След като преди няколко седмици анализирахме влиянието на повишаването на пенсиите върху структурата на доходите и бедността, днес се спираме и върху регионалния аспект на бедността сред пенсионерите.
Разглеждаме като бедни пенсионерите, които са самотни или част от домакинство и получават месечна пенсия между 250 и 300 лева.
При така заложения критерий към началото на септември бедните пенсионери в страната са 704 хиляди души, от общо 2,12 милиона души. Най-много са те в София (66,3 хиляди души), Пловдив (62,3 хиляди души) и Варна (37,3 хиляди, а най-малко - в Перник и Габрово (по 11 хиляди души).
Графика 1: Разпределение на пенсионерите с размер на месечната пенсия под 300 лева, септември 2020 г.
Източник: НОИ, изчисления на ИПИ
Относителните дялове на бедните пенсионери обаче са по-важни за формирането на политики в областта, тъй като дават ясна представа за дълбочината на проблеми в регионите. С най-голям дял от на бедните пенсионери е Кърджали – 56% от всички пенсионери, близо до нея са Разград (47%) и Търговище (46%), а в страната като цяло те са 33% от общия брой. Единствено в столицата делът на бедните пенсионери е под 20%.
Графика 2: Дял на пенсионерите с размер на месечната пенсия под 300 лева, септември 2020 г.
Източник: НОИ, изчисления на ИПИ
Не е без значение и обстоятелството, че
бедността сред пенсионерите е проблем почти изключително на жените – средно за страната те са 77% от всички бедни пенсионери, в три области – Перник, Ямбол и Смолян – делът им е над 80% сред пенсионерите с месечна пенсия под 300 лева, а единствено в Кърджали е под 70%. Това отразява най-малко две обстоятелства – средната продължителност на живота на жените в България е почти 7 години по-дълга от тази на мъжете, което от своя страна означава, че те като цяло са свръхпредставени във възрастовите групи, които получават пенсии. От значение е и обстоятелството, че има разликата в заплатите и продължителността на трудовия живот между мъжете и жените, които формират размера на пенсията.
Броят на бедните пенсионери намалява във всички области. В периода между 2016 и 2020 г. най-чувствителен спад в броя на пенсионерите с под 300 лева месечна пенсия се наблюдава в Габрово и в София-град, с по 52%, докато средният за страната спад е 41%. Единствената област, в която свиването на дела на бедните пенсионери е чувствително по-бавно е Кърджали, с едва 18% в рамките на последните пет години. С други думи, периодът на рязко подобрение на стандарта на живот в страната и свиване на бедността не е подминал и пенсионерите, които са сред най-застрашените групи, наред с ниско образованите и неактивните. Това обаче не означава, че бедността сред пенсионерите е проблем от миналото, а единствено, че е облекчен до известна степен.
Графика 3: Динамика в броя на пенсионерите с размер на месечната пенсия под 300 лева, септември 2020 г. и 2016 г.
Източник: НОИ, изчисления на ИПИ
Областното разпределение и динамика на бедните пенсионери за пореден път подчертава нуждата от насочен и регионално-специфичен подход при дефинирането на социални политики. Това важи с особена сила за пенсионерите, при които пазарът на труда и ръстът на заплатите в добрите години нямат пряко влияние върху доходите, а единственият източник на подобрение би могло да бъде прякото решение за повишаването им. От една страна, при разходопокривния пенсионен стълб възможността за бъдещи увеличения на пенсиите е свързана с икономическия растеж, заетостта и доходите. От друга страна, дори при благоприятни бюджетни условия на дневен ред ще продължава да стои дилемата дали да се увеличават изпреварващо ниските пенсии без връзка с осигурителния принос на лицата, или да се стартира по-дълбока промяна в системата за социално подпомагане, която да подобри насочеността и адекватността на трансферите към групите в най-голям риск от бедността и изключването.
* Анализът е публикуван в седмичния бюлетин на ИПИ.
най-чувствителен спад в броя на пенсионерите с под 300 лева месечна пенсия се наблюдава в Габрово и в София-град, с по 52%, докато средният за страната спад е 41%.
Ааа, така! Маде ин НОИ!
Индексът на потребителските цени
за месец Юли 2020 г. спрямо месец Юли 2016 г. e 109.2%,
т.е. инфлацията е 9.2%.
Сега, ако имаше данни в НОИ да видим и по райони, всичко щеше да си дойде на мястото.
Уви, трябва да оПслужваме!
Делът на бедните пенсионери намалява по летални причини - масово мрат от преяждане.
http://afera.bg/wp-content/uploads/2019/05/GERB1011.jpg
„Пенсионери от Велинград благодарили на Борисов и ГЕРБ за щастливото детство, което са имали!
– Ама ние тогава не бяхме на власт! – казал Борисов.
– Е именно, затова де ! – казали му пенсионерите!“
«Wishful thinking» или политиката на Властта на суджуците, асансьорите, терасите, боклукомора, водомора, къщите на тъщите, ЕВРОмутрата ... към пенсионерите и техните доходи:
- Първото правителство на Борисов замрази пенсиите - от 2009 до 2013 г. те не помръднаха нагоре и с една стотинка.
- Извършената през 2013 г. актуализация не успя дори да покрие натрупаната инфлация.
- През 2014-2017 г. пенсиите бяха осъвременявани по швейцарското правило с нищожни проценти - 1.9 - 2.7%. През 2014 г. средната пенсия беше 311.35 лв. Днес - пет години по-късно, е 381.74 лв., а догодина ще стане 412.28 лв.
- През 2017 г. хиляди пенсионери не получиха дори 2.4% индексация заради апокрифно постановление от 2006 г. Кабинетът на Борисов отказа да поправи гафа.
- През 2019 г. индексацията беше с повече, но не заради щедростта на Борисов, а заради тръгналите нагоре цени. По същата причина ще е 6.7% от 1 юли 2020 г.
- 1.276 млн. пенсионери живеят под линията на бедност за 2020 г., изчислена на 363 лв.
- През 2019 г. трябваше да отпадне таванът за новите пенсии. Финансовият министър Владислав Горанов зачеркна този текст от кодекса за социално осигуряване.
- През 2018 г. кабинетът "Борисов" извади стажа преди 2000 г. от формулата за изчисление на пенсията, което по прогнози на НОИ щеше да ощети между 30 и 50% от новите пенсионери. След всеобщо недоволство и намеса на Борисов беше дадена възможност за избор на формула до края на 2022 г.
Пенсионерите са голем проблем, а бедните такива - още по-голем.
За съжаление правителството не можа да направи ноо за обезвреждането на таа бюджетна бомба със закъснител. Пенсионната възраст не беше вдигната на 75 години за мъжете и 80 за жените, системата на здравеопазването също не можа да редуцира броя им ф задоволителен мащап, ковидът също не даде очаквания резултат и ако не се земат крути мерки ни очаква сриф на фсичко, за което теа хора са работели цел живот.
Магнолий не треаше да уволнява Гораноф.
