Какво може да се направи при спор за имоти, в които има самоуправство?

Г.О., София

Законодателят е предвидил много строги санкции при самоуправство и дори е предвидил отделен състав в Наказателния кодекс (НК). Именно това деяние се има предвид в чл.323 на НК. Макар и да не борави с едноименния термин, то кодексът има предвид именно самоуправството. Там е записано, че "който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева". До три години затвор и глоба до 500 лв. пък заплашва всеки, който "самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред". Ако в горните случаи има използвана сила или заплаха, то наказанието стига дори до 6 години затвор. 
Всъщност причината за вкарването на самоуправството в НК в годините е основно честото случване, както и въвеждането на някаква превенция - всеки да знае, че може да бъде преследван по НК, и то по общия ред, ако осъществи това деяние. Иначе до самоуправство може да се стигне по много начини - при спорове за имоти, при преустройство, при наемане на апартамент, гараж, магазин, при имотни измами и др. 

Според съдебната практика изпълнителното деяние на чл.323, ал.1 от НК изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия. Законът изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия. Само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Самоуправството се извършва винаги и само  в условията на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Преди да извърши самоуправното действие, деецът се оказва страна по спорно правоотношение и правото му в него се оспорва от насрещната страна.

Процедурата се задвижва по Наказателния кодекс и по Наказателно-процесуалния кодекс с подаване на жалба или сигнал до прокуратурата, или със заявителски материал пред полицията.  

Проблемно е какво може да се прави, докато трае съответното досъдебно производство или пък съдебно дело за самоуправство. В стария Закон за съдебната власт (ЗСВ) беше сравнително лесно. В него имаше специален текст, според който прокуратурата имаше право да "предприема действия за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права". Сега в закона за МВР има разпоредба, според която "полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред". Това става с протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. И в общи линии - толкова.

Като аргумент, че може да се извършват предупредителни и превантивни действия, е и алинея 3 на чл.323 от НК. Там е записано, че деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Тези държавни органи могат да са прокуратурата и полицията. Важно е да се знае обаче, че тази възможност "не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние".