facebook
twitter

Наблюдател

Топлофикационна задачка закачка

Предвид неспособността на Столичната община да овладее ситуацията в "Топлофикация-София", най-доброто решение е дружеството да бъде отдадено на концесия или приватизирано
Снимка: Архив
По ирония на съдбата протестиращите в София искаха по-ниски цени на електрическата енергия и получиха по-високи цени на топлинната енергия.

От пусто в празно – така накратко може да се опише управлението на държавните компании в България, а последното доказателство за това е покупката от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) на задължения в размер на 106 млн. лв. на "Топлофикация-София" към "Булгаргаз". Така в края на 2018 г. може да се очаква задълженията на топлофикацията към холдинга, който е собственик на "Булгаргаз", да надхвърлят 606 млн. лв. на фона на капитал от под 150 млн. лв. И излиза, че реалният собственик на общинската "Топлофикация-София" е БЕХ с над 55% дял от капитала и пасивите на компанията.

Разбира се, в нормално работеща компания ситуацията изглежда много по-различно, но случаят не е такъв. "Топлофикация-София" от години изпитва хронична невъзможност да се разплаща с "Булгаргаз", което увеличава задълженията й за получени доставки на природен газ от 460 млн. лв. през 2012 г. до близо 613 млн. лв. през 2017 г. Нещо повече – през 2016 г. разходите за природен газ на топлофикацията намаляват на годишна база с 36%, което се дължи на спада на цената му с 35%, докато задълженията й за газ се увеличават с 13%.

Всичко това, естествено, създава проблеми в изпълнението на погасителните планове на задълженията към "Булгаргаз" и рано или късно се стига до изкупуването им от БЕХ. Поредното изкупуване на задълженията на топлофикацията, която трупа дългове от 1999 г.,

 

е шесто подред от 2009 г. до сега

 

Независимо към кого са задълженията за доставен, но неразплатен природен газ, "Топлофикация-София" няма възможност да ги обслужва и се намира в дългова спирала. А ако се чудите какво се случва, ако някоя компания не може да се разплати с БЕХ, дълговете просто се трансформират в капитал, както се случи с ТЕЦ "Марица-изток 2" през 2015 г. Затова и реалният собственик е БЕХ.

Другата причина е, че изплащането на подобни задължения се оказва непосилно както за мениджмънта на компанията, така и за нейния принципал – Столичната община. И това не е изненадващо. Към края на 2017 г. компанията има натрупани загуби (които се увеличават всяка година) в размер на 354 млн. лв. и единствената причина, поради която компанията все още не е с отрицателен капитал, са преоценки на машини, съоръжения и оборудване от 2003 г. и земи и сгради от 2004 г., направени по неясно каква методология, формиращи преоценъчен резерв. Изходът от тази ситуация е ясен – намаляване на загубите, излизане на печалба и постепенно намаляване на задълженията, но пък

 

е по-лесно да се каже, отколкото да се направи

 

Не трябва и да се забравя, че топлофикацията има високи капиталови разходи за поддръжка и развитие на топлофикационната мрежа. Към това се прибавя и променящата се приходна структура през последните години. Така например приходите от доставка на топлинна енергия през 2017 г. възлизат на 71.5%, докато през 2012 г. са били едва 53%. Другият голям приходоизточник е продажбата на електрическа енергия, част от която е на преференциална цена, от комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия. Приходите от нея са близо 41% през 2012 г. и едва 21% през 2017 г.

Част от спада на приходите от електрическа енергия идва от по-ниските продадени количества, които намаляват с 32% в периода 2013-2017 г., но по-големият ефект идва от спада на преференциалната цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от 53% в същия период. Поради високата преференциална цена на  енергията до 2012 г. съществуваше в значителна степен кръстосано субсидиране между двете услуги, предлагани от "Топлофикация-София". С други думи

 

всички в страната плащаха по-високи цени за ток,

 

за да може клиентите на топлофикацията да плащат по-ниски цени за топлинната енергия, която получават. Това е и част от повода за протестите срещу високите цени на тока от зимата на 2013 г., които бяха най-многобройни в София. Така по ирония на съдбата протестиращите в София искаха по-ниски цени на електрическата енергия и получиха по-високи цени на топлинната енергия. Всичко това обаче не означава, че цените на топлинната енергия могат да бъдат рязко увеличени и така да бъдат покрити дефицитите на дружеството. Много домакинства нямат алтернатива, включително и по финансови причини, и по-високите цени на топлофикацията най-вероятно ще доведат до използване на твърдо гориво за отопление, а това допълнително ще влоши проблема със замърсяването на въздуха през зимата.

Така изложен, проблемът много прилича на логическата задача с лодкаря, който трябва да пренесе вълк, овца и сено (не питайте за какво му е на лодкаря вълкът) от единия бряг на реката на другия.

 

За да се излезе от безизходната ситуация, трябва:

 

  • "Топлофикация-София" едновременно да увеличи приходите и да оптимизира разходите си, за да обезпечи разплащането на старите си задължения и да си осигури безпроблемна работа в следващите години.
  • Увеличение на цените при същото качество на услугата най-вероятно ще накара някои клиенти да се откажат от услугата й, затова трябва внимателно да се балансира между ръста на цените и подобряване ефективността и качеството на предлаганата услуга (което означава допълнителни инвестиции и допълнителен натиск върху цените нагоре).
  • Увеличението на приходите е ограничено от ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, която се води в голяма степен от общественото настроение, което означава, че увеличението ще е много плавно.
  • Междувременно тези, които искат да се откажат от топлофикационната услуга, трябва да имат избор на алтернатива, включително финансов, и това не е отоплението на твърдо гориво, тъй като води до замърсяване на въздуха – проблем, с който общината неуспешно се бори от години.
  • Останалите алтернативи за отопление са свързани с допълнителни инвестиции в инфраструктура, например газифициране, или преминаване на отопление на електрическа енергия, които обаче също са свързани с други проблеми (например енергийна ефективност).

Разбира се, има и по-лесно решение – концесия или приватизация, какъвто е случаят с топлофикацията в Пловдив. Има интерес към частно управление на "Топлофикация-София", но

 

основната пречка остава регулаторният риск

 

– дали регулаторът ще позволи необходимото увеличение на цените на топлинната енергия предвид социалната чувствителност към цените на енергийните ресурси. Алтернативата е вменяване на социална функция на дружеството, какъвто е случаят в момента не само при топлофикацията, но и в останалите регулирани дружества и сектори (БДЖ, "Български пощи"). Към този риск се прибавя и въпросът с цените на природния газ, които изглеждат непредвидими заради липсата на конкуренция на пазара. А към всичко това идват и условията на концесионния договор, които могат да откажат всеки инвеститор. Едно от тях, включено по искане на БЕХ, е бъдещият концесионер да направи първоначална вноска от 200 млн. лв. за погасяване на задълженията към БЕХ.

Факт е, че през последните години финансовите резултати на "Топлофикация-София" се подобряват, но предвид огромните задължения и необходимостта от нови инвестиции това не е достатъчно. Предвид неспособността на Столичната община да овладее ситуацията, най-доброто решение е дружеството да бъде отдадено на концесия или направо да бъде приватизирано. Разбира се, това не е панацея и успехът му зависи от ред обстоятелства, но е крайно време да се вземе решение, което поне има шанс за успех. Подритването на проблема в годините чрез изкупуване на задълженията на топлофикацията от БЕХ не е решение, а временно замитане под килима. 

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Презумпцията за невиновност, глупако!
Каква национална сигурност? Става дума за обикновена далавера
Хъмпти-Дъмпти на коледна елха

19.12.2018

Димитри Иванов

295 6

Коментари

Solace

Разбира се, има и по-лесно решение – концесия или приватизация, какъвто е случаят с топлофикацията в Пловдив

 

Аха. Значи, поредният монопол да иде в частни ръце. Благодаря, сещам се за Веолия и Софийска вода. Вопли срещищу Гинка, но да харижем Топлофикация на някоя подобна (като казах Гинка - в Топлофикация Пловдив е в ръцете на EVN, значи софийската може да се окаже в ръцете на ЧЕЗ, или който там купи дружеството). И ако е като концесията на златните залежи - жална ни майка.

Топлофикация може да е печелившо дружество, стига да се управлява правилно и честно. За такова правилно управление пък трябва в Столична община да си вършат работата като принципал - санкции, уволнения, съд за безстопанственост. Ама докато в СО също се чудят откъде и какво да откраднат - няма да има оправия. 

Давам пример (на сравнително ниско ниво, сами преценявайте нагоре как е) - общински болници, в които "работят" т.нар. "контрольори". Същите се назначават с решение на ОбС, и негласно са разпределени квотно - има и за ГЕРБ, и за БСП, и за другите. Заплатките са между 1000 и 1100 лева, а дори не се иска присъствие. Заетите санитари, сестри и лекари получават по-малко, а носят огромна отговорност спрямо тази на кърлежите. Източване на общински дружества на всякакви нива - е как искате да стане? С по-високи данъци само ще има повече за крадене.

Метла и пълни затвори - друг мирен път няма...

Shaaban_bin_Robert
снимка на Shaaban_bin_Robert

Топлофикация не може да е печелившо зружество, защото начинът на прозводство и транспортиране на топлинната енергия до потребителя е крайно неефективен. Загубите са значителни. Като прибавим и разходите за поддръжка, отоплението с вода, загрята от друга вода, докарана от 10-15 км излиза доста скъпичко удоволствие.

Влез или се регистрирай за да коментираш