Quantcast
Урсула фон дер Лайен избра Светлата страна | СЕГА
facebook
twitter

Вие сте тук

28 постове / 0 нови
Последно съобщение
СЕГА администратор
Урсула фон дер Лайен избра Светлата страна

Има много начини, по които може да се разглежда избирането на първата жена за шефка на ЕК. От една страна, тя категорично застана на страната на продемократичните сили, но не успя да спечели докрай подкрепата им. Върху мандата й ще тежат гласовете на полските консерватори, които в последния момент застанаха зад нея и успяха да наклонят везната – Урсула фон дер Лайен спечели на косъм с 9 гласа. Разбира се, всеки може да си присвои заслугите, че точно неговият глас е натежал, но в епичната битка между либералното и антилибералното гласовете на антилибералите се открояват и това ще бъде родилното петно на челото на Комисията на г-жа Фон дер Лайен. Имаше много теми, които тя не засегна в програмната си реч пред парламента, по други беше подробна и категорична, а по трети беше хлъзгава. Всички тези гледни точки са напълно верни и оправдани, но са засенчени от няколко фундаментални неща.

Миналата седмица, когато Фон дер Лайен (наричана от брюкселската общност VDL от von der Leyen) разговаря с политическите групи в ЕП, изглеждаше, че не е по-различна от Манфред Вебер. Тя демонстрира отблъскваща склонност да прави компромис с върховенството на закона, за да си осигури необходимото мнозинство по време на разговорите й с антилибералните групи. Звучеше кухо, пълна беше с клишета и не даваше много аргументи на евродепутатите да я одобрят. Но програмната й реч в пленарната зала във вторник изведнъж показа нещо различно - не само че г-жа Фон дер Лайен умее да слуша и да разбира кое е най-важното за отделните политически сили, но и че има топки и може да взема смели решения, дори и те да струват кариерата й. Това е реч, която отваря нова страница в европейската история и ще влезе в учебниците по европеистика.

ЕС няма само бащи основатели, но и майки основателки

Решението й да започне 30-минутната си реч в Страсбург със Симон Вейл – първата председателка на ЕП, беше само първото от поредица хвърляния на ръкавици към статуквото. Тя не спомена Симон Вейл единствено за да ухажва парламента. Каза го, за да разбие на пух и прах клишето, че ЕС е продукт на бащите основатели, както сме свикнали да слушаме от десетилетия. С респектираща решителност и категоричност VDL за първи път даде публичност на словосъчетанието „бащите и майките основатели на ЕС ...“. Екипът й много умело е успял да напипа правилния исторически момент, за да извади феминисткия коз – ръста на ултраконсервативните движения навсякъде по света, възбудената с нова сила борба на жените за права, тръгнала от движението #MeToo, все по-осъзнатата нужда от равенство между половете. Феминизмът изплува като един от основните приоритети на тазгодишните евроизбори във войната между либералите и антилибералите. Нещо повече, дори се позиционира като лидер на феминизма, заявявайки със същата решителност и категоричност: „Искаме това, което ни се полага“, а именно равно представителство и равно третиране. И това не са само приказки, даде да се разбере тя. Ако националните правителства не предложат достатъчно жени за еврокомисарки, VDL се зарече, че ще отхвърля кандидати – нещо, което е в правомощията й, но не зависи изцяло от нея. За да подсили аргумента си, тя припомни, че от 1958 г. досега, откакто съществува ЕК, в нея са служили 183-ма еврокомисари, от които само 35 жени. Силната феминистка нотка е част и от усилията й да спечели на своя страна групата на социалистите и демократите в ЕП, чиято новоизбрана лидерка Ираче Гарсия Перес каза миналата седмица след срещата си с нея, че за групата й феминизмът е основен приоритет. Социалистите и демократите държаха ключа към одобрението на германската кандидатка от проевропейски сили. Отвъд тесните политически сметки залагането на правата на жените и половото равенство като принцип извежда Европа като лидер в борбата за отстояване на основните човешки права.

Без флиртове с Тъмната страна

Отправянето на предизвикателство към доминираната от мъже европейска политика не беше единствената й демонстрация на характер. Вторият път беше, когато все пак избра лагера на продемократичните и либерални сили. Рискувайки да не получи подкрепата на орбаноидите в ЕП, VDL заяви категорично, че компромиси с върховенството на закона няма да бъдат правени. За да го обясни, припомни, че европейската цивилизация почива на гръцката философия и римското право. Но дори и когато говореше за върховенството на закона и против авторитарните режими, успя умело да вплете феминистката идеология, като натърти, че символът на правосъдието е жена: „Лейди правосъдие е сляпа. Тя ще защитава върховенството на закона, независимо къде е атакувано“, заяви тя с нетърпящ възражение тон на жена, която е възпитала седем деца и по тази причина знае много добре как да демонстрира авторитет. Стратегията й беше успешна – не беше останала и следа от неуверената, неопитна и нямаща какво да предложи Урсула от миналата седмица.

VDL не просто хвърли ръкавица към антилибералите, но метафорично им зашлеви звучен шамар, като заяви с категоричността и строгостта именно на майка, че домашното насилие е огромен проблем, който не може повече да бъде толериран. Нещо повече, точно по тази тема тя направи едно от най-силните си предложения, които ще поставят на голямо изпитание патриархалните общества. Идеята й е домашното насилие да бъде криминализирано и да се включи в списъка с престъпления, изложени в европейските договори. Изключително смело предложение, равносилно на включването му на конституционно ниво. Тя натърти, че целият ЕС трябва да се присъедини към Истанбулската конвенция. За съжаление това не зависи ни най-малко от нея, но фактът, че излиза с толкова категорично и ясно предложение, означава ангажимент да се бори за осъществяването му.

Зелена сделка

Дали от желание да получи подкрепата на зелените, но кандидатката за шефка на ЕК изглеждаше твърдо убедена за нуждата от спешни действия за овладяване на климатичните промени. Те бяха втората по важност тема след половото равенство, която тя засегна. Всъщност именно по зелената тема поведението й разкри наличието на европейска демокрация и без шпиценкандидатурата. Урсула фон дер Лайен се държа като кандидатка за премиер, очакваща вот на доверие. Нещо повече, тя обеща, че още в първите сто дни от мандата си ще предложи „Зелена сделка“, която предвижда дори още по-амбициозни климатични цели от исканията на Зелените. Така тя направи две неща. Първото е, че отчете факта, че Зелените са големите победители не само на европейските избори, но особено в Германия, където те буквално направиха политическа революция. Сега вече всички политически сили с изключение на Алтернатива за Германия говорят за климатичните промени в Германия. Второто е, че се ангажира с конкретен срок, правейки паралел с първите 100 дни на национално правителство. Така тя показа, че и без шпиценкандидатурата може да се гради европейска демокрация. Независимо от това тя обеща, че ще работи усилено за подобряването на процедурата на водещите кандидати и за въвеждането на транснационална листа, с което показа, че е готова да се съобрази и с най-яростните защитници на шпиценкадидатурата, докато в същото време е готова да подкрепи с цялото си сърце един от основните европейски приоритети на Еманюел Макрон – транснационалната листа.

Няма опасност от германска Европа

Всъщност реверансите към Макрон бяха толкова много, че светкавично се изпарява първото впечатление от речта на Фон дер Лайен за превръщането на ЕС в германска Европа – отколешен страх на мнозина в Съюза. Опасението от германизирана Европа се появи, когато кандидатката заговори за икономическа политика. Това обаче е само първо впечатление. На второ четене се вижда, че тя няма намерение да промени досегашната политика на ЕК – ще търси спазване на правилата, но ще предлага и гъвкавост. Германската икономическа школа си пролича от репликата й, че трябва да се харчи толкова, колкото е заработено, но с това се изчерпва германската фискална идеология. Нещо повече, тя хвърли поредна ръкавица и по икономическите теми, като заяви, че не хората служат на икономиката, а обратното.

В избора на Фон дер Лайен имаше и своеобразен символизъм. Тя беше избрана с абсолютно същата процентна разлика, с която брекзитърите спечелиха референдума за напускането на Великобритания през 2016 г. – 52% срещу 48%. Резултатът провокира един от най-ярките представители на Брекзит Найджъл Фараж да падне в собствения си капан, като заяви, че с толкова малка разлика тя ще има власт, но няма да има легитимност. По този начин той призна, че референдумът с толкова малка разлика не е легитимен. Но точно както при референдума, изборът на VDL оставя Европа разделена на либерали и антилиберали. Това, че някои гласуваха за нея, е въпрос, който ще чеше мозъците на анализаторите в следващите месеци, докато видим дали това беше просто само прекрасна реч, или сериозни намерения.

Към статията във в. СЕГА