facebook
twitter

Консулт

КОНСУЛТ

Братя и сестри наследяват, ако няма деца и родители

876
Снимка: Архив

В какви случаи наследяват братята и сестрите?

В.В, София

------

При наследственото право и главно при наследяването по закон в България има две основополагащи правила. Едното е, че се наследява от наследници по закон, разположени в четири реда. А второто - че всеки ред изключва следващия в пълна степен. И няма начин, ако има наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред да наследи каквото и да е по закон.  

В първия наследствен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук по правило наследяват децата. Ако те обаче не са живи, но са оставили деца, то тогава те ще наследяват. И внуците например ще изключат родителите на наследодателя. И именно те, а не родителите ще наследят.

Ако няма деца или низходящи от тях, се преминава към втория ред. При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са т.нар. възходящи - родителите на наследодателя. Ако и те не са живи, то тогава идва третият ред, който е всъщност важният в конкретните казуси. Този ред е заложен в чл. 8, ал.1 и ал. 2 от Закона за наследството (ЗН). Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. Ако починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата. Както се вижда, братята и сестрите са чак от трети ред и ако има деца, които са от първи ред, или пък родители, които са от втори ред, то по правилото на изключване те не могат да наследят каквото и да е. ЗН предвижда и едно специално правило - "еднокръвни и едноутробни братя и сестри  получават половината от това, което получават родните братя и сестри".

Необходимо е да се знае, че ако има съпруг, то нещата с наследяването са малко по-различни, включително и по отношение на наследяването на братята и сестрите. Общото правило в ЗН е, че съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете. Така ако например починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета от наследството. Според чл. 9,ал. 2 от ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи (деца или внуци на братята и сестрите), то той получава половината от наследството. Последното делене се прави, ако наследството е било открито преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче имат повече години брак, при същата хипотеза с възходящите, братята и сестрите, преживелият съпруг получава по закон не половината, а две трети. Ако пък няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, то съпругът наследява всичко. Важно е да се отбележи, че горепосочените варианти на наследяване от страна на съпруга е вън от половината от съпружеската имуществена общност, с която той разполага по Семейния кодекс. Всъщност съпругът наследява дялове от половината на починалия съпруг.

Иначе четвъртият ред, който бе вкаран през 1992 г., включва като наследници съребрените роднини от 3-та до 6-а степен включително (братята и сестрите са роднини по съребрена линия от втора степен). Така, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Изрично е отбелязано и че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. В този ред се включват например чичо, леля, племенници, братовчеди.

Все още няма коментари

Още

Всеки длъжник има право на доброволно изпълнение
Имуществена общност между съпрузи може да се прекрати и по време на брак

08.06.2019

593
В какви случаи може да се иска разваляне на договор

Влез или се регистрирай за да коментираш

×