Знам, че по наказателни права има различни варианти, в които може да се откаже да се свидетелства. Възможно ли е това и по граждански дела?

Н.Щ., София

В действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК) изрично е записано, че свидетелят по едно гражданско дело е "длъжен да се яви пред съда, за да даде показания". На практика свидетелските показания са една от най-важната част от всяко дело, особено в наказателните такива. Те обаче имат своята значимост и в гражданските дела. Неслучайно ГПК казва, че сидетелски показания се допускат във всички случаи. Все пак кодексът прави изключения, като посочва, че те не се допускат за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, както и за опровергаване съдържанието на официален документ. Те не се допускат и за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Пак не може да има показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна, за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. В част от тези случаи свидетелски показания се допускат, но само при изрично съгласие на страните. Пак изключение от недопустимостта има и в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Във всички останали случаи се допускат свидетелски показания.

Веднага след това ГПК разпорежда, че никой няма право да се отказва от свидетелстване. В чл.166 на кодекса обаче следват изключенията, които на практика отговарят и на поставените въпроси. От въпросната разпоредба става ясно, че може да откажат да свидетелстват  пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор. Могат да откажат да сторят същото и роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство. Не могат да откажат да свидетелстват, но пък могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на горепосочените роднини непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване. Натъртено е, че свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.

Иначе свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда. ГПК разпорежда и че свидетел, който не е изпълнил задължението си да се яви пред съда и да даде показания и така е забавил доказването,  възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му. Освен това той  изгубва право да иска възнаграждение.

Ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, то съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание. И ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, то съдът пак може да му наложи глоба. Последната в тези случаи е в размер от 50 до 300 лв. Ако пък нарушенията затрудняват хода на производството или са извършени повторно, то глобата е в размер от 100 до 1200 лв.