Пиесата „Сако от велур“ на най-големия съвременен български комедиограф и сатирик Станислав Стратиев се завръща на габровска сцена. Премиерните представления на спектакъла под режисурата на Боил Банов са утре и на 19 май в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Банов поставя за втори път този текст на Стратиев след неговата реализация в Хасковския театър. Версията му пък е втора за пред габровската публика, част от която може би помни първия прочит на „Сако от велур“ през сезон 1978/1979 на режисьора Минчо Събев.
След като неотдавна обследва в Сатирата до какви комедийни дълбини може да доведе една (не)съществуваща чума по свинете в редиците на съвременната бюрокрация („Чумата“), сега режисьорът Боил Банов препраща действието на габровското „Сако от велур“ в наши дни. Вездесъщият малък човек на Стратиев – Иван Антонов (актьорът Александър Андреев) се изправя сам срещу абсурдната ситуация, в която сакото му е записано в държавните регистри като овца, която не само трябва да се обгрижва и стриже, но и върху която той дължи данък. В настоящия прочит чиновниците с много лица се изпълняват от различни актьори. Актьорският състав на спектакъла се състои от младите в трупата на театъра – Александър Андреев, Атанас Димитров-Фози, Дилян Николов, Петър Рангелов и Адриана Димова. Спектакълът е силно комедиен, остро сатиричен и много актуален с препратките си към европейските директиви и програми, както се загатва и от плаката с жигосаната овца.
Сценограф и костюмограф е Жанета Иванова, която за първи път работи на габровска сцена. Тя създава минималистична среда, в която чиновниците се сливат с работните си места. Автор на музиката е Петя Габрова-Домбева, позната на габровци с музиката за спектакъла „Приятнострашно“ от Яна Борисова. Художник на плаката е Владислав Андонов.
Първата постановка на пиесата „Сако от велур“ в Сатирата през 1976-а е на режисьора Младен Киселов. Художник е Стефан Савов, а над костюмите работи Константин Радев. Ролята на Иван Антонов тогава се изпълнява от Светослав Пеев, а в Чиновника се превъплъщава Георги Калоянчев. За 3 години спектакълът е изигран 150 пъти, а последното му 308-о представление е през 1987 г. Постановката е отличена с множество награди и е представяна на престижни форуми както в страната, така и в чужбина.
Преди да дебютира като театрален драматург през 1974 г. с пиесата „Римска баня“, Станислав Стратиев (1941-2000) има издадени книгите „Самотните вятърни мелници“ (1969) и „Дива патица между дърветата“ (1972). През същата 1974-та той дебютира и в киното със сценария на филма „Пазачът на крепостта“, заснет от Милен Николов.
След успеха на „Римска баня“ Стратиев става драматург в Сатиричния театър, където след това най-напред са играни и неговите пиеси „Сако от велур“ (1976), „Рейс“ (1980), „Максималистът“ (1984), „Животът, макар и кратък“ (1986), „Балкански синдром“ (1987), „Мамут“ (1990), „От другата страна“ (1993), „Зимните навици на зайците“ (1996).
Сред филмовите му сценарии са „Кратко слънце“ (1979), „Слънце на детството“ (1981), „Оркестър без име“ (1982), „Равновесие“ (1983).
