Какви са отговорностите на поръчител при заем?

Я.Д., София

Законовите разпоредби за поръчителството са главно в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Там на него е отделено специално място - поръчителството като вид договор. Правилата се намират в раздела за обезпечения на вземанията и се приема като едно от основните подсигурявания при даването на пари назаем редом със залога и ипотеката. Според чл. 138 от ЗЗД с "договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма". Това означава, че договорът за поръчителство всъщност се сключва между поръчителя и кредитора. Тук длъжникът не участва, макар че именно негов дълг се гарантира. Второто е, че договорът за поръчителство трябва задължително да е в писмена форма. Тя се изисква за неговата действителност. Няма ли писмен договор, няма поръчителство, което после да бъде противопоставено от кредитор.

Според ЗЗД то може да съществува само за действително задължение. Поръчителство обаче може да се поеме и за бъдещо задължение, както и за задължение под условие. Важно е да се знае, че поръчителството може да поема задължения на длъжника при по-леки условия, но в никакъв случай при по-тежки. Изрично е посочено, че ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.

Според чл. 141 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Това означава, че кредиторът може да насочи искането си както към длъжника, така и към поръчителя. Ако няколко човека са станали поръчители на един и същ длъжник и за едно и също задължение, то всеки от тях отговаря за цялото задължение. Единственото изключение е, ако има писмено споразумение за разделянето на задължението.

Важно е да се знае, че поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение - например и лихвите. Тук се включват и разноските по събиране на вземането.

По закон поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника. Например, че не дължи толкова, че не е минал падежът. Той може да направи дори прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Необходимо е да се знае, че поръчителят не губи тези права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. 
Доброволно или принудително поръчителят ще трябва да плати задължението на длъжника. След това обаче поръчителят може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил. Длъжникът обаче не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил. От всичко това става ясно, че е добре поръчителят и длъжникът да се уведомяват какво правят. Много често отношенията между тях обаче се изострят до степен, че изобщо не си говорят. Затова е добре поръчителят да провери сам дали не е платено вече от длъжника.