Наистина ли има законови текстове, които да задължават не само родителите на децата да им дават издръжка, но и да правят валидна и обратната хипотеза?

Ц.Ц., София

Няма спор, че като се чуе думата издръжка, почти всеки човек се сеща за едно нещо - как разведен баща или майка дължат такава на децата си. И как има проблеми около нейното плащане или събиране или пък около размера й.
Малко известно е обаче наистина, че има възможности да се иска издръжка не само за непълнолетни деца. Кръгът от лицата с право да искат издръжка е много по-широк - от родители, през братя и сестри чак до бивши съпрузи. При определени от закона обстоятелства всеки един от тях може да претендира пред съда за определена сума, която да му се плаща като издръжка. Това става с нарочен иск. Подобна възможност имаше и в стария Семеен кодекс (СК), има я и в сегашният СК, който е в сила от 1 октомври 2009 г.
Според чл. 139 от действащия СК "право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си". Определен е дори редът на лицата, които дължат издръжка. Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в определен ред. Така първо са деца и съпруг, после родители, бивш съпруг, внуци и правнуци, след това идват братя и сестри, а накрая дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред. СК определя, че когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.
Кодексът разпорежда и реда на лицата, които имат право на издръжка. Така според чл. 141, ако задълженият да дава издръжка е задължен към няколко лица, тя се дава в следния ред -  деца и съпрузи, родители, бивш съпруг, внуци и правнуци, братя и сестри, дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.
Или, иначе казано, няма никакъв проблем родител да иска издръжка от децата си, включително и по съдебен ред. За тази издръжка важат всички правила за издръжката за ненавършилите пълнолетие деца.
Така например СК посочва, че "размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи". Интересно е да се отбележи, че минималният размер на издръжката е посочен само за децата, но той би трябвало да важи и при останалите групи с право. Този минимален размер е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Според СК, ако издръжката е парична, тя се изплаща ежемесечно. При забавяне се дължи законната лихва.
В общите правила е определено и че искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс. Според разпоредбите на кодекса отказ от издръжка за бъдещо време е нищожен. Освен това не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Според чл. 149 от СК пък "издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска". Иначе при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.