Лидерът на ХДС Фридрих Мерц не получи необходимото мнозинство за да бъде избран за канцлер на Германия на първия тур при гласуването в Бундестага. За Мерц гласуваха 310 депутати, против бяха 307, а трима се въздържаха. За да стане канцлер Мерц трябва да получи минимум 316 гласа в Бундестага, който се състои от 360 депутати.
Гласуването е изненадващо, тъй като коалиционните партньори зад Мерц ХДС-ХСС и ГСДП имат заедно 328 места. Не е ясно кои депутати са саботирали избора - християндемократите смятат, че депутати от ГСДП не са гласували, но социалдемократите казват, че Мерц трябва да търси вината в собствената си група. Досега в историята на немския парламентаризъм никога не се е случвало канцлер да не бъде избран след успешни преговори за управляваща коалиция.
Не е ясно кога ще има ново гласуване, възможно е то да се състои още утре. Бундестагът разполага с 14 дни, за да организира нови гласувания. Теоретично други кандидати могат да се кандидатират заедно с Мерц. Всеки кандидат все още се нуждае от абсолютно мнозинство. Ако през този период не се стигне до успешен избор, ще се проведе последно гласуване като при него ще е достатъчно относително мнозинство - т.е. печели този, който получи най-много гласове. На практика това означава, че провалът на Мерц днес е исторически, но в крайна сметка Бундестага вероятно ще го избере за канцлер.
Коалицията зад досегашният лидер на християндемократите Фридрих Мерц стана възможна след като неговата партия подписа вчера коалиционно споразумение от 144 страници с ХСС и с досега управлявалите социалдемократи от ГСДП.
Съпредседателят на ГСДП Ларс Клингбайл, който се очаква да бъде вицеканцлер и финансов министър, заяви, че новото правителство ще започне бързо работа, за да може да постигне икономически растеж, да инвестира в бъдещето и да подобри ситуацията в областта на сигурността.
Междувременно християндемократите избраха Йенс Шпан за лидер на фракцията си в Бундестага.
КОЙ КОЙ ЩЕ Е В НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА ГЕРМАНИЯ:
Вицеканцлер и министър на финансите: Ларс Клингбайл от ГСДП
47-годишният Ларс Клингбайл е водеща фигура в младежкото крило на партията и сътрудник на проруския бивш канцлер Герхард Шрьодер, след което през 2017 г. става генерален секретар на ГСДП. Оттогава той отхвърля проруската позиция на Шрьодер. За разлика от мнозина в традиционно пацифистката ГСДП, Клингбайл, който е син на военен, иска да укрепи въоръжените сили на Германия, включително с бойни дронове.
Министър на икономиката: Катерина Райхе от ХДС
51-годишната Райхе наследява ключовото министерство от Роберт Хабек от "Зелените" в момент на продължителен икономически спад в най-силната европейска икономика. От 2020 г. тя е главен изпълнителен директор на регионалната компания за енергийна инфраструктура "Вестенерги" (Westenergie), която е клон на E.ON – най-големия оператор на енергийни мрежи в Европа.
Министър на външните работи: Йохан Вадефул от ХДС
62-годишният Вадефул ще наследи Аналена Бербок от "Зелените" като първи дипломат на Германия. Той е заместник-председател на ХДС/ХСС в парламента и работи по въпроси, свързани с външната политика и отбраната.
Министър на вътрешните работи: Александър Добринт от ХСС
Добринт, който е високопоставен член на ХСС – баварския партньор на ХДС, ще ръководи министерството, което отговаря за миграцията, в момент, когато крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) се възползва от общественото недоволство по отношение на сигурността по границите.
При Меркел той бе министър на транспорта.
Министър на отбраната: Борис Писториус от ГСДП
Популярният Писториус, който до 2023 г. бе вътрешен министър на провинция Долна Саксония, е единствената фигура на ГСДП, която запазва поста си от досегашното правителство.
Ръководител на канцеларията: Торстен Фрай от ХДС
Фрай ще е дясната ръка на Мерц в канцеларията и е член на Бундестага от 2013 година. 51-годишният мъж заема водещи позиции в парламентарната фракция на ХДС.
Министър на правосъдието: Щефани Хубих от ГСДП
56-годишната Хубих е изненадващ избор. Досега тя бе министър на образованието в родната си провинция Рейнланд-Пфалц, а по-рано е младши министър във федералното министерство на правосъдието. Бивш съдия и прокурор.
Министър на труда: Бербел Бас от ГСДП
Бившият председател на парламента, който идва от западната провинция Северен Рейн-Вестфалия, е дългогодишен политик с предишни мандати като заместник-председател и ръководител на фракцията.
Министър на цифровизацията: Карстен Вилдбергер от ХДС
Вилдбергер ще се оттегли от поста си на главен изпълнителен директор на германския технологична компания "Сикономи" (Ceconomy).
Преди това 55-годишният политик е бил член на управителните съвети на германската компания E.ON и на телекомуникационните групи "Телстра" (Telstra), "Водафон" (Vodafone) и "Дойче Телеком" (Deutsche Telekom). От 1998 г. до 2003 г. той работи като консултант в "Бостън Кънсълтинг Груп" (Boston Consulting Group).
Министър на развитието: Рийм Алабали-Радован от ГСДП
Най-младият член на кабинета - 35-годишната Рийм е родена в Москва през 1990 г. в семейство от иракски произход, тя се премества в източната провинция Мекленбург - Предна Померания на 6-годишна възраст
Министър на транспорта: Патрик Шнидер (ХДС)
От 2011 г. до 2018 г. Шнидер е бил генерален секретар на ХДС в Рейнланд-Пфалц. Депутат в Бундестага от 2009
Министър на образованието: Карин Прин (ХДС)
Родена е в Амстердам, където бабите и дядовците й по майчина линия са избягали в началото на 30-те години преди появата на националсоциализма в Германия. По-късно се премества в Германия. Беше министър на образованието, науката и културата на Шлезвиг-Холщайн. По време на ковид кризата прави спорно изказване за влиянието на болестта върху децата.
Министър на здравеопазването: Нина Варкен (ХДС)
Адвокат и политик, дълги години е заместник-председател на младежката фракция на ХДС. През юни 2017 г. Варкен гласува против въвеждането на Германия от еднополови бракове
