През последните седмици жеги и пожари мъчат хората във все повече страни, което отново предизвика дебата и споровете за глобалното затопляне. Преди това учени предупредиха, че необичайното затопляне около Северния полюс изпраща студен арктически вятър към Европа и според тях такова "ненормално" време може да се наблюдава все по-често заради предизвиканото от човека глобално затопляне.

Най-ужасно в момента е положението в Гърция, където десетки загинаха и стотици са ранени заради невиждани от десетилетия пожари край и около столицата Атина. Властите дори въведоха извънредно положение в областта и поискаха помощ от ЕС, след като за часове пожарите изпепелиха хора и жилища. Жеги морят редица страни в Северна Европа като Финландия, Норвегия и Швеция. Същото е положението във Великобритания. Огнената стихия в западната част на Латвия вече унищожи повече от 1000 хектара, където огнеборците продължават да се борят с пламъците. От снимки на "Коперник" - европейска сателитна мрежа за наблюдение и надзор на Земята, се вижда, че поне 170 хектара гори, 257 хектара храсти и повече от 400 хектара торфища са унищожени. Метеоролозите продължават да съобщават за изключително високи температури, които влошават положението, тъй като не се очакват никакви валежи през следващите две седмици. През последните месеци Латвия пострада и от тежка суша, която накара властите да обявят бедствено положение в селскостопанския сектор.

В същото време японските медии съобщиха, че на 23 юли в град северно от Токио са били измерени най-високите температури, откакто в Япония се води статистика. В Кумагая, намираща се на 65 километра северозападно от столицата, достигнаха 41.1 градуса по Целзий. Япония и Южна Корея са обхванати от продължителна гореща вълна. Според японската агенция Киодо в страната са регистрирани повече от 65 смъртни случая, предизвикани от жегата.

За една седмица 20 000 души са постъпили в болници 

заради горещата вълна. Миналата година заради високите температури в страната загинаха 44 души. В Южна Корея жертвите са най-малко 20. Прогнозите са, че горещините ще се задържат и в Централна Япония температурите ще стигнат до 39 градуса, а в Токио 37.

Същевременно в Китай най-малко 12 души станаха жертви на наводненията, причинени от проливните дъждове в автономния район Вътрешна Монголия. По данни на властите щетите от бедствието превишават 637 милиона юана (94 милиона долара). Пострадали са над 300 сгради и около 157 000 хектара селскостопански площи. Евакуирани бяха над 9300 души. Във Виетнам пък преминаването на тайфун в северните части на страната отне живота на най-малко 22 души, а 12 души се водят за изчезнали, съобщава агенция Киодо. Ранени са 26 души. Около 4000 къщи и над 100 000 хектара селскостопански земи пострадаха от стихията. В същото време над 27 торнада вилняха в американския щат Айова, където стихията разруши покриви, изкорени дървета и преобърна коли. Повечето от жителите на Айова останаха без електричество, а телекомуникациите бяха ограничени само до спешни повиквания. В най-засегнатите места е обявено извънредно положение.

Доскоро се смяташе, че 2016 е годината с най-високи отчетени температури, откакто се правят такива измервания. Причината за това развитие бе комбинацията от климатичния феномен "Ел Ниньо" и глобалното затопляне. Въпреки че в началото на т.г. се наблюдава противоположния феномен - "Ла Ниня", при който температурите се понижават, тазгодишният юни бе един от най-горещите в историята - а това е признак за гореща вълна. Според метеоролозите "горещата вълна" е период, когато температурите в пет или повече последователни дни са с 5 градуса по-високи от средните за сезона. "Поради изменението на климата можем да очакваме още екстремни горещи вълни и занапред", припомни Клеър Нулис от Световната метеорологична организация, цитиран от "Дойче веле".

За хората в България, Испания, Гърция 30 градуса през лятото не са нищо особено. За жителите на Великобритания или Ирландия обаче това е повече от необичайно. През  юни термометрите там обикновено не показват повече от 20 градуса. Но на 28 юни т.г. в Глазгоу измериха 31.9 градуса, а в Шанън - Ирландия, бяха измерени рекордните 32 градуса. В Грузия също бе поставен температурен рекорд - 40.5 градуса. Жегата не подмина и Канада, като в началото на юли в Монреал бяха измерени най-високите температури от 147 години насам. Жегата отне живота на 70 души там. В Ургла в Алжир пък температурите достигнаха невероятните 51.3 градуса.

Заради промените в климата Владимир Кендровски от Световната здравна организация (СЗО) очаква през втората половина на 21-ви век

да има такива горещи вълни на всеки две години

Но ще може ли човешкият организъм да свикне с тези горещини? Кендровски, който ръководи отдел Климатични изменения и здраве в СЗО, обяснява, че "през последните десетилетия горещите вълни в Европа са взели повече жертви от който и да е друг метеорологичен феномен". Една от причините: при определени условия високите температури водят до летен смог, който може да предизвика редица здравословни проблеми, засягащи дишането и кръвообращението. Същевременно прелитащите из въздуха полени все по-често отключват астма. Освен това високите температури пречат на съня ни. А това също е сериозен проблем. "Най-засегнати са малките деца и старите хора", казва Симоне Зандхолц от Института за околна среда и човешка сигурност към ООН. "Повечето жертви на горещи вълни живеят в гъсто населени и застроени градове, където няма много свеж въздух", допълва той. Клеър Нулис от Световната метеорологична организация предупреждава, че комбинацията от жега и влажност е особено опасна. Именно това сполетя хората в Монреал. 

Горещите вълни се отразяват и на мозъка, който работи с до 10 процента по-бавно, казват учени. В едно американско изследване пък се твърди, че 90 000 ученици от Ню Йорк са се провалили на тестовете си заради високите температури. Друг проблем, свързан с жегите, са опасните насекоми. Високите температури са благоприятни за размножаването им. Особено опасни са комарите, пренасящи зарази. Екстремните горещини причиняват и страховити горски пожари. Само във Великобритания, Швеция и Русия са изгорели 80 000 хектара гора. Заради силното слънце изсъхват и нивите. Във Великобритания най-засегнати са производителите на броколи, зеле и жито.

Горещините се отразяват зле и на земеделците

в редица страни като Германия. "Тази година реколтата ще бъде много по-слаба от предишни години", казва Йоахим Руквиид, президент на Германския земеделски съюз. Руквиид разказва още, че някои земеделци възнамерявали да унищожат лошата реколта, защото работата по прибирането нямало да си заслужава. Владимир Кендровски смята, че здравословните проблеми, причинени от горещи вълни, могат да се избегнат, ако здравеопазването работи заедно с институтите по метеорология. Зандхолц пък вярва, че ключът към решаването на проблема е по-доброто градоустройство. Според нея в градовете трябва да има повече паркове и свободни пространства. Апелът му към всички гласи: "Не подценявайте жегата".