facebook
twitter

Наблюдател

През 2019: С винетки и жълти жилетки

Новата парижка мода закъснява в България, но през годината може да си наваксаме
2309
Карикатура: Христо Комарницки

Тази година ще носим жълти жилетки, защото са на мода. За първи път в модния бранш авангардисти се оказаха дребните продавачи на горива, които обявиха, че започват да изучават опита на френските моделиери от "Шан-з-Елизе" с намерението да го приложат  в България.

„Купихте ли си винетка?“, питат все по-настойчиво властите, да не би някой българин да се е промъкнал в новата година без електронна винетка. Но актуалният въпрос тази година е друг: „Носите ли си жълта жилетка?“ Контролните органи, които са демоде, не смеят да го задават, макар че по закон жилетката е не по-малко задължителен атрибут за шофьорите от винетката.

Новата мода, която завладява света от два месеца, както обикновено идва от Париж. По Коледа вестник „Монд“ направи равносметка и се оказа, че от октомври, когато се появиха първите симптоми на френското протестно движение на „жълтите жилетки“, примерът му е последван от подобни граждански недоволства в Белгия, Холандия, Португалия, Германия, Израел, Ирак, Сърбия, Тайван, Ливан, Буркина Фасо (червени жилетки). „Жълти жилетки от всички страни, съединявайте се!“, възкликна на 5 декември журналист от френскоезичната редакция на телевизия „Евронюз“ в репортаж за заразителната сила на новата протестна вълна. Глобализацията, която преди десетилетия започна от върховете, където се въртят световните капитали, вече е слязла в низините, където хора от различни страни и култури показват еднакво мислене и поведение за защита на жизненото си равнище и за борба с корупцията на управляващите елити.

В някои държави властите се стреснаха от

 

възпламеняващия заряд на новата мода

 

и започнаха да ограничават продажбата на жълти жилетки. В Египет, където на 25 януари се очакват обичайните демонстрации по повод годишнината от свалянето през 2011 г. на корумпирания президент Хосни Мубарак, властите превантивно иззеха 48 000 жълти жилетки и наредиха да се спре от средата на декември търговията с тях. За предупредителен сигнал им послужи призив от 14 декември за мобилизация на „червени жилетки“ в Тунис с искане за повишаване на пенсиите, вдигане на минималната заплата от 450 на 600 динара (178 евро), намаляване на цените на стоките от първа необходимост и нова политика за трудова заетост. Избраният цвят на жилетките е различен заради цвета на националното знаме, което е червено с бял кръг в средата и вътре с червен полумесец и петолъчка. Като усетиха накъде отиват работите, първата грижа на туниските власти бе да ограничат продажбите на сигнални оранжеви жилетки. Подражателството на Кайро бе логично, защото „арабската пролет“ прескочи именно от Тунис в Египет и доведе до падането на Мубарак. Днешните управляващи имат основание да бъдат нащрек.

 

Защо точно жълтата жилетка стана символ

 

на глобалната съпротива срещу корумпираните върхушки? Трудно е да се каже на кого му хрумна да я облече пръв като знак на протест, но идеята е гениална. Жилетката има сигнален цвят, за да се забелязва отдалеч при аварийни ситуации на пътя. Всеки шофьор я има подръка. Освен това е евтина и лесно достъпна. Когато се търси символ за колективна мобилизация, е необходимо да има някакъв отличителен знак за принадлежност. Тъй като първите протести във Франция бяха срещу повишаването на цените на горивата заради новите екотакси, масовото надигане на шофьорите се съчета с наличния вече у всички общ отличителен знак – жълтата жилетка. Много скоро обаче протестите се разраснаха с други социални и дори политически искания поради твърдоглавието на властите и увлякоха по-широки обществени слоеве, които също харесаха новия протестен символ. Той има предимството, че ги предпазва от паразитиране върху тяхното недоволство на традиционните партии и синдикати, чиято популярност в момента е на катастрофално ниско равнище. „Жълтите жилетки“ са изразители също на масово недоволство от подкупните медии и затова предпочитат комуникацията през социалните мрежи.

Първите анализатори във Франция ги определиха като „жакерия“ – стихиен селски бунт срещу градските елити. После се видя, че социалната им база има силен работнически състав, на който разчита крайнодесният Национален сбор на Марина Льо Пен и крайнолявото обединение „Непокорната Франция“ на Жан-Люк Меланшон. Никой от протестиращите обаче не издигна техни знамена. От недоволството им пролича, че съвпада с тревогите на средната класа, която се стреми да запази социалния си статут срещу риска да се свлече надолу. Лозунгите срещу Еманюел Макрон като „президент на богатите“ изразяват точно такова мислене. Подобни нагласи се забелязват и в други държави с избуяващи протести на „жълти жилетки“.

 

В България както всяка друга мода и тази закъсня,

 

но няма как да ни подмине, защото проблемите са същите и дори по-драматични. Недоволството расте заедно с недоверието към политическите партии. Между улицата и парламента има дълбоко отчуждение и не се виждат депутати, които могат да бъдат изразители на натрупания гняв. Всички партии вътре са омърсени от корупция, защото от 30 години крепят един и същ модел на управление. Най-голяма е вината, разбира се, на днешните управляващи, защото управляват най-дълго. Те са се уредили много добре и запазването на модела напълно ги устройва. В новогодишното си приветствие през Фейсбук премиерът Бойко Борисов не намери какво друго да пожелае на народа освен едно – още повече от същото: „Нека през 2019 година заедно да работим за надграждане на постигнатото“. Очевидно той е доволен от себе си и не желае друго от обществото освен засилени аплодисменти.

Логично е да се очаква, че опозицията е на обратното мнение, защото отдавна я сърби да се върне на власт. Колкото и да е натрупала в предишни кабинети, все някой ден спестеното изтънява. Статуквото не я устройва, въпреки че не се е случвало някой управляващ да притеснява предишните и да им търси сметка за „спестеното“. Затова лидерката на лявата опозиция Корнелия Нинова написа в първото си пожелание за новата година във Фейсбук: „Вярвам, че тя носи края на статуквото и промяна към по-добро за българите, за България и за Европа.“ Вярата е най-лесният начин да се отклони въпросът как да стане промяната. Сякаш се чака нещо свише да дойде и да уплаши управляващите, които не бързат да си ходят.

 

Свише няма друго в България освен президента,

 

но по конституция той има право на думи, а не на дела. Може би затова неговото новогодишно приветствие прозвуча по-смислено от мантрите на гузните политически сили.“Да надмогнем егоизма и страха и да се обединим в името на справедливостта и законността“, призова държавният глава Румен Радев. Чий егоизъм? – на политиците, които само чакат своя ред да се докопат до държавното виме. Чий страх? – на хората, които още не се досещат, че трябва да наденат жълтите жилетки и да заявят гласа си на улицата, а не само на маса или в тъмната стаичка на изборите, които тъй лесно се манипулират. Обединението „в името на справедливостта и законността“ означава на първо място да се потърси сметка на крадците, които доведоха до такова отчаяние обществото, че не вижда друго решение на проблемите си, освен да се изнася поединично. България изчезва, а ненаялите се тържествуват, защото отпорът е все по-слаб. Някой ден и те ще се изнесат при парите си в офшорките, но се надяват да са последните, защото все има какво да се отнесе. Младите хора са навън при други управляващи, в България се раждат рекордно малко бебета, а смъртността сред застаряващото население е печално висока.

Страната умира, а управляващите се преструват, че зорко бранят границите й. Само че природните закони, включително и социалните, не търпят празни пространства. От тази страна на границата няма кого да срещнеш на километри от пустеещите села. А от другата страна е толкова пренаселено, че на хората не им достига водата за пиене. Истанбул се е разраснал на 150 километра – това е град колкото от София до Пловдив, а магистрала „Тракия“ му е като вътрешна улица.

 

България става подходящо място за заселване на други народи

 

и Европейският съюз няма да я спаси. Неслучайно Брюксел пръв й хвърли око като възможен терен за настаняване на мигранти, както не е случайно, че не я допуска в Шенгенската зона, защото предпочита да я държи пред портите си. Разните патриоти, които скачат срещу мигрантите, не предотвратяват заплахата, защото участват в антибългаризма на властите. Когато се гордеем с археологическото си наследство, трябва да се замислим, че на тази привлекателна земя са се редували цивилизации, които са се появявали и са изчезвали. Българите са дошли сравнително късно и няма да е късно да отстъпят място на други. Това е възможно и с историята не бива да се спори.

Хората няма защо да чакат партиите да ги поведат. Достатъчно е да надникнат в багажниците на овехтяващите си коли и да проверят дали е налице задължителната жълта жилетка. Изисква я както законът, така и елементарното чувство за самосъхранение.

12

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Борисов е на крачка от хеттрик – пак да не довърши мандата си
Да се прави бизнес в Камерун понякога е по-лесно

25.03.2019

Румяна Гочева

801 1
Хосписът не е място за умиране, а за живеене

Коментари

Sine_metu

Още малко, Терзиев.

Само три изречения в Изборния кодекс

единна национална многомандатна листа

кандидат за депутат - всеки, представил в ЦИК подписка с 2 000 души

депутати - 240- мата, получили най- много гласове

Solace

Нима искаш да видиш парламент, пълен със спортисти, плеймейтки и местни велможи? Не че сегашният е цвете, но на фона на 240 броя Пулев, Златка и Ценко Чоков (примерно; със същия успех могат да са Гришо, Мис цици и Цар Киро и т.н.) е слънце, направо...

Sine_metu

Четв., 10/01/2019 - 09:45 (нов)

Solace

 

Не ми е ясно дали наистина смяташ диктатурата за цвете и слънце или не си се замислил кого наистина ще вкара персонализираният, общонационален избор. Най- общо казано, не правиш разлика между броя и вида на кандидатите и онези, които действително ще бъдат избрани.

 

Че няма да са местни велможи е ясно. Колцина такива знаеш, дето биха взели 15- 20 хиляди гласа в национално гласуване? По- важното е, че и националните велможи, само за пример да кажем, че такъв е Марешки, биха вкарали по- малко плеймейтки, спортисти и любовници. Оставям настрана дали честната и свободна в действията си проститутка не е за предпочитане пред партийната такава.

 

Без съмнение, и в демократичния парламент партиите ще имат мнозинството депутати. Няма защо да се лъжем за силата и възможностите на партийните машини. Но мнозинство ще имат всички партии, взети заедно, а не една, която узурпира цялата власт с малко пазруване сред другите.

Но главното не е дори и разбиването на еднопартийния монопол, което вече не е малко. Не знам дали помниш за какво именно подскачахме след 10 ноември? Но не бе за да сменим един монопол с друг.

 

Главното на персонализирания национален избор е в принудата бъдещите депутати да се ангажират с ясни, малко на брой, точно определени цели и разбира се, във възможността хората да избират желаните. Това е същността на демокрацията и основата на разумното, планомерно управление. Както и шансът за просвещаване на хората. Най- трудното още от времената на Конфуций и Сократ и особено трудно в отровено до дъно общество като нашето. Но просто нямаме друг изход и друг шанс.

 

 

 

g_ringo

В България както всяка друга мода и тази закъсня,

 

но няма как да ни подмине,

Горещо се надявам, че модата на трошенето на витрини, палежите, вандализма ще ни подмине.

дъртреалист

В България о-позиция няма.
И затова няма как да вземе властта.

Защото няма алтернативен на сегашния политически проект за управление.

Защото ИЗОБЩО нямаме проект за управление.

Обществото ни няма национални цели за постигане.

На тяхното място стоят частните цели на лобистките групи.

Затова Герб е несменяем, защото най-добре обединява частните интереси.

А не защото управлява за интереса и за развитието на държавата и обществото.

И затова никой не позволява да се говори даже за обективния интерес на обществото.
Това е тема табу.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Решението трябва да блокира възпроизвеждането на старите грешки.

Печелещите от сегашната система всъщност губят заедно с губещите от системата, макар и по различен начин.

Всички, без нито едно изключение, губят от тази система, която е вече само един труп, за когото сме вързани всички.

Въпросът е как да се отървем от бремето, което тежи, смърди и носи зарази.

 

Sine metu предлага да потърпим още 4 години, като обещава, че трупът може да бъде напарфюмиран и преоблечен, та да стане по-приличен като излъчване и дори гримиран и мумифициран, та да си го имаме убавеляк.

 

Пардон, Сине.

Не си прав, че "друг изход и друг шанс" нямаме.

Измислил си го и си се влюбил в умотворението си, нормално.

Ама защо не допускаш, че може да има повече от един изход?

За шанса си прав -- единствен шанс имаме и той е в откритостта на разума и сърдцата. В искреността, простотата, търпението, уважителността, тия неща. Те ще ни изведат напред и нагоре с най-малко усилия, т.е. със старите труд и постоянство, а не с тарикътлък и предателства.

 

А, какъв друг изход освен твоичкия ли?

Ами през моичкия на първо време.

Серия правителства с едногодишен мандат за 5 наболели задачи всяко.

Съставът на Народното събрание -- какъвто си го направим, може и по твоя начин, все едно.

Туй Народно събрание избира правителството и гласува 5-е приоритета на поредното правителство.

Този процес е предхождан от прозрачни дебати по медиите още по време на парламентарните избори, но и след тях, паралелно с пренията в парламента. Така ще станат видими и ако даде Господ -- неоспорими -- както първите поред 5 приоритета, така и хората, които ще могат да се заемат с изпълнението им при тежките ограничения на срока (единствена година) и на невижданата досега прозрачност-отчетност на правителството през всичките 12 месеца. В тяхната работа ще има огромно натоварване и минимизирани възможности за гепене -- както поради ограничения срок, така и поради прозрачността и тежкото задължение да свършат само едни 5 задачи, затова пък докрай, след което -- друм. Идват следващите със следващите 5 задачи.

 

Хем ще е забавно. Щото Боко беше забавен до време, отдавна не става и за гавра дори. А тук ни чака може би най-интересното риалити с най-големи залози. Всъщност ако се провалим с тази идейка, губим само една година, време колкото едното прецедателството барабар с подготовката му. И гепенето ще намалее рязко поне през нея година.

 

Други изходи непременно има.

Всеки изход от escape room е добър. Ако требе, ще разбием стените, но ще е тъпо, тъй като изходи непременно има.

 

дъртреалист 👍

 

mahler

докато това стане  /макар да съм сигурен че няма/ Бг-то няма да го има!

Жалко, но е факт!

Българите не раждат още от времето на соц-а, а последните 30 години всичко се изнесе.

Това са неппоправими щети.

дъртреалист

Това са неппоправими щети.

Да не пресилваме нещата.

При една разумна държавническа политика, която подпомага родители висшисти, работещи с такава квалификация,
с нарастващи помощи до 5-то бебе...., 
нещата много бързо може да получат правилен ход.
А ако държавата НЕ използва такъв подход, значи не я интересува демографската катастрофа на българите.

Памфуций
снимка на Памфуций

При една разумна държавническа политика, която подпомага родители висшисти, работещи с такава квалификация,
с нарастващи помощи до 5-то бебе...., 
нещата много бързо може да получат правитези деца длен ход.
А ако държавата НЕ използва такъв подход, значи не я интересува демографската катастрофа на българите.

Подходът е дискриминационен. Държавата трябва да подкрепи финансово всички семейства, да насърчава раждането на трето дете, но също трябва да си влезе в ролята и да поеме отговорността тези деца да бъдат образовани и интегрирани. Другото е да се признае професия майка на отглеждащите повече от три деца. Т.е. една жена да има правото да се реализира като майка и съпруга.

дъртреалист

Подходът е дискриминационен.


Срямо кого? 

Спрямо непълнолетните и неграмотни родители?

Че защо държавата ще иска деца от такива?

Да не е малоумна?

тези деца да бъдат образовани и интегрирани.

това е отделен въпрос. И той е лесен за решаване.

професия майка 

Няма лошо. 
Само че децата да ходят на учлище. 

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Всички освен висшистите са малолетни и неграмотни?

Би ли обяснил от какъв зор една жена ще инвестира във висше образование и специализации и после ще профука 4 години (поне) за майчинство на две деца?

Повтарям - не е проблем, че нискообразовани и/или социални аутсайдери правят повечко деца. Проблем е, че държавата има маргинална роля и отношение към тези деца, което опростява възпроизводството на нискообразовани и аутсайдери.

Simplicissima
снимка на Simplicissima

уха 👍

Влез или се регистрирай за да коментираш

×