На 16 декември 2015 г. сутринта управляващата династия в Катар получава лоши новини: 28 от членовете й са отвлечени в Ирак. Списък на заложниците е даден на шейх Мохамед бин Абдулрахман ал Тани, който тогава е на път да стане външен министър на страната. В списъка са и двама от близките му роднини. „Ясим е мой братовчед, а Халед е съпруг на леля ми“, съобщава той на катарския посланик в Ирак Зайед ал Хайарийн. „Аллах да те закриля: когато получите новини, незабавно ме информирайте“. В следващите 16 месеца двамата мъже са в непрекъснат контакт заради заложническата криза.

Твърди се, че са платили над 1 млрд. долара за освобождаването на заложниците. Парите са отишли при организации и хора, определяни от САЩ като „терористи“: иракската „Катаиб Хизбула“, ликвидирала американски войници с крайпътни бомби; ген. Касем Солеймани, който е ръководител на бригадите "Ал Кудс" в Иранската революционна гвардия и обект на санкции, наложени от ЕС и САЩ; и „Хаят Тахрир ал Шем“, известна в миналото като „Фронт ал Нусра“ - клон на „Ал Кайда“ в Сирия. 

Катар обаче категорично отхвърля подобни твърдения и настоява, че не са платени никакви пари на „терористи“, а е дадена определена сума на иракската държава. Парите още били в Централната банка на Ирак в Багдад, въпреки че всичките заложници вече са по домовете си.

SMS-и и гласови съобщения, разменяни между външния министър и посланика, хвърлят известна светлина върху мистериозната история. Би Би Си изрично подчертава, че кореспонденцията е предоставена от държава, която е враждебно настроена към Катар, но въпреки това публикува получените материали.

Платил ли е Катар най-големия откуп в историята?

Шейх Мохамед е бивш икономист и далечен роднина на емира. Той не е много познат, преди да стане външен министър, когато е само на 35 г. По време на заложническата криза посланик Зайед ал Хайарийн е на около 50 г. и се твърди, че е полковник в катарското разузнаване. Той е първият пратеник на емирството в Ирак от 27 години, но постът не е особено престижен. Избухналата криза обаче е неговият шанс да покаже качества.

Взетите за заложници членове на катарската управляваща фамилия са заминали за Ирак, за да ловуват соколи, въпреки че са били предупредени, дори помолени, да не ходят там. Ловът на соколи е спорт, практикуван от кралските особи в Персийския залив, а в южната част на Ирак има райони, обитавани от големи ята от птиците. Похитителите разрушават лагера на катарците, тежковъоръжени лица ги натоварват рано сутринта в пикапи и заминават в неизвестна посока.

Бивш заложник разказва пред в. „Ню Йорк таймс“, че според тях нападението било извършено от „Ислямска държава“. По-късно обаче един от похитителите използвал шиитска обида по адрес на сунити.

В продължение на мъчителни седмици властта в Катар няма никаква следа от заложниците. През март 2016 г. става ясно, че похитителите са от организацията „Катаиб Хизбула“ – иракски шиитски милиции, подкрепяни от Иран. Групировката иска пари и посланикът пише на шейх Мохамед: „Казах им върнете ни 14 от нашите хора... и ще ви дам половината от сумата“. Не е ясно обаче за каква сума става въпрос в телефонния разговор. Пет дни по-късно групировката предлага да освободи 3-ма заложници. „Те искаха да им покажем, че имаме добра воля... Това е добър знак..., значи бързат и искат да приключат скоро“, пише посланикът.  

След още два дни посланикът е в Зелената зона в Ирак. Атмосферата там е особено напрегната: поддръжници на шиитския проповедник Муктада Садр са отпред и протестират срещу корупцията. Служителите в някои от посолствата бягат, съобщава посланикът. Това създава напрежение и в преговорите с похитителите. Обещаното освобождаване на 3-ма души се бави. „За трети път идвам в Багдад заради заложниците, но никога не съм се чувствал толкова притеснен. Никога не съм бил  толкова стресиран. Не искам да си тръгвам без заложниците...“, се казва в есемес, изпратен от Ал Хайарийн.

Похитителите се появяват без заложниците, но носят флашка с видеозапис, на който е само един от похитените 28 катарци. „Гарантират ли, че и останалите са с тях?“, пита шейх Мохамед. „Изтрийте видеото от телефона си... Уверете се, че няма да изтече информация“. Оказва се, че заложниците са разделени – кралските особи са поставени в мазе без прозорци; приятелите им и хората, които не са роднини, са отведени на друго място, където с тях се отнасят по-добре и им дават храна.

Според катарски представител членовете на кралската фамилия са прехвърляни на различни места на всеки 2-3 дни, но винаги са държани под земята. Имали право да носят само един Коран, от който четат заедно. За почти всички 16 месеца, през които са били в плен, не са знаели какво се случва във външния свят.

Ако парите са решението на проблема, то поне Катар разполага с тях. От есемесите и гласовите съобщения става ясно, че похитителите са добавяли нови искания и са променяли вече заявени: Катар трябва да напусне водената от Саудитска Арабия коалиция, която воюва с шиитските бунтовници в Йемен; Катар трябва да осигури освобождаването на ирански войници, държани като затворници от сирийските бунтовници и др. Освен основната част от откупа командирите на милициите искат да получават специални плащания и за тях самите. След като приключва един кръг от преговорите, представляващият интересите на „Катаиб Хизбула“ - Абу Мохамед, привиква посланика настрани и му иска 10 млн. долара лично за себе си. В преговорите посланикът използва двама иракски посредници, които са сунити. Те се срещат с катарския външен министър и също предварително искат „подаръци“: 150 000 долара в брой и пет часовника „Ролекс“, като „два са от най-скъпите, а другите три са със стандартно качество“. Не е ясно дали тези подаръци са за посредниците, или за похитителите, които продължават преговорите.

През април 2016 г. в телефонните записи се появява и неспоменавано до този момент име: Касем Солеймани, който е иранският патрон на „Катаиб Хизбула“. Исканият откуп вече е достигнал  изумителната сума от 1 млрд. евро. Дори и тогава похитителите настояват за още пари. „Солеймани се е срещнал с похитителите вчера и ги натиска да вземат 1 млрд. долара. Не отговарят заради поставеното финансово условие... Солеймани ще се върне“, посланикът информира с есемес външния министър. По-късно изпраща ново съобщение, според което иранският генерал е бил „много притеснен“ от похитителите. „Те искат да ни принудят да приемем исканията им незабавно. Трябва да останем спокойни и да не бързаме.“

Времето минава и идва ноември 2016 г., когато се появява нов елемент в преговорите. Ген. Солеймани иска Катар да помогне за сключването на т.нар. „споразумение за четирите града“ в Сирия. По това време два сунитски града са превзети от бунтовници, заобиколени от проправителствените сирийски сили, подкрепяни от Иран. Междувременно два шиитски града, верни на правителството, са под обсада от салафистки бунтовници, които очевидно имат подкрепата на Катар. (На бунтовниците е казано да включат представители на бившия „Фронт Ал Нусра".) Споразумението предвижда обсадите на четирите града да бъдат вдигнати, а жителите им – евакуирани. Според посланика ген. Солеймани казал на „Катаиб Хизбула“, че ако шиити бъдат спасени, то ще бъде „срамно“ да иска лични подкупи. „Хизбула“ от Ливан и „Катаиб Хизбула" от Ирак – всички искат пари и това е техният шанс“, праща есемес посланикът на външния министър. „Всички се възползват от ситуацията, за да спечелят... особено като знаят, че развръзката е близо... Всички са крадци.“

За последен път искането за 1 млрд. долара се споменава през януари 2017 г., заедно с друга сума – 150 млн. долара. Правителството, което предоставя комуникацията между шейх Мохамед и Хайарийн, смята, че втората сума е за рушвети. Есемесите между двамата са двусмислени. Катарски служители не отричат автентичността на есемесите и гласовите съобщения, но са на мнение, че са били обработени „много избирателно“, за да създадат погрешно впечатление.

Заложническата криза свърши през април 2017 г. Самолет на Qatar Airways отлетя за Багдад, за да достави парите и да докара заложниците. Това беше потвърдено от катарски представители, въпреки че от авиокомпанията отказаха коментар. Кой трябва да получи парите в Багдад и каква е изпратената сума? Смята се, че със самолета са тръгнали 1 млрд. долара плюс още 150 млн. долара.

Катарски държавни чиновници признават, че е била изпратена голяма сума пари – но и твърдят, че е била предназначена за властта в Ирак, а не за терористите. Сумите са за „икономическо развитие“ и „за сътрудничество в сферата на сигурността“.

Катарците смятат, че са постигнали сделка с иракския външен министър. Той присъства на летището, когато самолетът каца с пари в брой в черни вълнени торби. Иракският премиер Хайдер ал Абади по-късно съобщи на пресконференция, че е поел контрол над парите.

Междувременно „46 автобуса“ натоварват хора от два сунитски града в Сирия. „Взехме 5000 души за два дни“, пише той. „Сега взимаме 3000... Не искаме бомбардировки.“ Няколко дни по-късно са евакуирани и градовете, заселени с шиити. Шейх Мохамед изпраща есемес, че „3000 шиити са държани в готовност да бъдат разменени... Когато видим нашите хора, ще разреша автобусите да тръгнат“. Посланикът отговаря, че другата страна е притеснена. „В паника сме. Казват, че ако слънцето изгрее (без шиитите да са тръгнали), ще върнат обратно нашите хора.“

На 21 април 2017 г. катарските заложници са освободени. Всички са „добре“, съобщава посланикът, но „са загубили половината от теглото си“. Изпратен е самолет, който ги връща вкъщи. След 16 месеца в плен тв кадри показват освободените заложници, много отслабнали, но усмихващи се на пистата на летището в Доха.

Източникът на кореспонденцията с есемеси и гласови съобщения смята, че тази комуникация показва, че „Катар изпраща пари на терористи“. Малко след като парите заминават за Багдад, Саудитска арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет обявяват икономическа блокада на Катар. Те продължават да обвиняват Катар, че има „дълга история“, свързана с „финансирането на тероризма“.

Настроените срещу Катар източници насочват вниманието към гласово съобщение от посланик Хайарийн. Той твърди, че е заявил на лидера на „Катаиб Хизбула“: „Трябва да вярвате на Катар, знаете какво направи Катар, какво направи бащата на негово височество емира... Той направи много неща и плати 50 млн., направи инфраструктура на юг и беше първият, който направи посещение“.  Това изказване се приема като доказателство за историческо плащане, извършено по време на предишния емир на страната. Твърди се, че са дадени 50 млн. долара на „Катаиб Хизбула“. Катарски представители обаче настояват, че споменатата сума е свързана с цялостната подкрепа, оказана на шиитите.

На кого може да се вярва как се е стигнало до развръзката на заложническата криза в пустинята на Ирак? Катарците твърдят, че изпратените в Багдад пари се намират в трезор на Централната банка на Ирак. Опонентите им обаче заявяват, че иракското правителство се е намесило в сделката със заложниците и е разпределило парите. Засега мистерията около това дали Катар наистина е платил най-големия откуп в историята остава неразгадана.