На германския публицист и учен Вилхелм Швебел принадлежат думите, че в политиката преуспяват вълци, които не изпускат случай да се покажат в овче облекло пред народа. Мисълта изглежда като родена от наблюдения на съвременната българска действителност. 

Преди дни вносителите на т. нар. медиен закон "Пеевски" - депутатът издател и трима негови колеги от ДПС, предложиха още свои идеи между първото и второто четене. След като на 3 юли парламентът гласува всички собственици на медии да обявяват какво безвъзмездно финансиране и дарения са получили, четиримата внесоха и допълнително искане за обявяване на договорите с държавни и общински учреждения или с дружества с такова участие, с партии, получените пари от обществени поръчки, от европрограми и банковите кредити. Вносителите благовидно обявиха, че така финансирането на медии от властта ще стане прозрачно. Само че пропуснаха факта, че въвеждат въпросната прозрачност само за една година назад. 

Както се казва - каквото било - било, дайте да започнем на чисто.

Така скрито зад завесата ще остане

цялото изграждане на медийната империя на Пеевски, който според последния доклад на "Репортери без граници" контролира голяма част от печата у нас. Извън регистъра ще останат раздадените от КТБ - някогашната любима банка на ГЕРБ, невъзвръщаеми кредити на вестници, сайтове, радиа и телевизии, близки до депутата и различни подставени лица на управляващите. Именно тези издания така разкаляха медийната среда, че до ден днешен данъкоплатците трудно се ориентират в новините. И как да го направят, като самият премиер

един ден е представян там като Боко Тиквата, а на следващия - като Краля Слънце.

За десетина години към тези издания се изляха стотици милиони за нечистоплътни кампании срещу противниците на властта и безобразен пиар на самата власт. Тя се отплати за това с апетитни обществени поръчки, замитане под килима на корупционни сигнали, затваряне на очите за финансови далавери и помощ за събарянето на банката, благодарение на което кредитите останаха невърнати. Към богатия кръг от угодните на управлението издания

се изля и рогът на изобилието от европейските програми

- нагло, непрозрачно и безотговорно. Но това също няма да бъде декларирано, защото е извън обхвата на закона. Така че декларациите на вносителя, че имал желание да осветли "всички факти" около финансирането си, са пълен майтап. "ИскАх, ама немах желание", както викаше оня ром, заснет от "Господари на ефира". 

Трябва да се признае, че има нещо много символично в това точно Пеевски да се изживява и като медиен законодател и да опише в закон

цялото си порочно разбиране за "свобода на словото"

Там например има прелюбопитна разпоредба. Тя гласи, че ако човекът, който "фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика", е различен от собственика на медията, това трябва да се декларира. За неизпълнение на разпоредбата се предвижда солидна глоба от 10 до 15 хил. лв., която при повторно нарушение ще се удвоява. Очевидно за вносителя журналистите са априори безгласни букви, на които собственикът диктува цялото съдържание. Главният редактор и заместниците му в представите на законотвореца са подставени лица, от които не зависи нищо в медията. Всъщност

авторът на закона е описал собствения си "бизнес модел"

в медийната сфера - в него на журналистите е отредена роля на пионки, а който плаща, той поръчва музиката. Интересно е как ще се установява кой е този, който задкулисно контролира една медия. В закона по въпроса няма нито дума, което отворя широка вратата за всякакви субективни интерпретации и спекулации. Особено за "независими" регулаторни органи, които с готовност и без свян изпълняват политически поръчки.

Депутатът, който не е стъпвал в парламента от клетвата си, но си получава редовно заплатата, защото отсъствията му се водят извинени (?!), дори успя да придаде нов смисъл на понятието "конфликт" на интереси. Противно на всякаква логика антикорупционната комисия установи, че няма нищо нередно да си собственик на медии и да внасяш закон за медиите, с които да удариш конкурентите си.

И му издаде индулгенция и по този въпрос

Как тогава да очакваме, че някакви органи безпристрастно ще отсъждат кои медии спазват правилата и кои са маша в ръцете на някакви задкулисни играчи? 

Но не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Жалкото е, че останалите парламентарни партии ще гласуват закона на Пеевски без никаква съпротива. И няма значение дали са на власт, или са опозиция - дружно ще легитимират безумното писание. Защото при това качество на депутатския материал никой няма интерес от независими медии. А депутатът издател е толкова идеален, че е готов да завежда министерството на пропагандата на ГЕРБ в ролята на главен цензор.