Медия без
политическа реклама

Кой се разпорежда с живота и смъртта

Броят на хората на хемодиализа расте, държавата ги поддържа умишлено максимално дълго болни

Снимка: Архив
Тъй като парите не достигат за закупуване на необходимото, добрите медикаменти биват ограничавани в полза на по-младите пациенти с хемодиализа или пък за по-приближените на лекуващия ги. Често се спестява дори от задължителните лекарствени средства. Не достига и капацитет на диализните центрове. Те са принудени да работят на смени, което бързо амортизира апаратурата, а пари за нова няма.

Апаратурата за хемодиализа спира. Един пациент умира, друг е в кома.  Случаят от 3 октомври в МБАЛ „Света Петка“ – Видин, за пореден път постави пред обществото въпроса какво се случва с българското здравеопазване, с реформата, за която само се говори, и кой в страната ни решава въпроса за живота и смъртта.

По данни от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания всяка година в България от хемодиализа се нуждаят между 3500 и 3700 души. Броят на ново разболелите се всяка година нараства с около 10%, но числото е относително константно, тъй като част от болните умират, други – по-малката част, успяват да си направят операция за трансплантация на бъбрек. Според председателя на сдружението Иван Димитров от 2009 г. насам държавата е изоставила грижата за тези свои граждани. През 2008 г. от бюджета са отпуснати последните пари за подмяна на диализатори и водоочистваща апаратура. Тогава 10 млн. лв. са разпределени в общински и държавни болници. От тях подмяна на диализната техника е извършена в отделенията едва в 35 болници. Някои от здравните заведения като „Св.Марина” и пловдивската „Св.Георги” са пренасочили тези пари за подмяна на дограми и пр. За тези нарушения от сдружението са изпратили сигнал до прокуратурата. Проверка е започнала и приключила без никакъв резултат – парите продължава да ги няма, диализаторите – също.

"За 10 години медицинската техника в диализните центрове е остаряла до степен на неефективност. Стойността на 1 нов диализатор е 25 хил. лв. и той може да се използва не повече от 3 - 4 години", обяснява Иван Димитров. След 30 000 часа експлоатация диализаторът става неефективен. 90% от общинските и държавни диализни центрове работят с морално остаряла техника, което прави хемодиализните процедури неефективни и значително повишава смъртността.

 

Смъртността при пациентите на хемодиализа у нас е изключително висока

 

Преди около 3 години в една от общинските болници от постъпили 38 пациенти на хемодиализа 35 са починали", спомня си Иван Димитров.

За въпросната процедура, която включва транспорт на болния, лекарства, диализа, заплати на лекари и поддръжка на отделения, Здравната каса заплаща едва по 144 лв. на пациент. Дори Македония и Румъния успяват да отделят повече средства за болните на хемодиализа – по 89 евро на пациент.

И тъй като парите не достигат за закупуване на необходимото, добрите медикаменти биват ограничавани в полза на по-младите пациенти с хемодиализа или пък за по-приближените на лекуващия ги. Често се спестява дори от задължителните лекарствени средства. Не достига и капацитет на диализните центрове. Те са принудени да работят на смени, което бързо амортизира апаратурата, а пари за нова няма.

За болните от бъбречна недостатъчност хемодиализата е животоподдържаща процедура – процес на пречистване на кръвта, докато пациентът изчаква операция по трансплантация на бъбрек. Подобни операции в България се извършват рядко, а още по-рядко са успешни.

 

Трансплантацията на бъбрек в чужбина е скъпа и не всеки болен може да си я позволи

 

За да бъде трансплантацията качествена, болният трябва да е в добро състояние, което означава, че той трябва да е бил подложен на качествена диализа. В България ефективните диализни процедури са рядкост.

В световен мащаб 90% от хемодиализите се извършват в частни диализни центрове, в Западна Европа процентът е 78. Доказано е, че те предлагат качествен консуматив, прецизно обслужване и възможност за въвеждането на най-високи медицински стандарти, защото много по-добре контролират разходите си.

В България в частните центрове се извършват едва под 20% от хемодиализите. Въпреки че законът позволява тяхното съществуване и дава възможност за обслужване на пациенти по Здравна каса, очевидно то не се поощрява. Независимо от недостига на капацитет и пари. Независимо и от високата смъртност.

Инициативите за създаване на частни диализни центрове срещат съпротива на всички нива – държавни и общински. Инвеститорите са принудени да чакат години наред за всякакви разрешителни, после да изтърпят проверки и инспекции от най-различни институции и накрая пак да чакат. За държавата гражданите, страдащи от хронична бъбречна недостатъчност, са финансово бреме, но въпреки това не е склонна да даде шанс на частния сектор да се погрижи за тях.

 

За едни хемодиализата е въпрос на живот или смърт, за други тя е просто бизнес

 

или възможност за източване на пари. На месец един болен на хемодиализа струва на държавата 2000 лв. Парите се осигуряват от Здравната каса, която обаче няма контролни функции.

"В страната всяка година се извършват по не повече от 30 операции за трансплантация на бъбрек. Всеки пациент с трансплантиран бъбрек струва на държавата 490 лв. на месец, и то само през началния период, когато се налага да приема повече медикаменти", уточнява Иван Димитров. Равносметката е ясна – финансовият интерес клони към хемодиализата, а не към трансплантацията. А с неефективна хемодиализа не може да бъде извършена и трансплантация. Нищо, че хората умират.

Само в един от черноморските ни градове през миналата година до месец юни са починали 17% от болните на хемодиализа. По данни от пациентската организация фондация „Здравец” сега в областта болните на хемодиализа са над 500, а 200 души са в преддиализно състояние. Общият капацитет на диализните центрове в града е за едва 150 души.

„Отделението по хемодиализа в многопрофилната болница, което е с капацитет за 90 пациенти и работи на три смени, е в отчайващо състояние. Апаратурата е остаряла, диализаторите са негодни за употреба, ремонтират се с приспособени части и се натоварват три пъти над допустимите нормативи, условията са мизерни, парите не достигат, медицинският персонал – също”, коментира съпредседателят на фондация „Здравец” Валентин Георгиев. 

Алтернатива предоставя единственият в морския град частен хемодиализен център, който обаче е с капацитет едва за 60 болни. Създаден е преди малко повече от година след ожесточената съпротива на държавните и местните власти.

През последните години от фондация „Здравец” са изпратили до здравното министерство и други институции над 15 сигнала и предложения. Не са получили нито един отговор.

 

На частните диализни центрове се гледа като на конкуренти на държавните и общинските

 

„Но ако отделението за хемодиализа в общинска или държавна  болница фалира, то няма да е заради някой частен диализен център, а заради лошото управление и заради това, че там се краде и от малкото, което е останало”, казва Валентин Георгиев.

Освен че струва пари, хемодиализата причинява и страдание – физическо и психическо, заради безнадежността. Болните нямат друг избор. Това страдание е единственият им шанс да живеят. А ако прекомерно експлоатираната остаряла медицинска техника откаже, смъртта ще дойде преждевременно.