Спорът за заплащането в транспортните фирми на София тече най-малко от няколко месеца и заплахи за ефективни стачни действия има от поне един месец, но това не прави спирането на градския транспорт законно действие. Стачките не са стихийно събитие, както се случи в столичния градски транспорт. За да се стигне до ефективни стачни действия, трябва да е извървяна дълга процедура на преговори, уведомления и т.н.
Самото провеждане на стачка има правила и те са описани в закона за уреждане на колективните трудови спорове, който явно е забравен и от двете страни, които в последните дни правят коментари в пълно противоречие на закона. Преди три дни например синдикатите признаха, че тепърва събират подписи за обявяване на безсрочни стачни действия, както е задължително, за да бъде една стачка законна. Действията си до този момент те квалифицират като гражданско неподчинение, но в същото време твърдят, че им се дължат заплати за тези дни, в които не работеха, защото били на работните си места. По всички тези въпроси обаче законът е пределно ясен.
Колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между работниците и работодателите, или между техните представители. Когато не се постигне споразумение или някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации или от Националния институт за помирение и арбитраж. Преговорите може да траят до 14 дни, а по споразумение на страните - и по-продължително време. Това е първият етап на решаване на един спор, описан в закона.
За постигане на своите искания всяка от страните може да въздейства върху другата, пише в закона, но с важно уточнение - това може да става без да се преустановява работа, чрез организиране на публични събрания, митинги или демонстрации в извънработно време, информиране на обществеността чрез средствата за масово осведомяване или по друг правомерен начин.
Когато предявените искания не са уважени, работниците могат да обявят символична стачка - чрез носене или поставяне на подходящи знаци, протестни плакати, ленти, значки или други подходящи символи, без да преустановяват работа. Това е от малкото елементи на законната форма на стачка, които бяха спазени в столичния градски транспорт - автобусите, трамваите и тролеите от дни носеха листи с надпис "Протест".
Когато преговорите не постигнат споразумение, работниците могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения. Решението за обявяване на стачка се взема с обикновено мнозинство от работниците в съответното предприятие или поделение - оттам и днешните реплики на синдикатите, че са събрали 50% подписи, макар че никой не коментира защо първо транспортът бе спрян, а след това започна събирането на подписи.
Събирането на подписите не означава автоматично начало на стачка - работниците или техен представител са длъжни да уведомят писмено работодателя или неговия представител най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще я ръководи. Очевидно е, че в случая това изискване за предизвестие не е спазено. Без предварително уведомяване е възможно да се проведе единствено предупредителна стачка, която обаче не може да продължава повече от един час.
Още едно важно изискване на закона - докато трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в предприятието през установеното за тях работно време и нямат право да получават възнаграждение за това време. В противоречие на тези ясни изисквания на закона, транспортните синдикати твърдят, че шофьорите ще получат възнаграждение за дните на стачката, защото били на работните си места и това било японска стачка.
Стачкуващите работници не могат да предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения, пише още в закона. Виновното неизпълнение на тези изисквания е нарушение на трудовата дисциплина, за което се налагат предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административната и наказателната отговорност. Самият закон за уреждане на колективните трудови спорове също предвижда глоби, но те са незначителни - от 50 до 200 лв., ако не се полага по-тежко наказание. По-големите санкции са по линия на неизпълнението на работните задължения и са в Кодекса на труда, като там има и дисциплинарни наказания, стигащи до уволнение.
Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ; опасност за енергетиката, както и опасност за задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението. Последното очевидно е налице, а писмено споразумение не се вижда да е подписано в случая. То следва да се сключи най-малко 3 дни преди началото на стачката. Този текст гарантира и че при законна стачка ще бъде осигурен минимум транспортно обслужване на населението. В случая вероятно метрото може да мине за такъв минимум, но в нормална ситуация би следвало да бъде осигурен и наземен транспорт, но при по-разреден график.
По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ начин, гласи още законът. Работодателят има право да се обърне към съда за обявяване на една стачка за незаконна.
