Обичам семинарите – там след скучните лекции сипват по едно, а ако се присламчи човек към въздържател, може да се уреди и с второ. Да не говорим за кебапчетата – с тях направо човек може и да се замерва, ако дойде на кеф. Само трябва да внимава да не уцели не когото трябва – тогава вече не канят на сбирка.

Та след скучната лекция за приоритетите и националноотговорните и взаимноизгодни интереси, или както и да им казват – така и не ми стана ясно какви са, на кого са взаимноизгодни и от какъв зор един интерес трябва да бъде отговорен, пък бил той и национален, всички с надежда се заоглеждахме към вратата, откъдето се носеше аромат на прясно нарязана салата.

- А сега, колеги – рече председателстващият, - последната, но и най-важна лекция за нашата сбирка. С оглед наближаващите избори и вече започналата подготовка за тях се радвам да ви представя господин Колев, специалист по разделно събиране на отпадъци.

Втасахме я! От какъв зор? Какви отпадъци?

- Какви отпадъци? – попитахме.

- Разделни – обясни ни лекторът. – Няма излишни отпадъци, всички те могат да влязат в работа по един или по друг начин – трябва да сме националноотговорни към съдбата на отечеството и планетата. И моля нищо да не се записва, защото лекцията е строго поверителна и само за партийния актив.

Не харесвам еколозите – те говорят дълго, неразбираемо и отгоре на всичко обясняват какви боклуци има в салатата, така че човек се принуждава да си пие ракията без краставички.

- Важното е всеки отпадък да си дойде на мястото – започна оня. – Хартиените – в зеления, пластмасовите – в синия, шишетата – в зеления контейнер. Така, като ги съберем, всички влизат в употреба – след рециклирането изобщо не можеш да познаеш, че продуктът е рециклиран и влязъл във втора употреба.

Тоя е сбъркал семинара!

- Един въпрос – вдигна ръка някакъв от последните редове. – А защо тогава ги събирате всичките накуп – в един и същи камион?

- Много правилен въпрос – зарадва се лекторът. – Точно по нашата днешна основна тема. Целта на разделното събиране, както всички знаем, е да се приучи гражданството да си хвърля боклуците на определените места. Процесът продължава вече десета година и резултатите са забележими – когато изсипваме в големия камион зеления контейнер, се носи звън, а от жълтия – шушкане на стари вестници. Но по-важното е друго – че гражданството вече свиква да ходи до контейнера и обратно.

Голям праз! И какво от това? И каква връзка има това с изборите? Нали уж затова са ни събрали – да ни научат как да са честни, почтени и взаимноизгодно спечелени!

- Виждам, че не сте внимавали достатъчно добре в досегашните лекции – разсърди се оня. – Навикът да се ходи до контейнера и обратно е релевантно свързан с навика да се ходи до урната и обратно, поне докато не се намерят достатъчно машинарии, та гласоподавателят да си играе да им натиска копчетата. Най-важното е гражданството да дойде до секцията и после мирно и организирано да си отиде – това създава положителен имидж на страната и ни издига в световните рейтинги за политическа благонадеждност.

Нищо не разбрах. Май и другите гледаха тъпо, защото лекторът съвсем се вбеси.

- Може ли да сте толкова тъпи! Активността и броят на изсипаните от кутията пликове са от изключителна важност!

- Не е ли броенето? – попита нахално един.

- Това е отдавна отречен и компрометиран метод – рече лекторът. – Днес важно е събраният положителен опит при разделното събиране на отпадъци да се приложи и в изборния процес – главното е да се съберат колкото се може повече, пък после – вие си знаете, всички да отидат на едно място…

Да беше си казал отначало – какво само ни пълни главите с разделени боклуци! Като вземат, та измислят някакви нови термини, колкото да ни объркат – ние си знаем урока, толкова години ги събираме вече успешно, както и да нарекат процеса, пак ще ги съберем!