До 16 септември
Живопис

120 творби са включени в ретроспективната изложба на майстора на морския пейзаж Марио Жеков (1898-1955), която може да се види до 16 септември в Двореца, филиал на Националната галерия. Броят произведения не е случаен, тъй като инициативата е в чест на 120-годишнината от рождението на художника и е повод да бъде припомнено творчеството на този забележителен автор, чието име дълги години е по-известно в чужбина, отколкото в България. Колекцията е селектирана от Художествената галерия на Стара Загора, но творби от фондовете си са предоставили още Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Националната  галерия, Софийската градска художествена галерия и частни колекции.
Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898 г. в Стара Загора. Тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник е вуйчо му - художникът Васил Маринов. През 1917 г. е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. През 1924-та Марио Жеков пристига във Франция и започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се издържа, през есента младият художник постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на 1925 г. е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Тук открива живописната магия на Матис и фовистите. През есента на 1926 г. художникът се завръща в България. След кратък престой в родния си град заминава за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата. Жеков е пленерист в буквалния смисъл на понятието.  Често търси различни гледни точки към местата, които са го впечатлили. С част от тези произведения открива през 1934 г. изложба в София. Приета с възхита от критика, колеги и публика, тя го утвърждава сред безспорните майстори на морския пейзаж. Обществено-политическите промени в България след 1944 г. подлагат на изпитание свободолюбивия му характер. През тези смутни години живописецът намира усамотение отново над разбиващите се в скалите вълни на морето.