Quantcast
Шефът на "Антикорупция" оправда евтините си имоти с неточни нотариални актове | СЕГА
facebook
twitter

Първа страница

Шефът на "Антикорупция" оправда евтините си имоти с неточни нотариални актове

Засега никой не смята да проверява странните сделки на Пламен Георгиев
3 705
 Илияна Кирилова
Пламен Георгиев

Председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев даде абсурдни обяснения защо цената на закупените от него два апартамента е под данъчна оценка на имотите. От прессъобщението, изпратено до всички медии, излиза, че и в двете сделки ниските цени са резултат от неверни обстоятелства в нотариалните актове на жилищата. Не е ясно дали някоя институция ще провери Георгиев - по закон това следва да бъде направено от подчинените му в комисията. Прокуратурата тепърва ще се запознава с казуса.

Както "Сега" писа, Георгиев и съпругата му са сключили три сделки под данъчната оценка на имотите. През 2012 г. те са закупили апартамент от 99 кв. и два гаража за 207 318 лв. при данъчна оценка от 264 310 лв., а през 2014 г. са придобили още един гараж за 6845 лв. при данъчна оценка 17 158 лв. Най-крупната покупка е от 2017 г., когато Георгиеви придобиват жилище от 156 кв. м с две тераси - от 48 и 187 кв. м. Жилището е на три нива и се явява нещо като тризонет. Данъчната оценка за него е 452 786 лв., а сделката е сключена за 293 374 лв. После е купен и гараж за 10 000 лв. с оценка 42 134 лв.

Според Георгиев и двата апартамента всъщност са купени над данъчни оценки, въпреки че в нотариалните актове пише друго. Жилището, закупено през 2012 г., не било с данъчна оценка 264 310 лв., както по "незнайни причини" за Георгиев пишело в акта. Истинската данъчна оценка според шефа на антикорупционната комисия била 165 192 лв., както пишело в ново удостоверение, издадено едва на 28 март 2019 г. Не е ясно защо Георгиев счита за меродавен документ, издаван през 2019 г., за сделка, сключвана през 2012 г. 

Още по-нередовен се оказва нотариалният акт за тризонета. Според шефа на антикорупционната комисия покривът от 187 кв. м съвсем съзнателно не е вписан в публичната декларация за имуществото му, защото не бил негов, а се води общи части. По тази причина терасата не е част от жилището и не може да бъде обект на индивидуални собственически права, твърди Георгиев. Затова от данъчната оценка на имота - 452 786 лв., трябвало да се извади цената на покрива - 197 449.70 лв. Така крайната данъчна оценка на имота по сделката ставала 255 306 лв. - тоест под платената 293 374 лв.

Това обяснение е, меко казано, странно. Ако терасата не може да бъде обект на индивидуални собственически права, както твърди Георгиев, възниква въпросът защо е включена като негова собственост в нотариалния акт. Ако терасата е изключена от сделката, не би следвало да е включена и в дадената висока данъчна оценка за имота. Георгиев не обяснява как са възможни тези разминавания, а само се позовава на практика на Върховния касационен съд, според която характеристиките на покривите като общи части на сградите не се били променяли дори когато са ползвали само от един от обектите в сградата. "На това основание е очевидно, че припадащите се на терасата-покрив 197 449.70 лв. следва да бъдат приспаднати от данъчната оценка на обекта", изтъква Георгиев. Кадри на bTV показаха, че на практика терасата се явява като вътрешна за имота и е използваема. Ниската цена на закупения през 2014 г. гараж Георгиев оправдава с липсата на яснота в ЗУТ за тези обекти. Те не били възприемани като годен обект на право на собственост до промени в ЗУТ, приети през 2015 г., и гражданите заплащали за такива паркоместа на собствен риск. Георгиев не е обяснил защо и гаражът, купен през 2017 г., когато вече е имало яснота за тези обекти, е много под данъчната оценка.

Вчера Георгиев не отговори на въпроса дали възнамерява да инициира проверка на закупуваните и декларирани от него жилища. От КПКОНПИ само уточниха, че по закон проверка на декларациите на председателя се правят от същата дирекция, която проверява всички останали декларации. Т.е. подчинените на Георгиев следва да проверят шефа си. Не е ясно дали изобщо ще се инициира такава проверка, защото декларациите за 2017 г. вече са проверявани за несъответствия. Прокуратурата също не дава знак, че възнамерява да се занимава с Георгиев. На въпрос на "Сега" ще има ли такава проверка зам.главният прокурор Иван Гешев обясни, че не е запознат и тепърва ще трябва да изследва темата.

 

Буквата на закона

Според Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев не рискува задължителна проверка за установеното несъответствие в квадратурата на декларираното от него жилище през 2017 г. Законът предвижда санкции за несъответствие в декларациите, но само ако те са от паричен характер. При несъответствие над 5000 лв. комисията препраща материалите на НАП за извършване на проверка, а при несъответствие над 20 000 лв. комисията започва процедура за установяване на незаконно придобито имущество. Нещо повече - в закона е предвиден ред за доброволно отстраняване на грешки и пропуски в декларациите, като лицата имат 14 дни срок да коригират декларациите си при открит пропуск. Ако не го направят, комисията излиза публично с доклад за несъответствие, а при материален интерес над 5000 и 20 000 лв. предприема съответните действия за последващи проверки. В закона все пак има предвидена глоба за невярно декларирани обстоятелства, която може да е в размер от 1000 до 3000 лв. 

Още

Всеки пети пенсионер се пенсионира на над 66 г.

18.12.2019

ЯНА НИКОЛОВА

25633
КЕВР призна, че вдига цената на водата на сляпо

18.12.2019

МИЛА КИСЬОВА

8199
Страсбург осъди Норвегия за отнети деца

18.12.2019

18574