Ако приемем, че в някаква степен законите на пазарната икономика са валидни за политиката, а властта и нейните ресурси биват придобивани чрез избирателите, то тогава може да се предположи, че всички свързани с властта субекти имат огромен интерес от нейното получаване с минимални средства. Тоест управляващите елити имат изгода от съществуването на беден електорат.

През последните 30 години наблюдавахме класическото развитие на този абсурден процес, реализиран със завидните усилия на българския посткомунистически елит. Понеже беше много по-лесно да се ликвидират хилядите стопански предприятия, отколкото да бъдат адаптирани към новите условия, средната класа на социализма – на образованите и квалифицирани хора, бе унищожена. Немалка част от нейните представители потърсиха достоен и нормален живот в чужбина, а останалите бяха принудени да водят жестока борба за лично оцеляване в България - изобщо не им оставаше възможност да мислят за деца.

В природата празни места не съществуват,    

затова демографската тежест на циганите, наричани още роми, в българското общество нарасна неимоверно. Те пък със своите психосоциални особености – нисък жизнен стандарт, не особено големи претенции към държавата, ниско образователно ниво, лесна манипулативност, се превърнаха в идеалния електорат на олигархията.

Нека проследим генезиса на ромския проблем у нас. Ромите живеят по българските земи от векове. И макар в някои по-големи градове да е имало уседнали цигани, бидейки основно номади, представители на техните общности обикаляли градовете и селата. За демографското им възпроизводство били характерни висока раждаемост и висока смъртност. Така общият брой от около 30 хиляди души оставал непроменен няколко столетия. За взаимоотношенията между техните и другите общности били характерни голяма етническа затвореност и силно придържане към общностните регулаторни норми.

По времето на социализма обаче започват грандиозни опити за тяхното интегриране в „новото общество на победилата работническо-селска власт.“ През 1958 г. с Постановление 258 на Министерския съвет е премахнато скитничеството, десетки хиляди роми са принудени да се заселят в селата и градовете - да се включат в редиците на трудовия пролетариат и селяните колхозници (в заводи и кооперации). По този начин поселническата организация на ромския катун бива привнесена в българската селищна мрежа и

се залагат основите на бързо разрастващите се гета –

с всички възможни проблеми. Включването на представителите на ромските общности в създадените социалистически системи на образование, здравеопазване, на рационално хранене и т.н. довежда до увеличаване на броя на ромите над 6 пъти за периода 1944 г. - 1989 г. Това ги превръща в основни потребители на редица социални фондове, пълнени от вноските на подложените на невероятен обществен натиск работещи българи.

Смесването на социалните с физиологичните функции, които биват заложени в Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г., както и в Закона за пенсиите от 1957 г., позволяват на десетки хиляди ромки лесно да се ориентират в нормативните „тънкости“ – започвайки работа за по няколко дни в някое предприятие, да излязат по майчинство и почти веднага да получават съответните обезщетения за перманентно ражданите от тях деца.

Както и да се пенсионират като многодетни майки

на 45 години с формиран трудов стаж главно от самото майчинство.

На фона на тежката демографска криза, в която изпадна българската нация по време на прехода, ромите запазиха популационното си поведение, заложено в предходния период. Те не само не намалиха своя брой както етническите българи, но и динамично го увеличаваха. За това спомогнаха и новоприетите социални закони, които уж синхронизирани с аналозите в ЕС  и изготвени с помощ на европейски специалисти, в крайна сметка

целяха едно – ромите да останат в България,

за да бъдат избегнати рисковете от нова „Голяма калдарашка инвазия“. (Калдарашката инвазия е масова емиграция на цигански маси от Влашко и Молдова в средата на XIX   век в посока Централна и Западна Европа; води до сблъскване на институциите и гражданите на тези страни с идентични на днешните проблеми). Новоприетите български нормативи срещнаха очакванията на ромите, затова те продължиха да бъдат основни ползватели на все по-трудно пълнещите се социални фондове.

Но по-страшното бе възпроизводството в ромските общности на новоизградения олигархичен модел в България – в още по-уродлив образ. По неведомите социални пътища, направлявани от тъмните сили на всемогъщите в прехода БКП и нейната вярна слугиня ДС, преразпределителните механизми на общественото богатство достигнаха до някои от така наречените „ромски лидери“. Част от тях –

нискообразовани, криминално проявени,

с липсващи елементарни хигиенни навици. Те не само се сдобиха със завидно богатство, превръщайки се в пълновластни посредници на все по-плътно затварящите се ромски общности, но и станаха примери за подражание на своите хора.

Гръбнакът на модерната демокрация навсякъде по света е върховенството на закона, олицетворявано от волята за нормален начин на живот на средната класа – класата на работещите и живеещи добре от труда си граждани. В условията на българския преход обаче той бе рано пречупен и преобразен в твърде

гъвкава формална законност, позволяваща „изхлузване“

от правните норми - както на представителите на олигархията, така и на маргиналите. А това е същността на циганизацията.

Пределно ясно е, че генерираните от ромските общности значителни проблеми изискват цялостни решения. Те трябва да са в няколко посоки.

Динамичното увеличаване на ромските общности и превръщането на огромен брой български села и градове в истински ромски махали налагат да се разработи модел на дългосрочна жилищна политика – от построяване на общински жилища за социално слаби до

стриктно прилагане на правото по отношение на незаконните строежи

Сред ромските проблеми са трайната склонност към девиантно поведение спрямо нормите на макрообществото, агресивност към по-слабите, страхливата сервилност към по-силните и т.н. Това изисква разработване на работеща система за възпираща превенция, бързо и надеждно издирване, справедливо правораздаване и действително превъзпитаващо наказание. Много се говори и за интегрираното образование. То наистина води до по-добро овладяване на българския език, по-висок успех в училище, а дори и до по-ниски нива на агресия и ранно брачно съжителство. Но е необходимо спешно разработване на образователна парадигма, ориентирана към началното образование -  

позволяваща и повтарянето на класове

до овладяването базовите образователни стандарти. А също и задължителна целодневна организация за срещащите трудности деца. Необходима е и цялостна реформа на институциите в сферата на социалните дейности, за да не продължават ромите да бъдат само бенефициенти на средства.

Следва да бъде казано, че социалната интеграция, в т.ч. и на ромските общности, е двустранен процес. Най-важното му условие е спазването и налагането на закона като висша ценност и благо. Ако българското общество – и мнозинство, и малцинства - не намерят сили да сторят това, България е обречена – независимо дали ще има наднационално, свръхбогато, олигархично, затворено в себе си малцинство и бедно мулти- или  моно- етническо мнозинство.

*Авторът е бивш ръководител на общинската служба за социално подпомагане в Самоков, където се намира едно от най-капсулираните гета. Консултирал е и ръководил проекти за интеграция, бил е също педагогически съветник и помощник-директор на училище с ромчета.