Медия без
политическа реклама

Ваканция в детската градина - може ли да се спести този кошмар

През юли и август в забавачките могат да работят смесени екипи от учители и родители, студенти и дори баби

Илияна Кирилова
Елка Налбантова е програмен директор в Национална мрежа за децата, обединяваща над 150 граждански организации, работещи с деца и семейства. Магистър по психология. Работила е като началник на отдел „Закрила на детето“, съветник по въпросите на децата към социалния министър, програмен директор в Европейски детски тръст и „Всяко дете“ България и редица други неправителствени организации.

„40 деца, затворени в една стая, която в повечето градини е без климатик. А учителките и помощният персонал са пред нервен срив и топлинен удар. Ужасен стрес за децата, а и за родителите.“

„На повечето места сборните групи се правят по начин, който категорично да те откаже да пуснеш детето си в тях. За мъничките деца е много трудно дори само пребиваването в сборни групи, а да им смениш и градината е ужас!“

„В последния ден през юли са били 39 деца, носили са легла от мазето, било е тотален ад. Учителките изглеждаха пред разпад."

...................................

Това са част от коментарите, които Националната мрежа за децата получава от родители относно организацията на работа на детските градини и яслите през лятото - сезонът, когато те или не работят, или малчуганите се събират в сборни групи. По мнение на всички участници в дискусията ограничаването на броя на работещите детски заведения е източник на стрес и неудобства за всички - деца, родители и учители. Какво мислят родителите и какви решения предлагат те?

За много родители отдавна е минало времето, в което през лятото бабите са гледали внуците си. Сега бабите работят, родителите работят и децата няма как - трябва да ходят на градина. "Максимум за две седмици може да я гледаме нашата дъщеря, повече отпуск не можем да взимаме накуп. За мен е голямо неудобство това лятно обединяване на групи, смесени групи и т.н. Смесват малки с големи, децата не се познават, нямат и време да се опознаят и стават почти всеки ден спречквания и неразбирателства. Редовно детето ми е разплакано, одрано и кой знае още какво. Дежурните госпожи не си дават много зор и дори не могат да ми кажат две думи за детето ми, как е минал деня, нищо. Реално същото количество деца си ходят на градина, само че са наблъскани по 30-40 деца в група, и съответно - госпожите не могат да се справят с тях! За мен това е порочна практика и е крайно време да се преустанови!“, споделя майка. „В днешно време кой може да си позволи отпуск един месец? Моята дъщеря идваше с мен на работа. Това беше ужасно за детето. Същото е и с учениците. Не можеш да ги оставиш вкъщи сами, занималните са много хубави, но скъпи. Всичко е в ущърб на децата. Едно време имаше ученически лагери, дневни лагери, кръжоци. Мислело се е за децата и тяхната ваканция“, казва и друг родител.

Никой не оспорва, че учителите имат нужда от почивка, но с повече гъвкавост графиците на отпуските могат да бъдат направени така, че всички да са доволни. "В момента наредбите позволяват ползване на отпуск само през ваканции и неучебни дни, което е пречка за гъвкавост в създаването на графиците. При инициатива и желание от страна на детските градини и общините, може да се намерят работещи решения", казват от Националната мрежа за децата. А коментарите и предложенията на родителите те предоставят на вниманието на институциите, отговорни за графика и работното време на забавачките.

„Основният проблем е с огромните отпуски на учителите - те имат над 50 дни. Могат да ги вземат само в неучебно време, тоест през ваканциите. Ако не ги вземат, се трупат през годините и се губят, или пък ако напуснат, градината или училището трябва да им изплати колосална сума. Имала съм колеги с по над 100 дни натрупан отпуск. Особено пък след майчинство може да се натрупат и няколко месеца. От една страна, е добре учителите да си починат поне месец. От друга, практически не се получава и е неудобно за родителите. Аз се сещам само за варианта да се наема друг персонал или вместо отпуск, учителите да се компенсират със заплащане на тези дни. Така вероятно ще има доста хора, които ще предпочетат да не ползват 30-40 дни отпуск, а да дежурят, без да се затварят градините“, смятат родители.

Според друго предложение учителите в отпуск могат да бъдат заместени от студенти по педагогика, например под формата на стаж. "И едните, и другите ще имат полза от това. Сигурно има и безработни учители, които биха приели временна заетост, или пенсионери“, казва една от майките, участвали в дебата. „През ваканциите детските градини могат да работят като дневна грижа с друга организация на работата, съобразена с нуждите на семействата. Могат да се приложат подобни пилотни модели по места, включително да се направят смесени екипи от учители и родители, от млади хора с педагогическа специалност, а защо да не включим и бабите? Стига да искаме да го променим, практиката ще роди варианти, удовлетворяващи различните гледни точки“, казва друг. „Може да се мисли за равномерно разпределение през годината. Ако са повече кадри, не пречи и в учебно време да си вземат отпуските. А всъщност какво значи учебно време на детска градина? Тя не бива да е приравнена на учебно заведение“, заключава друг родител.

Според Елка Налбантова от Национална мрежа за децата има много решения на проблема със сборните групи. Според нея биха могли да се правят допълнителни групи, които да предлагат само грижа през лятото, а не обучение. Тази грижа може да се осъществява и от студенти, стажанти, учители, които не искат да си ползват целия отпуск, пенсионирани учители, от хора, които преди са били учители, и дори от родители, които в момента са безработни. Има баби, които са много активни и с увеличаване на продължителността на живота този ресурс ще става все по-важен за отглеждането на децата. "Не само те, но и много други хора биха могли да се включат - четенето на книги например е едно от нещата, които биха могли да се вършат от тях. Може да са различни форми на занимания на децата, включително походи в планината, походи навън. Сигурна съм, че ако хората искат да мислят в тази посока, ще родят много добри идеи", казва Налбантова. Според нея всичко може да се реши във всяка една детска градина с желанието да се направи. А сега е удобен момент това да бъде тествано, тъй като започна вторият цикъл на изразходване на средствата по европейски проекти и стига да има желание, може да се пилотират нови практики, включително да се промотират добри практики на работодатели за гъвкаво работно време на родителя или организирана грижа на служителите, смята тя.

С други думи, детската градина трябва да излезе от тесните си дрехи, защото тя е много повече от образователна институция. Това важи и за училищата, предлагащи начално образование - 51-во СУ "Елисавета Багряна" в София например наскоро организира лятно кино в двора си. Нормативни промени за подобни инициативи не са нужни - достатъчно е малко разкрепостено мислене.

.............................

Елка Налбантова:

Учебният график трябва да бъде много по-гъвкав

 

- Г-жо Налбантова, има ли пречки пред детските градини да променят летния си режим на работа?

- В последно време някак си хората започнаха много стандартизирано да мислят, едва ли не, че нарушаваме някакъв стандарт или закон. А училището и детската градина не бива да се гледат като нещо извън общността. Това е голямата задача - да се надскочи мисленето, че един директор управлява просто една образователна структура. Взаимното отваряне на детската градина/училището и родителите е най-трудното нещо, което трябва да се случи. Крачка в тази посока бяха обществените съвети в училищата, но на много места чуваме, че за тях се търсят удобни хора, които да следват политиката на училището, а не да въвеждат нови неща.

Квалификациите на учителите освен това трябва да бъдат различни от тези на директорите. Обучението за мениджмънт на директори следва да обхваща лидерството, което е в основата на това да не се самоизолира образователната институция. В момента в него има много малко информация за работата с родители, за това каква роля изпълнява семейството и каква - училището в различните възрасти, както и къде трябва да се срещнат те така, че да не подават различни послания към децата. Опитваме се с различни пилотни проекти да покажем, че това е възможно. И там, където има условия то да бъде подкрепено от граждански организации, включително и обезпечено с някакви ресурси, хората са много положително настроени. За децата могат да бъдат организирани страшно много неща. По-важно е какво може да бъде организирано за родителите така, че те да се чувстват част от живота на децата и да осъзнават, че това е и тяхно място.

- Много родители обаче не искат или нямат възможност да участват в живота на детската градина или училището.

- Не е и необходимо всички да участват. Има такива, които имат желание. Важното е на тях да не им се пречи. Съвременният родител, колкото и да се опитва да си отговори на важни въпроси за развитието на детето си от "Гугъл" и приятели, понякога трябва да чуе професионалистите. И най-естественото място за това е мястото, където споделено отглеждат детето му - детската градина или яслата. Там трябва периодично да се провеждат беседи за родителите - не че те не знаят как да се грижат за детето си, а за да им се представят научните находки за развитието на децата. Но задължителността няма да мотивира тези, които трудно работят с родители. Промотирането на добрите практики е това, което пали хората.

- Трябва ли да се промени графикът на учителите за отпуските?

- Учителската професия е изключително трудна и изчерпваща и графикът на учителите не трябва да бъде пипан. Работното време и годишната им почивка не трябва да се подлагат под съмнение. Вземането на годишния отпуск от учителите през лятото е дълга традиция, която е наложена от факта, че за децата е много трудна смяната на учители през учебната година и това повлиява на усвояването на учебния материал.

Но организацията на живота на училището и детската градина трябва да се анализира, защото те са огромен публичен ресурс, който е и на общността. Нужна е повече гъвкавост към непедагогическите кадри в училищата, те да бъдат повече и да се ангажират повече със свободно време на децата. Напоследък много се говори за ролята на училищните педагози и педагогически съветници - нещо, което все още не навлиза в българското училище. Графикът на училището не е само графикът на педагогическите кадри, а на всеки друг, който може да влезе там и да прави нещо. И един родител би могъл да заведе група деца на плуване, ако бъде обучен например.

- Често се казва, че нашата лятна ваканция е прекалено дълга. Има ли нужда от промяна в тази посока?

- Тук отново трябва да се питат родителите и ваканциите да се съобразят с техните желания и начин на живот. Наскоро попаднах на казус - учителка работи в детска градина, детето й е в друга детска градина, но оттам не го пускат за 2-ри път на ски училище, защото така ще отсъства повече от позволеното. За семейство с този профил на живот например по-дълга зимна ваканция би била за предпочитане. Вярно е, че други родители ще са на противоположното мнение, т.е. трудно може да се намери един стандартен отговор. Затова и институциите трябва да бъдат много по-гъвкави. Въпросът е дали ваканциите, зададени от МОН, са единственият вариант? Може ли те да бъдат управлявани по по-гъвкав начин, примерно да има една плаваща ваканция, която родителите да решават кога да е? Някак си много ан блок гледаме на образованието. Лично аз смятам, че накъсаната учебна година би била по-поносима, ако успеем да обезпечим по-гъвкав учебен процес.

Още по темата