facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Ще останем ли без свестни лидери?

3601

Съвсем ще престанем да уважаваме политиците си, а това ще ни докара до дефицит на добри управници. Умните хора просто ще престанат да се стремят към политическа кариера. Такова общо мнение, къде по-обтекаемо, къде по-синтезирано, може да се чуе покрай "Апартаментгейт" през последните дни. 

 

Има ли наистина такава опасност? Има

 

Само че нея я имаше и досега. Кой от нас не познава десетки умни и стойностни хора, които за нищо на света не желаят да се занимават с политика? И обратното - кой не познава други десетки амбициозни, но посредствени и нещо повече - непочтени типове и типеси, които се тикат в партийните тела като сукалчета в дебелата си свинемайка - все ще стигнат до млекцето при повече хъс и бързина. А после - и квадратура, и тераси, и командировъчни, и - пей, сърце... 

Политическите елити не се ползват с високо доверие в доста страни. Но има съществени разлики. От разни проучвания, достъпни в мрежата, научаваме, че в Румъния, България, Италия например доверието в политиците е около 10%, а в такива като Холандия - значително повече. Отличник е Швеция, където на политиците вярват почти 40% от населението.

 

Това са разлики, върху които следва да се замислим

 

В Средна Азия има един интересен обичай, по-скоро ритуал, когато ти е дошъл внезапно гост. Слагаш на масата разни неща - чай, пилаф (плов) или каквото бог дал, и каниш госта да се угощава. Гостът благодари и отказва. Ти го каниш след някоя минута втори път. Гостът пак отказва любезно. Следва трета покана - малко по-късно.  Гостът благодари и приема. Смята се, че да се нахвърлиш веднага е невъзпитано. А да не приемеш от третия път пък е обидно за домакина. Това е ритуал, а ритуалите, както знаем, правят живота на хората по-уютен и създават чувство за общност. 

У нас се получава така, че на властта от първия път като на хубава гозба се нахвърлят без покана тъкмо тези, които са далеко от идеала. Те не чакат кандърдисване. Невинаги успяват, слава богу, защото 

 

поради непригодност заплашват и шефовете си, 

 

но най-чевръстите и напористите все пак се дореждат до заветните места. С това далеч не искам да кажа, че трябва да влизат във властта тези, които не го искат. Както спомена веднъж известен наш социолог, то за властта, както и за секса, се иска любов към делото. Иначе не се получава. Поелият на път към високи управленски постове трябва да си обича занятието, при това страстно. То иска много сила, издръжливост и понякога се отплаща с почит и централно място в светлината на прожекторите, а нерядко - с влошено здраве и невинаги заслужена неприязън. 
Ала основното, което прави разликата между нашето недоверие към политиците и примерно - по-високото доверие към тях в Швеция, не е фактът, че нашите са крадливи, а техните - по-честни. Тези неща са само функция на манталитетни особености, натрупани през вековете.

Сега ще се върна към Азия, която споменах неслучайно по-горе. Ние сме в Европа, но сме били за дълги или по-кратки периоди в сферата на такива модели на властта, които се характеризират с нейния изключително слаб контрол от долу нагоре, с всеобхватност и често - с произвол. Бейският модел на властта означава преданост към султана и патриархална снизходителност към низшестоящите, когато си на кеф. Както и сурови наказания за тях, когато беят се гневи. Защото не законът, а беят е върховната норма. Беят е законът. Този стереотип за употреба на властта, макар доста рафиниран днес, е жив в съзнанието на много наши политици. Бедата е, че той живее в широки части от населението и невинаги в най-необразованите такива. Тоест избираме си вождове, които съответстват на тяхната, но често и на нашата представа за справедлив, всемогъщ бей. Той разпределя, той потупва по рамото заслужилите и си подава ръката за целувка, той наказва непослушните, той възстановява пътища, къщи след свлачище, потъпкана справедливост. Тези десетина процента доверие към политиците у нас са и десетина процента към нас - на тяхно място, ако се замисли човек.

Подобна система на мислене и управление е променима. И изобщо не смятам, че ще имаме дефицит на мераклии за властта след "Апартаментгейт", нито пък на кадърни такива. Беят впрочем

 

също не означава априори некадърност, 

 

означава само ориентализъм. Тогава защо да променяме системата, ще каже някой, тя може би ни е присъща? И за нас - ефективна?
Защото, когато управникът е закон, то винаги води до стремеж за свръхконцентрация на власт. Това е установено. Рано или късно беят, дори да е добър, се сменя. И идва примерно лош и некадърен бей. Обаче концентрацията остава. И ибрикчиите наоколо са само щастливи от това. 
Та тази система на мислене и управление е променима. Тя и трябва да бъде променена. За всичко това обаче не е достатъчно политиците да декларират демократичност или отвън да ни побутват към имитации на добре пакетирани управленски конструкции в стил "Кристо". Трябва да се иззема контрол отдолу - парче по парче, троха по троха. И един ден управленците ни могат да ни станат симпатични не само защото "дават" - концесия или ръка за целувка, а просто защото са прилични хора. 

15

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

От КПКОНПИ карат наред

28.06.2019

Весел Цанков

1333
5 пъти по-малко доходи от дивиденти обяви Пеевски
Комисията, която всячески избягва конфликт с определени интереси

05.07.2019

Доротея Дачкова

2441 3

Коментари

protor

Ще останем ли без свестни лидери?

Не.

Gautama
снимка на Gautama

Ще останем ли без свестни лидери?

 

Да.

mi6osp.

Авторът е пропуснал да изброи свестните лидери днес.

Защото вече сме без такива.

Преходът ни бе като прииждаща мътна вода и  най-отгоре плуваше и плува боклукът.

аман бе

👍

Тъкмо щях да питам . а кои са свестните сега?

mick

Демокрацията не търпи лидери. Дай ѝ на нея само чиновници. Тия които дърпат конците не искат да има лидери. Та нали затова е измислена демокрацията - да е една фасада зад която да се крият мултимилиардерите.

Michael_P

"В Средна Азия има един интересен обичай,....."

То и във Ватикана е така. Новоизбрания папа отказва два пъти и чак на третия (неохотно) се съгласява.

sega_reader

И за какво са ни тези свестни лидери, може ли някой да обясни ?

След като нито един лидер не взема решения, които да са в разрез с решенията на този, койото го е назначил !

Не, не народа го е назначил, да не се объркате.

Народа дори не го е и избирал.

Всичко е камуфлаж, а някои вярват, че от тях нещо зависи и се пънат и пукат каверни да ни убеждават, че имало демокрация.

Къде има демокрация ?

Авторе ?

 

Памфуций
снимка на Памфуций

Демокрацията не търпи лидери.

Подобни глупости само добичета навикнали на остен могат да измучат.

Здравка
снимка на Здравка

Те хора които могат да говорят разбираемо и без клишета, да четат без да сричат, да пишат без правописни грешки и да се оправят сносно с четирите аритметични действия у нас не останаха, вие се чудите дали тука има, тука нема. Е па нема. От къде да дойдат лидерите? От помощното във Вършец, или от правната академия в Монтана ли? 

sega_reader

Преди време, базирайки се на личен опит от работа с хора, си мислех, че всеки втори е идиот, а сега, пак базирайки се на ежедневни срещи с много редови хора, вече съм убеден, че всеки първи се е запътил към слаботоковия завод.

Прав е проф.Иво Христов, ама раята се обижда като й казваш истината.

Невероятно е паднало нивото на народа, каквото и да означава това, без да влизаме в подробности за образование, начетеност, природна интелигентност, ценности, книги и т.н.

Заминаваме на кино, от шест до пет, ако не знаете !

Съвсем близо е времето когато, като войните на Самуил, ще се търсят на сто един, който да може да чете и пише правилно, да знае къде се поставя запетая и къде главна буква.

ИлияНиколов

"В Средна Азия има един интересен обичай, по-скоро ритуал, когато ти е дошъл внезапно гост. Слагаш на масата разни неща - чай, пилаф (плов) или каквото бог дал, и каниш госта да се угощава. Гостът благодари и отказва. Ти го каниш след някоя минута втори път. Гостът пак отказва любезно. Следва трета покана - малко по-късно.  Гостът благодари и приема."

 

"Като дойде време за обяд, Каракачанката стана да си ходи. Дядо и баба виждаха много добре, че тя симулира желание да си отиде, и все пак дълго и упорито я молиха да удостои с вниманието си тяхната скромна трапеза. Каракачанката седна отново, но сега пък заяви, че не е гладна. По този начин хората от нашия край показваха своята скромност и възпитание. Ако завариш домакините да обядват или вечерят, трябва да твърдиш, че никак не си гладен, малко по-късно да вземеш само едно залче „за хатър“ и най-после да се наплюскаш здравата."

 

Sine_metu

От разни проучвания, достъпни в мрежата, научаваме, че в Румъния, България, Италия например доверието в политиците е около 10%, а в такива като Холандия - значително повече. Отличник е Швеция, където на политиците вярват почти 40% от населението.

 

Кои проучвания?

За България е така. Потърсих за Италия, щото я познавам не само от мрежата и твърдо знам, че да се сравнява с нас или румънците е смешно, меко казано

Най- авторитетното е това

https://www.edelman.com/sites/g/files/aatuss191/fi...

И казва за Италия доверие 43- 55%

Диапазонът е понеже се мери доверието в разни неща.

 

Другото интересно е

ONLY 1 IN 5 BELIEVE THE SYSTEM IS WORKING FOR THЕМ

а тоя 1 е в Тихоокеанския регион - Китай, Австралия, Индонезия, Япония, Канада, Мексико... но не и в САЩ... както и в Индия.

 

RanBosilek
снимка на RanBosilek

В Средна Азия има един интересен обичай, по-скоро ритуал, когато ти е дошъл внезапно гост. Слагаш на масата разни неща - чай, пилаф (плов) или каквото бог дал, и каниш госта да се угощава. Гостът благодари и отказва. Ти го каниш след някоя минута втори път. Гостът пак отказва любезно. Следва трета покана - малко по-късно.  Гостът благодари и приема. Смята се, че да се нахвърлиш веднага е невъзпитано. А да не приемеш от третия път пък е обидно за домакина. Това е ритуал, а ритуалите, както знаем, правят живота на хората по-уютен и създават чувство за общност. 

Това го имаме и ние:

 

“Каракачанката седна отново, но сега пък заяви, че не е гладна. По този начин хората от нашия край показваха своята скромност и възпитание. Ако завариш домакините да обядват или вечерят, трябва да твърдиш, че никак не си гладен, малко по-късно да вземеш само едно залче „за хатър“ и най-после да се наплюскаш здравата.”

Excerpt From: Ивайло Петров. “Преди да се родя и след смъртта ми.”

 

 

Vesselin. Rados...

Уви, животът в една ПОСРЕДСТВЕНОКРАЦИЯ не допуща личности, а посредствени  боклуци. Ердоганщината на циганин Борисов и мълчанието на "агнето" иудейско Симеон, сиреч Шимон, тандемстват с посредствеността си над всяка възможност за една нова и силна Българска Аристокрация. Нуждаем се не от турско  тоест иудео-циганско робство, а от условия достойни, тъй че етнически българските деца да се превърнат по право и съвест в новата аристокрация на Социалистическо Царство България. Просто ми неистово тъжно от кошмарния републичен дом  в който се намира светия ни народ. Обичам Ви, етнически чисти и необрязани българи... Народ мой вечен. 

Амене Менема

Ех, ако не беше се разчуло за хапартаментчетата и досега щяхме да смятаме, че Цецо, Цецка и останалата герберастия са стойностни политици и „свестни лидери“. Нали?

Влез или се регистрирай за да коментираш

×