facebook
twitter

Консулт

Запазената част от наследство е защита при дарение и завещание

633
Снимка: Архив

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

П.Р., София

 

"Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя". Това е записано в разпоредбата на чл.28 от действащия Закон за наследството (ЗН), поставен в главата, посветена на завещанието.

Както става ясно и от самия текст, законът на практика пази запазената част на всеки наследник единствено в хипотеза или на завещание, или на дарение, или на двете едновременно. Такава част например не се пази при продажба или пък при договор за издръжка и гледане. Но има ли завещание, има ли дарение, тази норма се задейства. Правото на такава част имат деца, внуци, съпруг, родители.

Може би тук трябва да се отбележи, че правото на такава запазена част в различните наследствени конфигурации имат само деца, внуци, съпруг, родители. Според ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

И тук стигаме до това как се възстановява запазена част. Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. ЗН казва и че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.

От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него. Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари, разпорежда още законът. Това се вади. Към масата пък се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Когато има иск и след него съд е признал правото на запазена част, то и за това има законово заложени правила. Така завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Даренията пък се намаляват само след като се изчерпат завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите. Ако пък на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.

Все още няма коментари

Още

Скъсахте столевка? Тичайте в банката

12.10.2019

1615
Отпуск за брак, погребение или за показания се доказва с документ
Административен акт се оспорва и пред висшестоящ орган

Влез или се регистрирай за да коментираш

×