До 20 години повечето от основните съзвездия няма да се различават на нощното небе заради светлинното замърсяване на Земята. И сега Млечният път е невидим за една трета от човечеството. С масовото навлизане на по-евтиното LED осветление този проблем се влошава още по-бързо, твърдят астрономи, цитирани от британския в. "Гардиън".

"Нощното небе е част от околната ни среда и ще бъде огромна загуба за следващите поколения, ако не могат да го видят. То е все едно да не можем никога повече да видим птиче гнездо и да чуем песента на птиците", казва кралският астроном на Обединеното кралство Мартин Рийс. Рийс е част от група астрономи, които лобират за предприемането на законови ограничения срещу светлинното замърсяване, с които да се поставят стриктни изисквания за интензитета и посоката на осветлението.

Според изследване на германски физици светлинното замърсяване "изсветлява" нощното небе с 10% на година и ако това темпо се задържи, то още следващото поколение ще вижда само най-ярките звезди. Ако роденото днес дете вижда 250 звезди на небето сега, то докато навърши 18 г. от тях ще са останали едва 100. Още преди 7 години учени установиха, че 60% от европейците и почти 80% от жителите на Северна Америка не виждат Млечния път. За цялото население на Сингапур, Кувейт и Малта нашата галактика е невидима. Голям процент от жителите на Нидерландия, Белгия и пр. също не могат да виждат звездите. Парижани например трябва да пропътуват най-малко 900 км, за да открият истинско нощно небе - примерно до Шотландия, Корсика или Испания.

Агресивното нощно осветление е проблем и у нас. В София имаше множество сигнали срещу светлините на столичния хотел "Милениум", които успяваха нощем да огреят чак стаите в "Майчин дом".

Столичани се оплакват от нов проблем - агресивно осветление

08 Окт. 2022

Да наблюдаваш обсипано със звезди небе, пресечено от Млечния път, вече е разкош от отминали времена, коментира германският физик Кристофър Киба. Той твърди, че това може да се поправи с няколко прости мерки, например правилно насочване на уличното осветление надолу, поставяне на ограничения за яркостта и вида на светлината - вместо синьо-бяла повече топли нюанси.

Проблемите със светлинното замърсяване не са просто естетически. Еволюцията е направила човека изключително чувствителен дори към най-малките промени в светлината наоколо. В окото има специални фоторецептори, които реагират само на промени в светлината и мрака и които се използват изцяло за регулиране на биологичния ни ритъм. Тези рецептори са свързани директно с тази част на мозъка, която регулира вътрешните ни биологични часовници. Те действат дори у хора, които са незрящи - въпреки че тези хора не виждат нищо друго, телата им могат да сверяват биологичния си часовник. Светлината помага на тялото да предвиди бъдещето - тя ни подсказва как околната ни среда ще се промени през следващите часове и дни, за да се подготвим. Или както казва Стивън Локли от Харвард, специалист по циркаден ритъм, "вътрешният ни часовник е еволюирал да предсказва утрешния ден".

Сега обаче тази естествена система за прогнозиране е тотално объркана. И проблемът не е само в изкуствената светлина. Все повече сме заобиколени от светлина от по-късия спектър - това е известната синя светлина, която нашият биологичен часовник интерпретира като дневна. Синята светлина се излъчва от компютрите, телевизорите, телефоните, електронните четци. Когато прекарваме време пред такова устройство, на практика казваме на мозъка да отложи сигнала, че е време за сън. И така вместо да получим доза мелатонин, получаваме приток на енергия.

За съжаление, на този етап светлинното замърсяване не се възприема за някакъв сериозен проблем и влиянието му върху здравето е непознато за широката общественост, казва проф. Оскар Корчо от Политехническия университет в Мадрид. Той дори сравнява този въпрос с незнанието за вредите от тютюнопушенето до 80-те години на миналия век.

Според офталмолози подмяната на топлия спектър с флуоресцентни и LED светлини може донякъде да допринася за две съвременни пандемии - от наднормено тегло и диабет. Червената/инфрачервената светлина стимулира редица процеси в тялото, като например усвояването на глюкозата в кръвта и отделянето на мелатонин, обяснява проф. Робърт Фосбъри от Института по офталмология към Юнивърсити Колидж в Лондон. Фосбъри е част от екип, който се готви да инсталира допълнително инфрачервено осветление в болници и интензивни отделения, за да провери хипотезата, че това може да ускори възстановяването на пациентите.