Боби Вълчев е роден в София. Започва да свири на пиано от ранна детска възраст. Завършва софийското музикално училище „Любомир Пипков" - специалност тромпет, а след това и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности. Асистент-професор е в Майсторския клас на Милчо Левиев. Учи в Guild school of music в Лондон, където твори с Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind & Fire. От 2011 г. живее в Дубай, където работи като музикант и преподава пиано и пеене. През 2021 г. участва в „България търси талант.“

Малка звезда с голям  акордеон 

Вкъщи имахме акордеон. Започнах да свиря на него без грам музикално образование. Бях едва на 4, когато съседите започнаха да ме канят да изнасям "камерни" концерти. Леля Вили, Тони, Ани, чичо Ицо, всеки се обаждаше и ме питаше какво искам за ядене. Най-често си пожелавах пушено пиле с пържени картофи. Свиря, пея, после хапваме.

В центъра на София имаше предимно къщи с вътрешни дворове, където хората се събираха. Беше много уютно и всичко се случваше там. Когато бях на 6-7 години, с  мои приятели започнахме да изнасяме концерти на двора. Вече имахме колони, озвучаване, костюми, дори декор - обърнатата жигула на съседа. Продавахме билети и пускахме покани в пощенските кутии на съседите. 

*Не бях навършил 6 години, когато ме поканиха в БНТ да свиря и да изпея емблематичната Let it be. Беше 89-а. Свирих, пях и дори импровизирах. После трябваше да дам кратко интервю. Питаха ме: Боби, падаш ли си по шоубизнеса? Не знаех какво е шоубизнес, но казах “не съвсем”. На въпроса какъв ще стана, като порасна, отвърнах, че искам да свиря, да радвам хората с музика и да печеля парички.

Урок от Милчо Левиев

Когато чух, че гениалният Милчо Левиев има майсторски клас, веднага се записах. Това се оказа съдбоносно, защото ми донесе творческо освобождение. Като всеки музикант и аз имах своите притеснения, окови, съмнения. В този майсторски клас бяхме доста хора и репетирахме по един начин. Но когато отидохме да свирим на концерт, Милчо Левиев каза: “Сега ще правим музика. Забравете всичко, което сте учили и репетирали”. Посланието му бе да следваме музиката и чувството. Когато дойде време за моето соло, се получи страхотно и когато идваше време да спра, Милчо ми даде знак да продължа. После разбрах - музиката е свобода и импровизация, просто трябва да уловиш мига. Беше ценен урок.

Когато тромпетът мълчи 

Имах инфарктна случка в Бахрейн. С моя бенд бяхме на джаз фестивал, предаван пряко по телевизията и гледан от милиони хора. Трябваше да изпълним едно парче, което свиря на тромпет - My funny Valentine. Но преди концерта, докато съм смазвал копчетата, в бързината изглежда не съм ги сложил добре.А ако са накриво, не излиза звук. И точно когато прожекторът светна върху мен, осъзнах, че тромпетът ми е "онемял". Почти потънах в земята от срам, въпреки че не съм от притеснителните. Но успях да го изиграя като шега и хората започнаха да ръкопляскат. Изпях песента, а в кратката пауза успях да наглася копчетата и инструментът ми пропя. Публиката бе доволна, аз също, че успях да спася положението.

2 км плуване с костюм 

И в Дубай преживях драматичен епизод. Имах следобедно участие на Палм Джумейра, а после в 18.00 ч. трябваше да свиря на съвсем друго място на сватба - участието ми беше договорено отпреди 6 месеца. За лош късмет излезе буря и водата заля острова. Цялото движение беше блокирано, а връзките - прекъснати. Беше бедствена ситуация, а трябваше да се добера до града, намиращ се на около 10 км. Реших да тръгна пеша, прецапвайки с официалния костюм през водата, тъй като нямаше никакъв транспорт. В началото водата стигаше до кръста ми, после до брадичката и ставаше все по-дълбока, та се наложи да продължа с плуване. Най-трудното беше да държа телефона над повърхността. Сигурно съм минал 2 или 3 километра. Добрах се до суша. Някакъв добър човек ме закара до мястото на сватбата. Наложи се набързо да ми намерят нов костюм, тъй като моят беше вир-вода. Седнах да свиря на рояла само с 15 минути закъснение. 

Неочакван дебют 

Заминах за Англия при приятел. Едва пристигнал, влязох в магазин за музикални инструменти. Видях пиано и седнах да посвиря. Бързо се насъбраха хора, започнаха да ми задават въпроси. Един от тях дори ме попита колко струва роялът. Помня, че беше доста скъпо. Оказа се, че собственикът е наблюдавал моето изпълнение, и ми предложи работа - имал нужда точно от човек, разбиращ от пиана. Беше вторият ми ден в Лондон, а вече бях нает в реномиран магазин, който кореспондира с моята страст, в центъра на града. Беше като на филм.

Сватба като във Вегас, но в…Перущица

С бъдещата ми съпруга решихме да вдигнем сватба в Перущица. Прибрахме се в България, но точно тогава се развихри COVID-19. Заради извънредното епидемично положение трябваше да отложим тържеството. Казахме си, че може сега само да подпишем, преди да заминем, а догодина да направим и сватбеното тържество. Обадихме се в общината и ни казаха, че могат да ни венчаят на следващия ден, но ритуална зала няма. Това не ни спря и така се озовахме в задното дворче на кметството, облегнати на един бус. Наложи се ние да донесем маса за ритуала. Получи се сватба "на крак", почти като във Вегас. Беше весело. И най-важното - станахме семейна двойка. 

Силата на волята 

Когато бях на 22, имах сериозни здравословни проблеми. Паник атаки, високо кръвно, хапчета, не исках да излизам от вкъщи. По това време свирех в поп група. Вероятно съм изпитвал някаква емоционална незадоволеност. Един ден си казах - трябва да прогоня напрежението с физическо натоварване. Спрях да свиря. Започнах всеки ден да ходя в парка. Тичах, като увеличавах пробега с 20 метра. В началото едва правех 500 метра, а стигнах до 25 километра на ден.

Тогава проумях, че трябва да правя само неща, които ми носят удовлетворение. Зарязах поп музиката и започнах да свиря джаз. Беше точно преди да замина в Англия. Ако не се бях взел в ръце, доникъде нямаше да стигна, нямаше да имам смелост да опитвам. Реално тогава не съм имал осезаеми проблеми, просто не съм давал път и простор на душата си. Като артист трябва да бъдеш себе си. Исках да правя сола, а ме спираха. Бяха ми отрязали крилата, правех много компромиси. Затова промених начина си на живот - спорт, храна и фокус върху това, което иска душата. Намерих силно вдъхновение и в природата.