В управляващото мнозинство в парламента, разкъсвано от вражди заради кадровите назначения по високите етажи на властта, тихичко се очертава фронтовата линия на нова битка. Поводът е персонална законодателна инициатива на депутата бизнесмен от ДПС Делян Пеевски. Той внесе в края на юни т.г. промени в Закона за насърчаване на инвестициите, с които предлага да се затегне контролът върху навлизането на руски капитали в страната. Законопроектът беше одобрен на първо четене в парламентарните комисии по икономическа политика и вътрешна сигурност, като се очаква през септември да влезе в пленарната зала.

На някои правителствени среди обаче не се нрави особено това, че ДПС е подхванало деликатната тема. Това проличава в становищата по законопроекта, особено в анализа на финансовото министерство, оглавявано от съпредседателя на ПП Асен Василев. Макар че (засега) не тръгва на открита битка с Пеевски, Василев му намеква, че писането на този закон трябва да се остави в ръцете на държавните експерти. От министерството на растежа пък с едва прикрита обида напомнят, че работят по контролния механизъм от доста време и дори имали готов проект за закон.

Изглежда Пеевски е решил да изпревари внасянето на такъв законопроект от изпълнителната власт, която в момента се държи от кабинета „Денков-Габриел“. Целта вероятно е да подобри имиджа си пред западните ни партньори и да заличи репутацията на ДПС като проруска партия. Колко е важна инициативата за него се вижда от факта, че това е единственото предложение, което е внесъл досега само със съпартийците си от ДПС. Всичко друго е съвместно с водачите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.

ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС

Като основание за законопроекта се изтъква, че трябва да се създаде механизъм за прилагане на действащия европейски регламент за предварителна проверка на преки чуждестранни инвестиции в ЕС. Той е приет през 2019 г., тоест, доста преди началото на руското нашествие в Украйна.

В законопроекта на Пеевски се посочва, че на специално наблюдение ще се подлагат опитите за инвестиции в размер на поне 1 милион евро в критичната инфраструктура на страната - енергетика, транспорт, отбрана, изборна или финансова инфраструктура, медии, обработка или съхраняване на данни и др. Като причина се посочва, че се "засилват тенденциите за увеличаване в световен мащаб на зловредните (основно руски) корозивни капитали, особено в контекста на непровокираната руска военна инвазия в Украйна".

Контролът ще се осъществява от междуведомствен съвет, който ще се ръководи от зам.-министър от министерството на иновациите и растежа. Съветът ще разполага не само с правомощията да издава разрешения за инвестиции, попадащи в обхвата на закона, но и да прави проверка, ако сметне, че влиза в обсега на компетентността му. За нарушителите на правилата се предлага санкция в размер на 5 на сто от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лв.

БЕЗ ЛЮБЕЗНОСТИ

Обичайно министерствата изразяват принципна подкрепа за депутатските законопроекти, дори когато имат възражения по тях. От финансовото министерство на Асен Василев не си губят времето с такива любезности. Вместо това направо обявяват, че в предложението на Пеевски няма конкретни и ясни критерии, по които междуведомственият съвет да прави преценка на отделните инвестиции. А липсата на такива създава рискове от субективен подход при проверките и необосновани откази за издаване на разрешение.

В становището се подчертава, че към законопроекта няма никакъв разчет на очакваните финансови последици върху държавния бюджет от прилагането му. Само се посочва, че новите правила ще изискват „минимални допълнителни финансови средства“. Всъщност, това важи за почти всички законодателни предложения на депутатите, които изобщо не си правят труда да оценят евентуалните финансови и други ефекти от идеите им.

Василев и експертите му критикуват и предвидената възможност в законопроекта съветът да налага на чуждите инвеститори „поведенчески и/или структурни мерки, необходими за гарантиране на сигурността или обществения ред, ... и други подходящи мерки“. Според тях така може да се стигне до административен произвол. Накрая финансовият министър предлага законопроектът да се изработи от междуведомствена работна група – намек към Пеевски, че е навлязъл в чужда територия.

ДИПЛОМАТИЧНО И КРИТИЧНО

По-дипломатично, но не и по-малко критично, се изразяват от министерството на растежа и иновациите, сега ръководено от Милена Стойчева. От там посочват, че прилагането на споменатия по-горе еврорегламент, който е основанието на законопроекта, попада в обсега на тяхната работа. И наблягат, че вече има междуведомствена работна група, която дори разполага с готов проект на закон, отчитащ опита на другите страни-членки на ЕС. От министерството сухо напомнят, че парламентът е бил уведомен за работата им досега по темата. Проверка на „Сега“ показа, че последно депутатът от ПП-ДБ Надежда Йорданова е питала през април т.г. бившия служебен министър на иновациите Александър Пулев за прилагането на регламента. Той съобщава, че междуведомствената група действа от октомври 2022 г. и подробно излага свършеното до момента за изработването на закон.

От министерството на растежа вадят и най-разбираемия и убедителен аргумент срещу предложението на ДПС. По техните проучвания излиза, че нито една държава в ЕС не е въвела механизма за надзор в националните си закони за насърчаване на инвестициите, както предлага Пеевски. Причината е очевидна – тези закони се занимават със стимулирането на инвеститорите, а контролният механизъм на практика въвежда разрешителен режим за определени категории инвестиции.

По законопроекта се произнесоха още половин дузина държавни институции. Най-странна е забележката на Държавна агенция „Разузнаване“, която настоява, че и инвестициите под 1 милион евро също трябва да подлежат на контрол. Иначе, смятат разузнавачите, се създава риск за националната сигурност, ако инвестицията е примерно 999 999 евро. ДАНС предупреждава, че правомощията на съвета, контролиращ инвестициите, трябва внимателно да се обмислят, за да не се стигне до намеса в частноправни отношения. И други ведомства, наред с финансовото, споделят неразбирането си какво точно означават предлаганите от ДПС „поведенчески и/или структурни мерки“ спрямо инвеститорите. Тук-там в становищата се срещат и мнения, че дефинициите в законопроекта се разминават с тези в еврорегламента.