И за бегло запознатите с пощенския пазар у нас е очевидно, че „Български пощи“ ЕАД не е в състояние да се справи с усилващия се конкурентен натиск. От няколко години насам това е видимо дори в областта на универсалната пощенска услуга (УПУ), където допреди десетилетие компанията има монополна позиция. Причината е, че когато става дума за избор, потребителите все по-често предпочитат услугите на частни фирми, особено в рамките на големите градове.

През 2004 г. държавното предприятие държи 50% от общия пазар на пощенски услуги в страната - дял, който се срива до 13% през 2017 г. (последната, за която Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е публикувала данни). Спадът показва превъзходството на частните компании. 

Тежкото състояние на "Български пощи" се дължи както на неспособността на ръководството му да го превърне в конкурентоспособно дружество, така и на несъвършенства в нормативната уредба. И докато приетият на първо четене проект за промени в Закона за пощенските услуги като че ли засяга някои от тях, паралелните действия на НАП през последните месеци създават впечатлението, че държавата се опитва да удари приятелско рамо на държавните пощи за сметка на конкурентите им. 

ДДС със задна дата

Ключовата промяна е в чл. 4, от Закона за пощенските услуги, който разделя двата типа пощенски услуги - универсална и неуниверсална. Обхватът на двата типа пощенски услуги, както и на начина за тяхното предоставяне, са ясно разписани в действащото законодателство. Сега обаче се прави ново разграничение - между „универсална пощенска услуга“ и „услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга“.

Това на практика означава, че оттук нататък за потребителите една и съща услуга ще е с 20% по-скъпа, когато я предоставя частен оператор, който ще трябва да начислява ДДС - за разлика от "Български пощи“ ЕАД, което ще продължи да ползва правото да не начислява ДДС. По-скандалното е, че НАП е казала на операторите, че всъщност техните услуги, представяни през последното десетилетие, е трябвало през цялото време да бъдат облагани с ДДС. Поради което НАП търси несъбраните данъчни приходи за 5 години назад - колкото е давностният срок. 

Част от пощенските оператори обявиха, че вече са започнали да начисляват ДДС, въпреки че промените в закона все още не са приети. Причината е ясна – ако промените влязат в сила, НАП ще си потърси и тези пари, независимо дали те някога са били събрани от потребителите. Но има и друго -  ако не бъдат приети промените, може да се претендира за неоснователно обогатяване, тъй като по сега действащият закон не би следвало да се начислява ДДС.

Ясно е, че между институциите е съществувал някакъв дългогодишен спор за това кои услуги следва да бъдат освобождавани от ДДС и кои не. С промените сега законодателят на практика признава неяснотата на нормативната уредба до този момент, но се кани да накаже за тази неяснота фирмите, които са спазвали закона, както е бил разписан. 

Това говори или за абсолютен провал в дейността на НАП през последното десетилетие, или (много по-вероятно) за неграмотно написан действащ закон, несъблюдаването на чиито призрачни норми ще накажем със задна дата. Абсолютно отвъд здравия разум е предположението, че участниците на пазар с обем над 425 млн. лв. в продължение на близо десетилетие вкупом недобросъвестно избягват да изпълняват задълженията си, а НАП установява това едва през 2019 г. За какви инвестиции и за какъв Volkswagen изобщо си говорим, след като законодателят, регулаторът (КРС), НАП и други заинтересовани институции изведнъж решават, че спазването на правилата на играта на даден пазар през последното десетилетие всъщност се оказва нарушение със задна дата?

Може би поне преструктуриране на пощенската мрежа?

Като по-скоро положителна промяна може да определим промяната в закона, с която се премахва сегашното изискване КРС да определя точките за достъп до мрежата на "Български пощи", така че те "да съответстват по брой и гъстота на нуждите на потребителите“. Това би трябвало да даде възможност за известна гъвкавост при преструктурирането на клоновете на „Български пощи“. 

Според последния публично достъпен отчет на предприятието - той е от 2016 г., то има 2980 пощенски станции, като 78% от тях са в селата. Промените в ЗПУ предвиждат задължение за поддържане на стационарни станции само в населени места с повече от 800 души, което означава, че 1538, или почти 52% от станциите стават „незадължителни“. Подобно решение се очаква отдавна, особено при намаляването на значението на традиционните пощенски услуги и наличието на редица алтернативи за предоставянето им. Поддържането на такъв огромен брой станции, особено в по-малките населени места, не само е нецелесъобразно - предвид технологичното развитие и демографските тенденции, но и направо вредно за финансовото здраве на компанията. Това се посочва и в доклада на регулатора (КРС) за 2017 г:

„Пощенската мрежа на БП не е преструктурирана от началото на либерализирането на пощенския пазар, което води до високи разходи за поддържането й. С оглед чувствителността на въпроса за закриване на пощенски станции и социалния и политическия му отзвук следва да бъде разработена и приета цялостна концепция за оптимизиране на пощенската мрежа на задължения оператор, тъй като предоставянето на УПУ не предполага задължително наличието на стационарна пощенска станция. Задълженият оператор може да използва алтернативните форми на обслужване като мобилна пощенска станция, пощенски агентства, изнесени гишета, каквато е практиката на неговите конкуренти.“

В мотивите към законопроекта обаче тълкуването е друго, а именно, че „Промяната на броя и на разположението на част от стационарните пощенски станции в големите градове няма да повлияе на съществуващата мрежа в малките населени места, където „Български пощи“ е единствен оператор, предоставящ пощенски услуги“.

Остава впечатлението, че законодателят вижда възможност за икономии през затварянето на пощенски станции в градовете. Това силно стеснява границите за евентуално преустройство на пощенската мрежа. И шансовете на "Български пощи" ЕАД да оцелее.