Реконтра

Кое не е вярно?

20 Май 2019Тюфлек Босилков

Качих в колата три шматки от Околовръстното - да ги разходя малко насам-натам, да им покажа как се правят някои работи, да им поговоря за живота.

Обичам да говоря врели-некипели на непознати и те да викат: "да, точно така, несъмнено, кой би повярвал, а е точно така!"

Това е начинът измислицата и фантасмагорията да станат истина.

Примерно - разказвам как съм учил в едно училище с Путин, още сме си големи приятели. Навремето той ми рече - Босилков, дорогой, искам да направя нещо за народа! Седнахме с него, чертахме, чертахме... Тука, викам, да мине една тръба, как мислиш, ами тука едно хъбче?... Така ни дойде идеята за "Южен поток" - и работата щеше да стане, но Бойко Борисов развали нещата и даже не точно той. Него също го познавам, преподавал съм му карате, беше добро момче, но не ме слуша! Аз му говоря нещо сериозно, той вика - добре, бай Тюфлек, тебе винаги съм те уважавал, така ще направим... И го виждам, че акълът му другаде, а после забравил какво съм му казал и си кара как си знае. Това как да е, ама като се развали работата за Южен поток, Путин много се разстрои. Вика ми, бай Тюфлек, много те обичам, много обичам българския народ, но ще страдате заради политиците си! Казвам ти го като на приятел - ще страдате, не защото аз така искам, а защото политиците ви не мислят за народа!

Такива ги обяснявам обикновено на стопаджии, но вчера нямах време да търся стопаджии, та събрах тия щракалки от разклона за Елин Пелин. Хората министри си събират от разклоните, аз едни слушателки ли няма да си взема!

Едната беше много развалена, другата не толкова, ама третата... Третата беше - да фанеш да сцепиш една диня и да я оставиш три дена на слънце - толкова развалена!

Ама седят в колата, слушат ме какво приказвам, викат ми - верно ли? А стига бе! Ма ти си страшен бе, бай Тюфлек!

И аз съм доволен - невъзможното става възможно, халюцинацията добива плът, dreams come true, както казва приятелят ми Путин.

- Путин, мойте момичета, навремето много спечели в имиджово отношение, когато му казах да изпее Blueberry Hill. Знаете ли какво е Блубъри хил? Това е Хълма на боровинките, а в тая песен се пее за кърската любов. Пее се, че плодната пъпка на боровинката също като вас, момичета, издържа на големи температурни амплитуди и оцеляват от минус 20 до плюс 40 по Целзий. Целзий ми беше приятел, но не толкова близък като Путин и Фаренхайт. А в песничката се пее за вас, момичета - аз намерих мойта пъпка в боровинковата пъпка. Певецът отишъл на Хълма на боровинките и станало като в цъфналата ръж - так-так-так-так!

Така си обикалях по Южната дъга, по Северната тангента, по магистрала "Люлин" и по фугата на "Граф Игнатиев".

Стигнах до "Графа" и нещо в мен се пречупи. Викам си - лош човек съм, лъжа като бесен, та чак си търся слушатели по разклоните, крал съм това-онова, побийвал съм жена си, ама такава мерзост като ремонта на "Граф Игнатиев" не заслужавам и никой българин не заслужава.

Изсипах трите щракалки току пред баня "Седмочисленици", а не както се бяхме разбрали - да ги върна до разклона за Елин Пелин, плюх на плочките, напсувах кметицата, озъбих се на тирана и дадох мръсна газ към един изкоп - може пък да си харесам някой имот в строеж по програма "Региони в растеж"!