Истинско голямо състезание по вдигане на тежести не е провеждано от края на февруари, когато минаха юношеските шампионати на Азия (в Узбекистан), мъжкото първенство на Западна Азия (в ОАЕ), Ausatralian Open (в Канбера) и мемориалът "Мануел Суарес" в Хавана. След това плъзна коронавирусът и пандемията отмени де-що има спортна проява по света.

От календара на щангите едно по едно отпаднаха континентални и регионалните първенства, олимпиадата. Този спорт изпадна в тежка криза на фона и на нестихващите скандали, довели до властването на вече 4-ти президент на международната федерацията (IWF) в рамките на 2020 г. Но пък

в един момент на някого от IWF му светна,

че техният спорт не е контактен и технологиите може да помогнат. След няколкомесечни проучвания и организационни въпроси, в средата на юли бе проведен първият онлайн турнир - за Панамериканската купа. През август го последва турнирът за Деня на независимостта на Узбекистан, а през октомври вече бяха два - панамериканският "Мастърс" и Южноамериканският шампионат за ветерани. 

За ноември онлайн турнирите вече са три - европейският "Мастърс", завършилата тази седмица Световна купа за кадети (13-17 г.) и предстоящото Панамериканско първенство за юноши. И по всичко личи, че този формат ще се наложи, поне докато няма ваксина и лечение на коронавируса. Затова

IWF изготви модифицирани правила,

така че щангисти от цял свят да се състезават, без да излизат, ако щат, и от гаража на дома си, стига в него да има стандартни подиум (4х4 м) и щанга (с дисковете в официалните цветове и килограми).

Другото изискване е стабилен интернет и камера с добра резолюция, поставена на 3-4 м пред подиума, така че състезателят да се вижда в цял ръст с вдигната щанга. Меренето на личното тегло си остава 2 часа преди състезание, като стъпването на кантара и показанията му също се излъчват онлайн.

Съдиите пък оценяват опитите, гледайки на екраните си, като е добавена още една причина за отсъждане на фаул - ако видеовръзката прекъсне. Затова пък щангистът вече не трябва да чака съдия да му подаде сигнал за край на опита, за да пуснат щангата. 

По-съществена разлика в правилата е, че състезателите се редуват: първо всички поред правят началните си опити, след това вторите и накрая - третите, без значение кой каква тежест е заявил. Промени в заявките се приемат до 30 секунди преди реда на съответния щангист. И в общи линии, това е... 

Български щангисти също опитаха какво е да се бориш със съперници, които нито виждаш, нито чуваш. За Световната купа бе оформен състезателен подиум в залата на националния отбор в "Дианабад", бяха заявени четирима участници и

те успяха да спечелят два медала

Карлос Насар (16 г.) взе злато в кат. 81 кг с двубой от 345 кг (155 и 190). В Топ 3 след него са Даниел Кузмичев (Рус) с 320 (140 и 180) и Ходжакбар Олимов (Узб) с 308 (138 и 170). Участваха общо 18 щангисти от цял свят, включително и Фиджи. Така роденият в Червен бряг Насар на практика защити световната си титла за кадети (до 17 г.) в кат. 73 кг от Лас Вегас`19, защото онлайн турнирът замести световното за кадети, което трябваше да е в Перу.

Георги Йочев (17 г.) от Асеновград пък заслужи бронза сред 22-ма щангисти в кат. 89 кг с двубой от 301 кг (135 и 166). Той бе победен само от Максим Могучев (Рус, 335) и Чи Вей Чън (Тайв, 306). Христо Кошерски (16 г.) от Кнежа завърши 7-и в кат. 73 кг с 260 кг (115 и 145), а пловдивчанинът Георги Йочев (17 г.) е 4-ти при 96-килограмовите с 292 (132 и 160).

В този най-голям до момента онлайн турнир на IWF участваха 399 щангисти (181 девойки и 218 юноши) от 61 държави. Медали спечелиха 26 държави, включително Науру и Саудитска Арабия, включвайки отличията от отделните упражнения. Топ 3 в класацията по медали е Перу (8-3-3), Мексико (7-3-10) и Казахстан (7-3-5). България е на 10-о място с 3-0-2 медала.

Добре, ами допингконтролът?

Този въпрос ще зададе всеки здравомислещ човек, имайки наум печалната слава на щангите като втория сред олимпийските спортове по масова употреба на непозволени вещества (след леката атлетика).

Е, там вече няма как да стане онлайн, това бе една от големите пречки за организирането на тези турнири. В крайна сметка в заявените предварително градове, където всеки щангист прави опитите си, IWF изпрати медицински бригади от съседни държави, които да взимат проби. 

Специално българите бяха под контрола на служители на международната агенция за тествания (ITA), с която IWF има договор. Проверяващите бяха от Сърбия. Очаква се обобщените резултати от всички проби, направени на турнира, да бъдат обявени в рамките на един месец.