Пандемията принуди мнозина да напуснат големите градове и за дълго да се преселят на село. По подобен начин се стичат обстоятелствата и при фотографа Иван-Александър Кютев и съпругата му Стефания, която е хореограф. За разлика от останалите обаче, тяхното решение да останат за постоянно в село Воден, Ямболско, е дълго премисляно и осъзнато. "Не сме си тръгнали заради отрицателните страни на София, а заради положителните на село", казват те. Затова и се оставят да бъдат водени... от съдбата. А проектът им "Остави се да си ВОДЕН" показва, че ентусиазмът може да преобрази и най-отдалеченото място. Освен това набира такава популярност, че младото семейство вече е с две награди за доброволчество.
Иван-Александър и Стефания сключват брак в началото на миналата година - малко преди пандемията да се развихри и локдаунът у нас да замрази повечето планове. Заминаването им за Воден - селото на бабата на Иван-Александър, в което всяко лято той се прибирал с братята си, се случва съвсем естествено - заради коронавируса ангажиментите им започнали да отпадат един по един, а и те от доста време стягали къщата си.
На село местните деца редовно искали да играят с тях. "Хайде на язовира" - казваха ни те. И ние тръгвахме", разказва младият фотограф. Като разбрали, че на язовира къпането е забранено, двамата започнали да ги водят "на разкопките" - в близкия манастир, в чиято църква има интересна за разглеждане пещера. Започнали да разпитват децата какво точно им се прави. "Момчетата поискаха да играят футбол. Затова им изрисувахме футболно игрище. Аз го постнах във Фейсбук, един мой приятел го хареса и ни изпрати футболни топки", разказва Иван-Александър. Момичетата пък се спрели на танците, и по-точно на балета. Речено-сторено: Стефи кани сестра си Калина, която им организира уроци по балет. Лека-полека двамата се оставили да бъдат напълно водени от малките жители на селото, давайки максималното от себе си. Именно така се родил и проектът им "Остави се да си ВОДЕН", в който обаче и самите те започват неусетно да водят останалите, реализирайки идеите си.
Мостът между тях и местните се оказва тамошният кметски наместник Стоянка Чакърова. Тя организира почистване и ремонтиране на местната църква, цялата обрасла с бръшлян и с нуждаещ се от ремонт покрив. Младото семейството пък сформира отряд от доброволци, които за нула време преобразяват светото място. "Аз самият свалях бръшляна със стълба. Една фирма на земеделски производители от Воден ни помогна с работници, 2 трактора и ремаркета. Дойдоха хората, рязаха дърва и т.н. За кратко време постигнахме изключително добър резултат. Стана красиво събитие, което ни подейства сплотяващо", спомня си Иван-Александър.
Следващата стъпка била читалището като естествен център за живота на село. Стефи кандидатства по програма на министерството на културата за обогатяване на фонда на библиотеките. Така библиотеката на
читалището се сдобива с нови съвременни книжки,
предимно на детски автори. Децата започват да се събират там, да попиват нови знания и да разширяват кръгозора си.
Постепенно раздвижването в селото се разчува наблизо и далеч. Хора от близките градове, а и от далечна София, се обръщат към младото семейство с желание да помогнат. Петя Кисьова, чиито корени са от селото, дарява комплекти за рисуване и 11 компютъра за читалището. "Три от тях вече са пуснати, предстои да бъдат пуснати и останалите", казва Иван-Александър. Друг добротворец - Галя от Воден - пък дарява три тротинетки, които децата не спрели да карат, докато
буквално се счупили от ползване
В селото започват да се организират и най-различни творчески работилници - за ситопечат, изработка на картички, театрално изкуство и др. А децата, доскоро търкаляли се из прахоляка, вече могат да избират между различни занимания. "Животът на децата действително се промени, ежедневието им вече е различно. Те могат да играят федербал, тенис, да танцуват, да творят", казва младото семейство, което иска да покаже на местните, че човек винаги има избор - да търси решения, или да намира проблеми.
Пример в това отношение са редовните "почистващи" походи из селото, по време на които се събират купища боклук. "Много често при разходките ни до черния път с децата вадим чували и им казваме, че ще събираме боклуците по пътя. Получава се нещо като състезание. Затова и винаги правим това на връщане, защото чувалите са много тежки", казва Иван-Александър. Той не спира да се изумява как хората се гордеят с природата у нас, но не виждат тоновете боклуци, които извират навсякъде. "Ако продължим така, поне децата ще се научат, че не бива и няма да хвърлят боклуци", надяват се двамата със Стефи. По подобен начин, целенасочено и със собствен пример, те подходили и при друг случай - когато някой изгорил направения съвместно с децата
пясъчник от гума на трактор
"Накарах ги да намерят нова гума и да я напълнят наново с пясък. Сега отново си имаме пясъчник", споделя фотографът, който в момента снима природата и хората във Воден и си търси работа в района, в който поминъкът не е толкова проста работа.
Жителите на селото са под 300, а децата - около 50-60. Доста са и бебетата, включително и тяхното, което е на 9 месеца. В селото обаче няма училище. Децата ходят на школо в Болярово или в Стефан Караджово. "Справят се, занимава им се, сред тях има и немалко отличници", казва Иван-Александър. "Хората тук работят най-различни неща. В община Болярово има дом за възрастни хора и дом за болни деца - част от хората работят към тези общински услуги. Други изкарват прехраната си в кметството или в близкото градче Елхово, трети се трудят като сезонни работници към земеделските производители, които в селото са около 5-6, четвърти помагат за ремонти, режат дърва и т.н.", казва фотографът, който сам е бил нает временно на работа в общината.
Понастоящем работата им в селото продължава благодарение на много приятели, които виждат какво правят, възхищават се на начинанията им и започват да помагат или сами да идват в селото, предлагайки услугите си. Ирена Иванова, известна с псевдонима Рене Карабаш, например организира през лятото
ателие за творческо писане
Арт Ленд направиха куклен театър и работилница за изработка на кукли за местните малчугани. Кой ли би предположил, че вместо в София, премиерата на съвременния танцов спектакъл "Искам" на театър "Атом" ще е тъкмо във Воден?
"Искахме да погледнем малко отстрани и по-спокойно на живота. Но всички инициативи така ни завъртяха, че
стана малка лудница
Доволни сме обаче, че направихме много неща за селото, които са интересни - направихме така, че за него да се говори повече отколкото за Копривщица", казва Иван-Александър. По думите му, когато на едно място не се случва нищо, няма как да е привлекателно за хората. Затова и трябва да се действа. "Вижда се, че работи това, че има какво да се прави тук. Когато има създаден културен продукт, нещата потръгват", казва младият мъж. Това е и рецептата му за помощ към туризма: "В Созопол сезонът е дълъг заради Аполония. И да вали, там ще има хора и през септември. Културното съдържание е много важно, ако го има, ще има и туризъм - това е едно от решенията, които се подценяват и забравят", смята той.
Иван-Александър признава, че са имали и недоброжелатели. "За момент като че ли се обезсърчихме, защото не искахме да продължаваме да правим неща, които други хора не биха оценили. После обаче преценихме, че не трябва да допускаме да влизаме в "селски неща" като клюкарене, злословене и т.н. Все пак тръгнахме от София не заради отрицателните й страни, а заради положителните на село", казва той. Затова и двамата решават да продължат с усилията си, които им се отплащат многократно - за тях главно удовлетворение са децата, които са обогатили възприятията си и са постигнали голям скок в развитието си. А на скептиците, които според тях избират да са поредната лоша новина по телевизията, двамата оставят посланието, че всичко е въпрос на избор - какъв човек да си и как да виждаш живота.
Стефи и Иван-Александър вече имат три признания - награда от Българския хелзинкски комитет за "Човек на годината" (2020), приз от "Тайм хироус" за доброволчество и номинация на БНР за будител на годината. "Това, което се случи на село тази година, е като доматите например. Може да имаш добри семена от добър сорт, но за да станат, им трябват правилното време, среда, почва, хора. Много са причините "Остави се да си ВОДЕН" да се получи толкова добре и повечето живеят във Воден или имат корени тук. Всичко се получава заради разбирането, желанието и подкрепата на кметския наместник Стоянка Чакърова, на зам.-кмета на община Болярово Нина Терзиева, на самия кмет Христо Христов и с усилията, работата и времето на малки и големи Воденци", пишат в профила си двамата ентусиасти, чиято мотивация е "вътрешното чувство нещата у нас да се случват по-добре".
