Насред хаоса с изтеклите данни на 5 млн. българи, които би трябвало да са и служебна и данъчна тайна, кабинетът реши да засили секретността на собствените си ведомства. С проект за промени в закона за защита на класифицираната информация, качен за обществено обсъждане, се предлага увеличаване на срока на защита на служебната тайна от 6 месеца на цели 2 години. Освен това се регламентира възможност за удължаване на предвидените срокове за защита на класифицираната информация, когато не е отпаднала необходимостта от такава защита. "Практиката показва, че краткият шестмесечен жизнен цикъл на служебната тайна се оказва недостатъчен за опазване на данните и сведенията, които държавните органи и органите на местното самоуправление целят да защитят с този вид класифицирана информация, което обуславя изменение в тази насока", пише в мотивите към законопроекта. По този начин щяло да се избегне т.нар. надкласифициране, което се явявало административно нарушение по смисъла на ЗЗКИ. Проблемът е, че не се допускат отклонения от правилото за срочна защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна.

Законът определя твърде разтегливо служебната тайна, което често дава възможност на администрацията да крие неправомерно информация. "Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес", пише в ЗЗКИ. Това дава възможност на ведомствата да засекретяват всевъзможни неща като например преписки, работни групи и комисии, материали, дали основа на нормативни актове, съгласувателни процедури, имена на държавни служители и какво ли не още.

Като автор на законопроекта е посочена Държавната комисия по сигурност на информацията. Интересен детайл е, че изрично е посочено, че той е подготвен със "сътрудничеството на ДАНС". Като се изключи обстоятелството, че ДАНС има различна от законотворческата функция, то няма как да не се отбележи, че това е агенцията, която има най-големи правомощия по този закон и е заинтересована да ги разраства.

С проекта се увеличават лицата, за които не се прави проучване за надеждност, когато става дума за достъп до секретна информация. Такова няма да се прави. С проекта се въвежда и фигурата на „заместник на служителя по сигурността на информацията“. Такива служители в момента има във всички ведомства, в които се борави с каквато и да е секретна информация.

Предлага се и регламентация на законодателно ниво на възможността за използване на огнестрелно оръжие от служителите от дирекция „Специална куриерска служба“ (СКС) към ДКСИ. Това може да се прави при защита от нерегламентиран достъп или опит за такъв на кореспонденция, съдържаща класифицирана информация. Предлага се и изрично изброяване на вида помощни средства (белезници, палки и стоп патрони), които могат да се използват.