Археологически разкопки доказват, че разделението на небето на съзвездия е съществувало поне 2500 години преди Христа. Оттогава насам човечеството неведнъж се е опитвало да въведе "небесен ред".

След Общото събрание на Международния астрономически съюз през 1922 г. съзвездията получават латински имена, които се превръщат в универсални понятия за всички народи по света. Според сегашното описание съзвездието е цяла небесна област, съществуваща в определени граници, към която принадлежат всички обекти в определена част на небето. От 88-те съзвездия 32 се намират в северното небесно полукълбо, 48 - в южното, а 8 съзвездия са разположени и в двете полукълба от двете страни на небесния екватор - въображаемия голям кръг.

Звездното небе неудържимо привлича хората както със своята загадъчна красота, така и с тайнствената си неизследваемост. Древните хора са били напълно убедени, че всичко, което се случва на Земята, е изпратено от небето. Тъй като в онези древни времена не е имало календари и часовници, нашите предци са се научили да разпознават времето и пространството, като са започнали да "разчитат" звездното небе.

Как са могли да се ориентират при такова изобилие от звезди? Факт е, че първите наблюдатели на небето са забелязали присъщата на звездите неизменност на относителните им позиции. Комбинирането на отделни групи ярки звезди с помощта на въображаеми линии ражда характерни фигури - съзвездия, а буйното въображение помага да се видят в очертанията им приказни животни и митични герои.

Съзвездията се определят на принципа на видимата близост на звездите, въпреки че в действителност светещите обекти от едно съзвездие не са физически свързани и в повечето случаи в пространството са на значително разстояние един от друг и само в проекцията понякога изглеждат близки помежду си.

Поглед към небето в древността
Няма исторически данни за периода, в който са били забелязани първите съзвездия, нито за начина, по който са били определени техните очертания. Не са запазени карти, които да показват как всяка от фигурите е била разположена в тези очертания. И все пак има основания да се смята, че първите съзвездия са били "открити" от народите, населяващи долините на Нил, Тигър и Ефрат, Инд, а малко по-късно и на Ганг, Хуанхъ и Яндзъ. Това е съвсем естествено, тъй като въздухът там е много по-прозрачен, нощите са по-тъмни и по-ясни, а звездите са по-ярки, отколкото в северните райони.

Клинописни таблици, открити по време на археологически разкопки в долината на Ефрат, позволяват да се твърди, че разделението на небето на съзвездия е съществувало още 2500 години пр.н.е. Фактът, че египтяните са имали представа за такова разделение, се потвърждава от съответните препратки в древни текстове и запазените рисунки по таваните на много храмове и гробници. Въпреки това рисунките, открити по таваните, не образуват единна звездна карта. Съвременните учени, макар и не безгрешно, са успели да определят позицията на някои съзвездия, гледани откъм Египет в древността.

В старинен Китай е направена карта, в която небето е разделено на 4 части, съдържащи по 7 съзвездия.

Общоприетите днес символи, представящи съзвездията,

както и техните имена, са дошли до нас от древните гърци. Смята се, че първият човек, който се е опитал да въведе "небесен ред", като е направил пълно преброяване на небесните тела за своето време, е видният гръцки астроном Хипарх през II в. пр.н.е. Но неговият каталог, поне в първоначалния му вид, не е достигнал до нас. Най-ранната известна колекция от звезди е представена през II в. от н.е. от Птолемей, известния автор на "Алмагест" - енциклопедия на астрономическите знания на древните.

Ако говорим за историята на еволюцията на съзвездията, може би едни от най-старите са били зодиаците. Смята се, че за първи път те са били използвани от жителите на Месопотамия, Финикия и други райони на Източното Средиземноморие. 

Появата на тези съзвездия се дължи на факта, че в тези райони на Земята, откъдето произхождат древните цивилизации, не е имало ясно разграничение между различните сезони на годината и основен "определящ" фактор за регистриране на тяхната смяна е било звездното небе.

Създавайки си образи на съзвездия в небето, древните хора са осъзнавали, че видът им се променя в зависимост от сезона. Причината за това е движението на Земята около Слънцето, поради което изглежда, че Слънцето се движи на изток, докато бавно "обхожда" фона на звездите всеки ден. Този видим път на Слънцето се нарича еклиптика и преминава през 12 познати ни съзвездия. Тези съзвездия са наречени Зодиак, тъй като 11 от тях носят имена на живи същества (на гръцки Zodiakos от zoon "животно").

Докато Слънцето се разхожда по небето сред звездите, Земята се преобразява - ту в пищната зеленина на пролетта, ту в зрелостта на лятото, ту в ярките цветове и богатите плодове на есента, ту в студените вериги на зимата. 

Навлизането на Слънцето в дадено зодиакално съзвездие бележи

началото на сезоните

Така човекът се научил да съобразява земния си живот и дейности с появата на зодиакалните съзвездия. Небето представлява огромен световен часовник с 12 символа, изобразяващи 12-те сезона на годината. Звездите, изгряващи на източния хоризонт веднага след залеза на Слънцето и движещи се по небето през нощта, са циферблатът на часовника. 

Всяко от 12-те зодиакални съзвездия със съответния си знак дели кръга на еклиптиката на 30°. Преди около 2000 години, когато гръкът Птолемей съставя съвременната последователност на смяната на зодиакалните съзвездия, тя се открива от Овен (точка на пролетта). А местоположението на зодиакалните знаци в небето винаги ясно е съответствало на местоположението на идентичните с тях съзвездия.

Но тъй като в резултат на прецесията (преместването на пролетното равноденствие в резултат на бавното завъртане на земната ос в пространството) пролетната точка постепенно се премества по еклиптиката на запад, наборът от небесни знаци също се премества там, докато правилните съзвездия остават на местата си. Ето защо нашето Слънце, при цялото си привидно стабилно годишно въртене от запад на изток, в момента навлиза в небесния знак по-рано от едноименното съзвездие.

В продължение на 2150 години разликата между съзвездието и едноименния знак постепенно се увеличава до почти 30°, така че Слънцето, макар и да навлиза в Овен на 21 март, "пристига" в съзвездието Овен едва един месец по-късно. В началото на XX век точката на пролетното равноденствие е в съзвездието Риби, но все още се използва Овен за нейното обозначение. А на 21 март 2012 г. тази точка се премества в съзвездието Водолей.

Смята се, че зодиакалните знаци са дошли от Древен Египет

Всеки от тях, свързан с определен период от годината, е трябвало да определя явленията и събитията, характерни за този период. Например появата на Козирога на небето веднага след залеза на слънцето предвещава наводняването на Нил. И когато водата в най-голямата египетска река достигала най-високото си ниво, на вечерното небе се появил Водолей.

Съзвездието Риби показва, че с настъпването на наводненията се появява възможност за богат улов. Изгряването на Овена на вечерното небе е сигнал, че стадата овце могат да бъдат изведени на готови пасища. Телецът е предвестник на времето, когато е трябвало да се обработва съвсем суха земя. А ако на вечерното небе се появяват Близнаци, значи е време да се завърши работата на полето и да се очаква жътвата на житото и приплодите на добитъка.

Ракът представлява преместване на Слънцето на юг в началото на месеца, което означава по-малко дни с дневна светлина. Появата на Лъва се свързва с настъпването на най-горещия сезон в годината, когато почти цял Египет се превръща в изгоряла пустиня. Девата символизира плодородието, свързано с началото на сезона на узряване на реколтата. Везните показват времето на есенното равноденствие.

"Пристигането" на Скорпиона на небето е предвестник на тежък период на широко разпространени болести. Стрелецът бе разрушителна сила, носеща ниски, сиви облаци и студени северни ветрове. Именно това съзвездие показва най-голямото разстояние на Слънцето от небесния екватор на юг.

Митични герои
Древните гърци, поели щафетата от страните от Близкия изток, свързват имената на съзвездията с имената на героите от своите легенди и митове, превръщайки по този начин небето в увлекателна приказка.

Касиопея, съпругата на етиопския цар Цефей, била красива, но толкова суетна, че не се страхувала да твърди, че красотата ѝ значително превъзхожда тази на морските нимфи - нереидите. Обидените нимфи помолили Посейдон, бога на морето, да накаже дръзката жена. Той изпратил бедствие върху царството на Цефей под формата на огромен звяр, който го унищожил напълно.

Доведените до отчаяние етиопци се обръщат към оракула Амон и чуват, че целият този ужас ще приключи само ако дъщерята на Цефей и Касиопея, Андромеда, бъде предадена на морското чудовище като изкупителна жертва. Момичето било приковано към скала и го очаквала мъчителна смърт. Тя е спасена от легендарния гръцки герой Персей, който пристига на крилатия си жребец Пегас навреме, за да вкамени звяра, като му показва главата на Медуза, която отрязал по-рано при друг подвиг. Сред героите, обитаващи звездното небе, са цар Цефей, Касиопея, Андромеда, Персей с Пегас, както и чудовището убиец.

Съзвездието Колар е много почитано в древността. Гърците виждат в него фигурата на цар Ерихтоний, изобретател на квадригата (двуколесна колесница), заради която след смъртта си е възнесен на небето и превърнат в съзвездието Колар.

Най-ярката звезда там е Капела (от гръцки - "коза"), е кръстена на козата нимфа Амалтея, която кърмила Зевс с млякото си и така заслужила място на небето. Друго съзвездие, известно още от древни времена, е съзвездието на Голямото куче. Свързва се с името на кучето на първия гръцки винопроизводител Икарий и дъщеря му Еригона - Мера, което, неспособно да преживее трагичната смърт на стопаните си, загива в бурните води на реката.

След смъртта на Мера боговете я превръщат в съзвездието Голямо куче, чиято главна звезда Сириус е наречена на старогръцката дума за "куче". Сириус се вижда в Гърция само през горещите летни дни и е по-близо до Слънцето от другите звезди.