Ако някой дължи нещо и не се издължава, то веднага ли се пристъпва към принудително изпълнение, или трябва да се мине през някаква процедура, в която да се покани да си плати?

Н.Д., София

"Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок". Това е изричен текст, записан в сега действащия Граждански процесуален кодекс. Законът е категоричен чрез думата "длъжен". На длъжника задължително трябва да бъдат предоставени 14 дни за доброволно изпълнение, той има право на това.

"Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист", казва законът.

Тук трябва да се отбележи, че в ГПК има специална глава, която е озаглавена "Започване, спиране и прекратяване на изпълнението". Именно в нея са и основните процедури на изпълнителното производство. В тях изрично е посочено, че съдебното изпълнение започва, когато при съдебния изпълнител постъпи молба на т.нар. взискател - този, на когото се дължи нещо. Тази молба трябва да е основана и придружена или от изпълнителен лист, или от друг акт, подлежащ на изпълнение. 

И тук стигаме до момента, в който първо трябва да се иска доброволно изпълнение. Поканата за доброволното изпълнение трябва задължително да съдържа името и адреса на взискателя - човека, на когото се дължи, който търси да събере дълг. Освен това трябва да има предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават и наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение задължително трябва да се приложи и копие от подлежащия на изпълнение акт.

Както става ясно, трябва да се направи всичко възможно да се даде правото на длъжника да изпълни доброволно вече доказано вземане. 

Нещо повече. При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение. Когато пък съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.

Всеки длъжник трябва да знае и още нещо. Че ако се окаже, че няма регистриран постоянен или настоящ адрес, районният съд по местоизпълнението може да му назначи особен представител. Законът дава и много правомощия на съдебните изпълнители. 
Ако в дадения за доброволно изпълнение 14-дневен срок бъде платен дългът, то изпълнителното производство се прекратява с постановление. За целта обаче длъжникът трябва да представи надлежно заверена разписка от взискателя. 
ГПК дава възможности и за други защити срещу изпълнението. Така например длъжник може да оспори вземането по исков ред. Това обаче може да се случи само ако длъжникът не признава дълга по вид и размер. Това обаче са неща по същество, а не по процедурите. Затова трябва да се отбележи също, че в кодекса  са предвидени защити и чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител. Така длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Може да оспорва и отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Това става пред съд.