facebook
twitter

Просвета

Как децата да "летят" към детската градина?

Събуждайте детето навреме, доближете менюто му вкъщи до това в забавачницата, разкажете му интересна история, гушнете го и му кажете точно кога ще го вземете - това са част от изпитаните трикове, които от асоциация Родители; използват за по-лесната адаптация на 3-годишните в новата им среда
Илияна Кирилова
Разкажете на детето си, че и в градината има игри и забавления, съветват от асоциация "Родители".

Детето се сърди, капризничи, нервничи, плаче... Повечето родители научават от опит, че това са съвсем нормални реакции при постъпване на малчуганите в детска градина. Въпреки океана от информация обаче първият досег на 3-годишното дете с новата му реалност често поставя на изпитание както него, така и родителите му. "Проявете разбиране и търпение, докато всичко си дойде на мястото", е първата препоръка на асоциация "Родители", които всяка година в навечерието на 15 септември изготвят наръчници за майки и татковци. А докато заветният момент настъпи, може да следвате съветите на специалистите и... препатилите.

 

ВСЯКО НАЧАЛО Е ТРУДНО

 

Всяка адаптация изисква време и ако за едно дете е достатъчна седмица, за друго може да е необходим и месец, казват от асоциацията. Според психолози пък пълната адаптация, която зависи от характера на детето, здравословното му състояние и семейната обстановка, може да продължи и 6 месеца, като не са за подценяване нито стресът, нито почти сигурните заболявания. Във всеки случай е полезно родителят да се зареди с търпение и да мисли позитивно. Ето какво съветват специалистите:

 

Обуздайте тревогите си

- Не споделяйте пред детето своите страхове и не обсъждайте с него евентуалните неприятности. Не изпадайте и в другата крайност - да чертаете идилична картина на пребиваването в детската градина. Просто вярвайте, че всичко ще е наред.

 

Ставане... в 7 ч.

- Постарайте се у дома да наложите същия режим на детето, с какъвто то ще трябва да свиква и в детската градина. Обикновено приемът на децата е между 7:30 и 8:30 ч., закуската е от 8:30 до 9 ч., до 12 часа следват занимания по интереси, в 12 ч. е обядът, следобедният сън е в часовете от 13 до 15 ч., след което идва следобедната закуска към 15:30, отново дейности по интереси и изпращане между 17:30 и 18 ч., а в доста случаи и до 19 ч.

 

Какво ще ядем? Първо, второ, трето

 

- Максимално приближете менюто у дома към това в детската градина, защото много пъти една от основните причини детето да не иска да ходи на градина се крие именно в храненето. Ако малчуганът е свикнал вкъщи на обяд да яде само едно ядене, нищо чудно в детската градина да откаже някое от първото, второто или третото. Съобщете на персонала, ако има храни, към които детето ви е алергично, или такива, които не консумира. Помолете в никакъв случай да не бъде насилвано да яде храни, които то принципно не яде. Макар и доста трудно, е много важно вечер, когато вземате детето си от градина и когато то е особено изгладняло, да удържите принципите си за здравословно хранене. Тук препоръката е вместо вафли, чипсове и близалки да предложите плод или ядки. "Вероятно ще се съгласите, че по-доброто решение е детето да бъде за кратко време гладно - докато се приберете у дома, а там да му предложите вечеря с нужните витамини", казват от асоциацията.

 

Как бързат охлювите за детска градина?

- Първите дни до голяма степен са определящи за по-нататъшното отношение на детето към новото място. Затова специалистите съветват родителите да превърнат началото в нещо като минипразници. "Ако детето плаче и не иска да отива на детска градина, гушнете го, успокойте го, разкажете му колко вълнуващи моменти го очакват. Или се опитайте да „отвлечете“ вниманието му с друга интересна тема - защо например не му разкажете как кучетата, охлювите, мравките (това, което срещате по пътя си) също си имат своя детска градина и всяка сутрин бързат за там", казват от асоциацията. А може и да предложите да стигнете до детската градина, пеейки любими песнички или разказвайки си смешки, гатанки или пък подскачайки на един крак - защо не?

 

Всеки ден - "работен" и за детето

- От значение е и последователността при ходенето на детска градина. Добре е детето да свикне с мисълта, че от понеделник до петък всеки има задължения - то е на детска градина, мама и тати са на работа, а събота и неделя са дните за семейни забавления. Това ще се случи, ако родителите не се отклоняват от този график. "Ако решите, че в сряда детето няма да ходи на детска градина, защото не иска, плаче, моли се да си е вкъщи, вие самите нарушавате графика и затруднявате адаптацията", подчертават от асоциацията.

 

Денят се познава по утрото

- Нека подготовката за градина да не е на бързи обороти. Сутрин организирайте времето така, че да е достатъчно за всичко. Предвидете минутки за разбуждане, гушкане, сутрешен тоалет, обличане, прически, закуска - ако детето е свикнало да похапва по-рано, и т.н.

 

Накъде без детска раница?

- Заедно с детето изберете най-хубавата и сложете в нея най-нужното. В началото обикновено от родителите се иска да предвидят бельо и комплект за преобличане (може и два на брой, които да са без сложни закопчалки), пижама, пантофи, евентуално протектор за матрак и хигиенни материали (мокри кърпи, салфетки, сапун, тоалетна хартия). По-големите деца си носят свои бутилки с вода. Добре е обувките им да са без връзки.

 

Криво закопчани копчета? Няма проблем!

- Имайте предвид, че докато детето ви си изгради навици за самообслужване, ще мине известно време. Облечена дреха с ръбовете навън, накриво закопчани копчета, мокри дрехи и чаршафи - всичко това е в реда на нещата в първите дни. По-добри от упреците са похвалите. Не е драма, ако детето ви сега се разделя с памперса - доста деца не са усвоили напълно тези умения. Обсъдете този въпрос с персонала и помолете за търпение от тяхна страна, както и осигурете достатъчно дрехи и бельо за преобличане.

 

"Ще те взема, след като се наспиш и закусиш"

- Раздялата трябва да бъде бърза и кратка, съветват опитните родители и учители. Ако на вратата на детската градина детето започне да плаче и да ви моли да се върне, не отстъпвайте. В противен случай и занапред ще продължава да ви устройва подобни сцени. Кажете ли веднъж "тръгвам", непременно тръгнете. Повярвайте на госпожата, че щом влезе в стаята, хлапето бързо се успокоява. Някои деца се разделят по-лесно с татко, така че може да се пробва и този вариант. На тръгване просто гушнете детето, целунете го и уточнете точно след колко време ще го вземете - например, след като се събуди от следобедния сън и хапне следобедната закуска. Не забравяйте все пак да изпълните обещанието си.

 

Усещане за... Зайо

Информирайте се дали е разрешено в детската градина да се носят вещи от вкъщи и какви са условията - може ли да се внасят в групата, или по-скоро стоят в шкафчето. Ако е позволено, нека детето вземе със себе си любимата играчка или книжка. Това ще му носи спокойствие, усещане за нещо лично и познато. Играчката може да му помогне да се запознае с повече деца (вероятно те ще са любопитни как се казва зайчето или колко е бърза количката). Тя може да помогне и на родителите да разберат как се е чувствало детето - например, като го попитат какво е правил Зайо днес в градината.

 

"Излейте" сълзите в рисунки

- Когато се прибирате от детската градина, си създайте ритуал, съветват от асоциация "Родители". Например отбийте се на близката площадка или нахранете гълъбите в парка. Зареждането с положителни емоции е от особено значение.

- Новите впечатления и преживявания напрягат нервната система. Ето защо, след като се приберете у дома от детската градина, осигурете на детето спокойствие и уют. Поиграйте и приятелски си поприказвайте. Попитайте детето какво е закусвало, обядвало, с какви играчки е играло, дали се е запознало с някого. Преди лягане започнете да разказвате приказка за момченцето/момиченцето, което съвсем скоро е тръгнало на детска градина. Опитвайте чрез нея да разрешавате проблемни ситуации. Не разказвайте цялата приказка наведнъж. Оставете да има и за следващите вечери. Дайте възможност на детето да "излее" натрупаните си емоции и да се разтовари психически чрез рисуване, работата с пластилин или глина.

 

СПЕЦИАЛНО ЗА ТАТКОВЦИ

 

Ако мама е тази, която ще прегърне по най-топлия начин наскърбеното мъниче, то тати е този, който ще му вдъхне увереност да продължи по пътя и да преодолее трудностите, казват от асоциацията, откъдето са отделили специално внимание за ролята на бащата за хармоничното развитие на детето и адаптацията му към градината. Ето съветите към татковците:

- Включвайте се заедно с майката в родителските срещи, в различните тържества и инициативи в детската градина. Това е още един начин детето да се почувства истински значимо и обичано.

- Всеки ден отделяйте време за детето си - дори 15 минути, прекарани ефективно с него в смях и забавления, са по-ценни и от два часа изтощително обикаляне на парка.

- Ако сутрин мама води детето на градина, то нека след това тати го вземе. Или обратно. Добре е детето да почувства подкрепата и на двамата родители.

- Имайте търпение и проявете разбиране към детските сълзи. Не считайте, че синът ви е разглезен, ако плаче, защото не иска да отиде на детска градина примерно. "Да, вашата задача е да го направите мъжествен, силен, смел, но обичта и ласката не се изключват. Те са потребни както на момичетата, така и на момчетата", казват от организацията. И се позовават на изследвания, според които по-мъжествени са онези синове, чиито бащи не се скъпят на нежност в отношенията си и проявяват разбиране и търпение, особено в ранното детство.

- Бъдете строги, но и справедливи. Не упреквайте детето, ако плаче пред вратата на градината или не може да си обуе обувките, не му се присмивайте и не го обвинявайте, за да не загубите доверието му. Помогнете му да се справи с новата обстановка - с разбиране и подкрепа. "Подкрепата на тати е нещо много специално - тя вдъхва сили и вяра, прави полета възможен", казват експертите.

- Специалистите са категорични - не спирайте да играете с вашите деца, които чрез играта опознават света и „трупат“ знания. Бащините игри са нещо различно - те са дръзки, буйни, смели. Възпитават бързина, ловкост, решителност, любознателност. Любимите щури игри с тати са по-подходящи примерно след вземане от детската градина, не и вечер преди лягане.

 

"НЕ ИСКАМ ТАЗИ ГОСПОЖА. НЕ МИ ХАРЕСВА!"

Не изпадайте в паника, ако детето ви се оплаче с тези думи, а първо се замислете дали и вие не сте изразявали подобно мнение в негово присъствие. Обяснете на малчугана си, че няма как да се случи винаги всеки да се хареса на всекиго, както и че невинаги първите впечатления са най-правилни. Попитайте го какво точно не харесва в госпожата, за да "работите" в тази насока. Ако то сподели с вас, че например госпожата много крещи или все му се кара, че нещо не прави както трябва, не бързайте с упреците в негово присъствие. Нужно е да запазите спокойствие и насаме с госпожата да обсъдите положението. Не се страхувайте да заявите позицията си.

Особено в първите месеци, отделяйте време, за да попитате педагозите как се справя детето в новата обстановка. Ако ви кажат, че сълзите са спрели още щом е влязло в стаята, не си мислете, че ви лъжат. Доверете се на опита им. Питайте за всичко, което ви тревожи. Добре е още в началото да си изясните кой какво очаква. Не се притеснявайте да изразите изискванията си към хигиената, обучението и т.н. Ако считате, че гледането на телевизия в детската градина е нещо излишно и не е желателно, обсъдете това както с останалите родители, така и с госпожите. В случая от значение би било мнението на мнозинството. Ако решите, че вашето дете не е научило нито една песничка, а детето на колежката ви вече знае няколко, не бързайте с нападките към учителите. Попитайте госпожата учат ли песнички и стихотворения и кои са те. Обяснете, че бихте искали да „репетирате“ у дома.

Общуването с връстниците също е новост, пред която ще се изправи детето ви в детската градина и за което е нужно то да може внимателно да слуша, да изразява своите мисли и чувства, да уважава събеседника си, да се договаря. Формирането на навиците за общуване се изгражда постепенно с помощта както на възпитателите, така и на родителите. За целта е важно да не „лепваме“ етикети нито за своето, нито за чуждите деца, да обсъждаме, а не да осъждаме дадена ситуация или поведение, да разискваме, а не да налагаме мнение. При проява на агресия не оставайте безучастни. Не е нужно да раздавате правосъдие, но е нужно да заявите позиция. И не забравяйте, че личният пример е най-добрият учител.

 

 

Все още няма коментари

Още

Нобеловата награда за физика се поделя от трима

02.10.2018

738 2
Откриват учебната година в Софийския университет „Свети Климент Охридски“

01.10.2018

253 6
В профилираните часове ще има време и за феминизма и хипитата

Влез или се регистрирай за да коментираш