Медия без
политическа реклама

В някои квартали на София ще дишат мръсен въздух до събота

23 Март 2023
Ситуацията тази сутрин според гражданската система от датчици
Ситуацията тази сутрин според гражданската система от датчици

Въпреки че е пролет, мръсният въздух продължава да бъде проблем в някои квартали на София. В последните часове доброволческата система от датчици отчита превишение, макар и сравнително малко, на нормите за фини прахови частици в почти целия град. Прогнозата на общината е за умерено замърсяване утре в "Хиподрума", а до събота включително и в "Павлово".

Миналата седмица едно развитие от Съда на Европейския съюз породи погрешно впечатление, че България е напреднала в този огромен проблем за хората в някои от най-големите градове. Европейските магистрати решиха да не допуснат иска на ЕК срещу страната ни за продължаващото замърсяване на въздуха, но по чисто технически причини, които нямат нищо общо с действията на българските власти. Нашето екоминистерство обаче си приписа заслуга с "устойчиви действия". По този повод природозащитната организация "За Земята" излезе с коментар, в който напомня, че България по същество продължава да не изпълнява разпоредбите на ЕС и съответното законодателство, въпреки че е задължена.

През 2022 г. сред градовете с превишения на дневната норма на ФПЧ10 са София, Пловдив, Видин, Монтана, Никопол, Русе, Перник, Смолян и Бургас. Страната ни явно не въвежда достатъчно работещи мерки по отношение на чистотата на атмосферния въздух и щеше да загуби делото, ако не беше допусната процедурна грешка от вносителя. Процедурните грешки се поправят лесно и бързо, за разлика от годините пропуски и липса на последователна и пълноценна държавна политика в една твърде важна сфера, засягаща десетки български градове и милиони граждани, отбелязват природозащитниците. Те припомнят предисторията на тази наказателна процедура:

На 5 април 2017 г.  Съдът на Европейския съюз постанови решение срещу България за нарушения на европейското законодателство за чист въздух. От присъединяването си към ЕС страната ни превишава годишните и дневните пределно допустими норми за фини прахови частици. СЕС намира България за виновна и по двете повдигнати обвинения: за систематично и постоянно неспазване на нормите за ФПЧ10 и за не приемане на мерки, които да постигнат чист въздух възможно най-бързо.

Заради продължаващото замърсяване, през 2021 г. ЕК заведе дело срещу България за неизпълнение на това решението от 2017 г. (дело С-174/21) и поиска налагане на 11 млн. лв. еднократна санкция и над 55 500 лв на ден (над 20 млн. лв. на година) периодична санкция за всеки ден неизпълнение.

На 16 март 2023 г. СЕС отхвърли иска на Комисията заради процедурно нарушение, извършено в досъдебната процедура. Според СЕС Комисията не е уведомила България с  „изискваната яснота“, че решението от 5 април 2017 г. не е изпълнено към съответната дата от процедурата. Това не е оправдателна присъда и въобще не значи, че качеството на въздуха в страната ни вече отговаря на нормите.

„Съдът изобщо не разглежда дали страната ни е изпълнила решението от 2017 г. Ако се бе стигнало до разглеждане на иска по същество, бихме могли да очакваме решение срещу България, тъй като нормите за чист въздух продължават да бъдат нарушавани в много градове у нас и през 2022 г.“, обяснява адвокат Регина Стоилова, работила по няколко дела за въздуха в България.

В този смисъл липсата на санкции би могло дори да е във вреда на българските граждани. Ситуацията означава, че неуспешното управление на страната още известно време няма да получи допълнителен натиск да коригира пропуските си по отношение на политиката за чист въздух. Ако в бъдеще ЕК заведе нов иск данъкоплатецът е възможно да бъде наказан два пъти – като заплати още по-голяма глоба, докато продължава да изпитва здравните ефекти от замърсения въздух.

"За Земята" изтъква и един стар проблем, който пречи на местно ниво да се санкционира бездействието на властите - българските съдилища не допускат граждани и неправителствени организации да обжалват програмите за подобряване на въздуха.  Тези програми са основният инструмент на общините за предприемане на мерки за чист въздух и постигане на нормите. Без контрол общините „усвояват“ европейски средства и приемат програми проформа и без резултат. Още през 2020 г. ЕК започна наказателна процедура срещу България, за да могат гражданите да защитят правата си. Въпреки това в началото на 2022 г. ВАС за пореден път отказа да разгледа жалбите на граждани на София, Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България срещу програмата на Столична община, което определя мерките за чист въздух до 2026 г. Към момента тази законова пречка не е премахната, посочват природозащитниците.

Още по темата