Медия без
политическа реклама

11 институции ще могат да разследват за нарушаване на правата на потребителите

КЗП ще трие подвеждащи оферти от сайтовете на търговците

09 Септ. 2019РУМЯНА ГОЧЕВА
Снимка: БГНЕС
Председателят на КЗП Димитър Маргаритов (влясно) ще има повод да се вижда с шефа си Емил Караниколов значително по-често, се разбира от проекта. На заден план на снимката е еврокомисарят по правосъдието и потребителите Вера Йоурова.

Общо 11 институции ще получат широки правомощия да разследват и претърсват в случаи на съмнения за нарушаване на правата на потребителите. Това предвиждат промени в Закона за защита на потребителите, публикувани за обществено обсъждане. Поправките са предложени от икономическия министър Емил Караниколов, а от мотивите им се разбира, че са част от еврорегламент, чието неприемане може да доведе до наказателна процедура.

"Агенти" ще могат да правят проверки на място, да влизат в помещения, парцели или превозни средства, които търговецът, засегнат от проверката, използва. Те ще могат да поискат това и от други публични органи, които имат права да събират информация или данни. Ще могат да работят и "под прикритие", като се представят за клиенти - нещо, което се случва и в момента.

Част от институциите - като Комисията за защита на потребителите (КЗП), колегите им от Комисията за защита на конкуренцията и Съвета за електронни медии например и в момента имат подобни възможности, но сега те значително ще бъдат разширени. С повече права ще бъдат общо 11 институции, сред които Изпълнителната агенция по лекарствата, Комисията за регулиране на съобщенията, въздухоплавателната дирекция, агенциите за морската, автомобилната и жп администрацията, БНБ и Министерството на туризма. Жп администрацията например ще следи за правата и задълженията на пътниците, които се возят на влак. Министерството на туризма ще следи за туристическите услуги, а агенцията по лекарства ще има думата при рекламата на лекарствени продукти. Те ще могат да изискват документи, данни или информация, свързани с нарушения, независимо от средството за съхранение или мястото, на което се съхраняват. Ще могат да се проследяват и финансови потоци и потоци от данни, установяване на самоличността на лицата, които участват в сделките, банкови сметки и др., предвиждат промените в закона.

Предвидени са и нови глоби за фирмите, които откажат да съдействат. В случай на заблуждаваща или невярна информация шефът на КЗП може да се разпореди до три дни фирмата да я свали от сайта си. Ако това не бъде направено, е предвидена имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението е извършено повторно, се налага имуществена санкция в двоен размер. Ако и това не свърши работа, от КЗП разпореждат самите доставчици на хостинг услугата да премахнат, блокират или ограничат достъпа до въпросния сайт.

Икономическият министър ще изпълнява и функциите на Единната служба за връзка, в рамките на която КЗП ще обменя информация с останалите агенции и ведомства и ще координира тяхната дейност във връзка с прилагането на закона, става ясно от проекта. Предвижда се той да влезе в сила още от 1 януари. КЗП ще си говори и с партньорските служби от ЕС, пише в документа. Това обаче и в момента е факт.

 

СМЕТКИ

Проектът няма да окаже влияние върху бюджетите на министерства, комисии и агенции. От повече пари ще се нуждае единствено КЗП, която смята да назначи още 10 души експертен персонал. Средствата за техните възнаграждения, осигурителни вноски и представително работно облекло за една година са в размер на почти 230 000 лв. В момента в комисията на Димитър Маргаритов работят 180 души.

Още по темата