Много е писано за неволите с пенсионната ни система и различни решения са предлагани, но българите продължават да получават ниски пенсии, а налаганите мерки по-скоро водят до задълбочаване на проблемите вместо до тяхното решаване. Защо е толкова трудно да се подобри положението на българските пенсионери?

Причините са много.

Реформата от 2000 г. бе започната заради недостатъците на разходно-покривната система, на която се гради първият стълб на пенсиите  - държавното обществено осигуряване (ДОО). Тази система беше оценена като неефективна и неподходяща за променящата се демографска картина в страната и трябваше да бъде допълнена и после заменена от система за капиталово спестяване. За целта бяха създадени частните пенсионни фондове - универсални (УПФ) и професионални (ППФ), в които бяха пренасочени част от пенсионните вноски на българите, родени след 31 декември 1959 г.

Концепцията за спестяване на средства, от които човек да тегли редовно определена сума след пенсионирането си, е сравнително проста. Тя се основава на принципа за управление на финансови активи - стойността на парите намалява във времето и за да бъде запазена стойността им, те трябва да бъдат инвестирани по подходящ начин. Доходността на инвестицията трябва да е такава, че когато дойде време за пенсия, тя да позволи човек да  запази стандарта си на живот, докато е работил и особено през последните години от своята трудова кариера.

Ето пример. Нека си представим работещ млад човек, който получава 1000 лв. месечна заплата, осъвременявана всяка година с 3% заради инфлацията, и редовно заделя 24.8% от своя доход, като сумата се олихвява с 3% годишно. Размерът на спестяването - 24.8%, не е случайно избран. Това е удръжката за пенсия от месечния доход на всеки работещ в момента. А заплатата от 1000 лв. е приблизително средната заплата за страната. След 40 години този човек  ще е натрупал 385 300 лева. Тази сума би му позволила да получава пенсия от 2137 лв. през следващите 20 години. Трябва да се има предвид, че с времето се е натрупала инфлация, която намалява покупателната способност на тези средства. Въпреки това те ще позволят на човека да запази 67.5% от своя стандарт на живот, който е имал, докато е работил. Ако лихвата, с която се олихвяват вноските, е не 3, а 4% - което също е реалистично допускане, тогава натрупаните средства биха били с над 88 хиляди лева повече, или 473.5 хиляди лева, което би позволило на този човек да получава пенсия от 2869 лв., или над 72% от неговия доход в края на периода от 40 години.

Но де факто

много малка част от пенсионните вноски на българите отиват в частните фондове.

През първите години вноската за втора пенсия бе едва 2%, а впоследствие увеличена до 5%. Това повлия негативно на и бездруго бавно натрупващите се средства по личните партиди на осигуряващите се. Основна причина за това е липсата на законова регламентация за конкретното нарастване на вноските в УПФ. Вместо това да бъде уредено в Кодекса за социално осигуряване (КСО), размерът на вноските се определя ежегодно в бюджета на ДОО.

Законодателството, трасирало реформата, предвиждаше постепенно увеличаване на вноските в частните пенсионни фондове, което да позволи по-голямо натрупване на средства в тях, и нарастване на ролята на втория стълб в пенсионната система за сметка на ДОО. Само че решенията на управляващите в следващите години всъщност засилват ролята на ДОО за сметка на частните пенсионни фондове. Дори имаше идея за пълно национализиране на втория стълб и връщане на пенсионната система в нейния първоначален вариант, наследен от времето на социализма и оказал се напълно неподходящ за демографските процеси у нас.

През първото десетилетие на този век беше пропусната възможността за по-сериозно увеличаване на размера на вноските в частните пенсионни фондове, а когато този пропуск беше осъзнат, световната икономическа криза беше в разгара си и държавата трябваше да спасява пенсиите от държавното обществено осигуряване. Това доведе и до отклоняване на предвиденото увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта към ДОО вместо към УПФ.

Друг съществен проблем е, че началото на изплащането на пенсии от УПФ беше планирано с прекалено близък хоризонт – за след едва 19 години. Това е твърде къс срок, за който е невъзможно да се натрупат съществени ресурси. Изплащането на първите пенсии от УПФ ще започне през 2021 г. 

В допълнение на посочените причини за бавното натрупване на средства законодателството разреши фондовете да събират сравнително високи такси върху превежданите в тях осигурителни вноски - в размер на около 5%, плюс допълнителна такса от 1% върху нетните активи на фонда. Те останаха на високи нива прекалено дълго време. Това на практика намали размера на постъпващите суми по личните партиди на осигуряваните и допълнително сви обема на натрупващите се средства. Едва през  2015 г. с промените на КСО беше заложено тези такси да намаляват с времето, докато достигнат 3.75% върху всяка осигурителна вноска и 0.75% върху стойността на нетните активи на УПФ през 2019 г.

В България вторият стълб на пенсионната система

бе изграден по подобие на  държавното обществено осигуряване.

Основната разлика е, че пенсионните фондове инвестират постъпващите средства и реализираната доходност се разпределя на бъдещите пенсионери. Изборът на инвестиционни възможности се прави от мениджърите на фондове, а не от осигуряващите се, като законът силно ограничава възможната инвестиционна структура на портфейлите на пенсионните фондове. Т.е. фондовете са нормативно обречени да имат почти еднакви рискови структури на портфейлите си за всички осигуряващи се в тях, независимо от предпочитанията за поемане на риск от самите клиенти, от тяхната възраст и период на осигуряване.

Моделът, по който се разви вторият стълб, доведе до

два негативни резултата.

Първият е ограничаване на конкуренцията и на възможностите осигурените да избират между различни инвестиционни схеми с различна доходност и рискова структура. Което пък води до трайно задържане на високи нива на удържаните от фондовете входни такси и комисиони за управление.

Вторият проблем са инвестициите в свързани лица. Те изкривяват пазара и създават усещане за „куха“ доходност, което може да се отрази изключително зле на пенсионните плащания в бъдеще, освен ако държавата не влезе в ролята на „спасител“ за закъсали фондове. За съжаление управляващите си затварят очите пред този проблем.

Ограничените инвестиционни възможности водят до ограничена инвестиционна възвръщаемост, което от своя страна прави прогнозирането на бъдещите пенсионни плащания несигурно. Най-лошото е, че управляващите се опитват да спестят разходи на ДОО, като намалят пенсиите на бъдещите пенсионери пропорционално на размера на вноската в УПФ, и едновременно с това настояват пенсионните фондове да изплащат пенсии с точно същия размер на това намаление.

Ако не се намери работещо решение, свързано с ниския размер на пенсиите от УПФ,  първо ще се създаде недоверие към втория стълб и бъдещите пенсионери могат да прехвърлят изцяло вноските си в ДОО, за да си гарантират, че няма да бъдат ощетени с по-ниски пенсии. Дори това да не стане, рано или късно хората с две пенсии ще започнат да ги сравняват с пенсиите на тези, които получават пари само от ДОО. И ако се окаже, че вземат по-малко, това ще породи обществено недоволство срещу втория стълб и ще принуди управляващите да предприемат политически действия. Отсега може да се предполага какви биха били тези действия.

Несекващите опити на управляващите да регулират втория стълб с цел да го вкарат в рамката на ДОО винаги ще

произвеждат повече проблеми, отколкото решения.

Защото вторият стълб е схема с гарантирани вноски - за разлика от ДОО, който е схема с гарантирани плащания. Няма как тези две коренно различни схеми да дават идентични резултати. А решенията, които се търсят от управляващите, видно и от последните предложения за промени на КСО и от Концепцията на НОИ, са точно в тази погрешна посока.

В момента се очертава съгласие между регулаторите и фондовете за гарантиране на пенсионните плащания чрез използване на резервите на фондовете. Има предложение за създаване на общи пулове, в които да влязат натрупаните средства от индивидуалните партиди на осигурените след тяхното пенсиониране. Подобно решение в създалата се ситуация звучи разумно, но може да създаде проблеми на пенсионните фондове, особено на тези, чиято действителна доходност се различава от декларираната. Ако пък създаването на пулове не бъде прието и се премине към изплащане на пенсиите за фиксирани периоди, това отново може да причини сериозно обществено недоволство поради неправилно или умишлено грешно прогнозиране на продължителността на живота, която се очаква да расте. И в двата случая е възможно гарантираните пенсионни плащания да доведат до ликвидни проблеми на някои от фондовете, включително и до несъстоятелност.

Решението на описания проблем трябва да се търси извън рамките на досега предлаганите. Една от възможностите е премахване на задължението осигурените лица

да спестяват за втора пенсия единствено и само в пенсионни фондове.

Има много други възможности, включително и подобни на изключително успешната схема (401) в САЩ, която предлага десетки начини човек да инвестира спестяванията си за пенсия  - взаимни фондове, застраховки с гарантиран доход, брокерски сметки, чрез които може да се инвестира в акции, облигации, държавни ценни книжа ДЦК, взаимни или парични фондове и др. 

Не е ясно и защо осигуряващите се да не могат да спестяват в банкови продукти и сметки, освободени от данъци, или в други активи, включително и недвижими имоти, като определен дял от тези инвестиции бъдат освободени от данъци. Възможностите са наистина неограничени и ако се намерят законодателни решения в тази посока, пенсионното осигуряване ще престане да бъде неприятно задължение, ще се засили личната отговорност на всеки работещ за бъдещето му като пенсионер, а освен това ще се създаде огромен потенциал за развитие на финансовия и капиталовия пазар на страната.

Осигуряването в два стълба е за предпочитане пред осигуряването само в ДОО. Опитите на управляващите да създават законови стимули на осигуряващите се да изберат да се осигуряват изцяло в ДОО или да прехвърлят вноските си в ДОО от УПФ могат да имат лоши дългосрочни последствия.

...............................................................................

ТАКСИТЕ 

Таксите, които пенсионните фондове удържат, намаляват средствата в личните партиди на осигурените и играят ролята на допълнителен данък върху заплатите им. Принципно това не би трябвало да е проблем, ако доходът, който инвестициите на фондовете носят, е по-голям от тези удръжки.

Например, ако цялата пенсионна вноска (24.8% от заплатата) се внася 40 години в УПФ при годишно нарастване на дохода с 3% и при 3% доходност от инвестираните средства, като приспаднем таксите на фондовете, в края на периода пенсията би представлявала 55% от последния доход – значително по-малко от пресметнатите по-рано 67.5%. Това е значително влошаване на параметрите на очакваната пенсия. Ако тези калкулации бъдат направени само с настоящите вноски от 5% към УПФ, в края на периода пенсията от УПФ би била малко над 10% от последния доход.

Продължението - в утрешния брой на "Сега"