Райските водопади край град Рила са предпочитано място за разходка по празници, разказва кореспондентът на БГНЕС за региона.

Към водопадите води екопътека „Бохемия“, която е трасирана от туристическото дружество в град Рила през 2011 г. Тя започва след скалния параклис „Св. Неделя“ на изхода на града в посока Рилския манастир. След 5 минути ходене се достига на равна площадка, намираща се на върха на скалата над скалния параклис. Там туристите са изградили беседка, има бунгало за подслон, а край него - пейки и маси за 20 човека, разположени в габеровата горичка. Към местата за отдих водят издълбани стъпала. В делничен ден туристите липсват, компания ни правят 7-8 безстопанствени козички.

По пътеката

могат да се видят 11 водопада, като височините им варират от 2 до 30 метра. Най-висок е първият водопад, който е непосредствено до пътя. С изключение на първия и последния водопад преминаването им не е трудно с изградените стълби и предпазни парапети. В началото на екопътеката се намира скалният параклис "Света Неделя". В малката ниша има икони, както и място за палене на свещи. На върха на лявата скала се извисява 2-метров метален кръст.

Пътеката към водопадите тръгва от бунгалото, табелата предупреждава, че маршрутът е екстремен. Чак пък толкова не е, но има опасност от подхлъзвания, особено през пролетта.

Тясната пътека е очертана със синя маркировка, вие се нагоре, спуска се надолу и след десетина минути се достига до втория водопад.

Наводнение през зимата е отнесло дървеното мостче, а сега скалите са хлъзгави.

Водопадът се процежда в тесния каньон, след което водата изчезва в скалите подобно на пещера. Достъпът до него е труден, минава се през тесен процеп, а водата мокри здраво. За да излезе отново, скачайки от десетина метра до пътя към светата Рилска обител.

От площадката с беседката се открива гледка към двете огромни 50-метрови скали, върху които са поставени железни кръстове. Тези две скали ги има на стенопис в намиращия се на 500 метра по-нагоре метох „Орлица“. В него са снимани сцени от „Козия рог“, а в двора се намира параклисът „Свети Петър и Павел“.

В параклиса има сцена как на едната скала е застанал цар Петър, а на другата - небесният покровител на българския народ. Според легендата царят молел светеца да се върне към светския живот.

Водопадите се посещават най-вече през лятото, но най-зрелищни са при пролетното снеготопене, когато дерето, приток на река Рилска, увеличава обема си.

В метоха

Метохът „Орлица” отстои на 18 км западно от Рилската света обител и е едно от нейните най-стари владения. За първи път е споменат в грамотата на цар Иван Шишман от 1378 г., която понастоящем се намира в библиотеката на Рилския манастир. През Възраждането Орличкият метох е един от около 50-те метоси на Рилската света обител в цяла България.

Монасите, които живеели в метоха, извършвали своите богослужения в малката еднокорабна църква „Св. св. апостоли Петър и Павел”, съградена през 1469 г., по времето на игумен йеромонах Давид - един от тримата братя обновители на светата обител след нейното запустение по време на турското робство по нашите земи, в края на XIV и началото на XV в. Давид бил родом от с. Граница, Кюстендилско. В тази църква на 29 юни 1469 г. на път от Търново за Рилския манастир пренощувала раклата с нетленните мощи на преподобния Йоан Рилски Чудотворец - основателя на Рилската света обител през X в. и пръв неин игумен.

В своята повест за връщането на честните мощи на св. Йоан Рилски от град Търново в неговата Рилска обител, средновековният книжовник дякон Владислав Граматик, който бил и очевидец на описаните от него събития, разказва следното: „После, като станаха оттам, дойдоха в манастирския метох, наречен "Орлица", и в църквата „Свети Апостоли", която сам игуменът на манастира - Давид, бе издигнал от основи на това място, положиха честния ковчег на преподобния, защото на другия ден беше празникът на първовърховните апостоли Петър и Павел. И тържествуваха с народа, и деня почетоха, и на Бога въздадоха благодарствена хвала. Като станаха на другия ден, който е 30 юни, пак игуменът със свещениците и с Крупнишкия епископ господин Йосиф, който беше също така негов брат по плът, взе ковчега и го носеше, а народът следваше пеша и викаше "Господи, помилуй", чак до самия мост над метоха”. 

Няколко години по-късно част от храма била изографисана, а окончателното му украсяване станало през 1491 г. със средствата на Крупнишкия епископ Яков, по време на известния Рилски игумен Теоктист. Преизписването на църквата било извършено от Никола Образописов от Самоков през 1863 г., чиято тържествена композиция „Връщане мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец” се намира в притвора на храма. Стенописи от XV в. са запазени в олтара и над вратата в наоса на църквата.

Убежище и закрила

Метохът „Орлица” е имал много селскостопански сгради, в които е съхранявана добитата селскостопанска продукция от манастирските земи, както и закупеното жито. Предоставял е възможност за почивка и подслон на пътуващите от по-далечни краища на България поклонници към Рилската света обител. Част от намиращата се там манастирска стража е съпровождала тези поклонници към светата обител в размирни години, като ги охранявала от разбойнически банди. Във фурната, която е запазена и до днес, са се пекли вкусни хлябове за живеещите в метоха монаси и служители, както и за отсядащите гости. В северния зид в двора на метоха е вградена красива каменна чешма, направена през 1812 г.

За някогашния метох „Орлица” пише големият български учител и книжовник йеромонах Неофит Рилски в своето „Описание болгарскаго священнаго монастиря Рилскаго” от 1879 г.: „Той метох е като един малък монастирец, защото има всичките принадлежности на един (мал) монастир. Сиреч има церква, келии за братството, трапеза обща, магерница, воденица, градина пространна и всички други потреби. В него живеят ония човеци, които са определени да имат надзирателството над тамошните лозя и ниви, и ливади и да дочакват различните пътници монастирски и външни, които или остават да пренощуват, или наминуват тамо от пътя и заминуват, един йеромонах (който служи в церквата) и един иконом со спомощниците му и други работници”.

След като през 1961 г. Рилската света обител е национализирана, а рило-манастирското братство прокудено от комунистите, метохът остава дълго време без духовен надзор. Днес метохът „Орлица” се поддържа от миряни, назначени от светата Рилска обител. Те се грижат за храма, сградите и за зеленчуковата манастирска градина в близост до обителта. Посрещат поклонници и почитатели на тази българска светиня. Богослужение тук се извършва само веднъж годишно, на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел (29 юни).