Медия без
политическа реклама

Нови ръкописи на Айнщайн хвърлят светлина върху опитите му

11 Март 2019
Част от текстовете на гениалния учен все още са в частни колекции.

Обяснения каква е разликата от гледна точка на физиката между „атомна бомба и атомен реактор“, дадени от самия Алберт Айнщайн през 1930 г. в бележки към статия, публикувана от Пруската академия на науките, които са се смятали за загубени, са най-интересното от новото попълнение на колекцията с оригинали на ръкописи на великия учен, които се пазят в Еврейския университет в Йерусалим. Тази статия хвърля светлина върху това, че опитите на Айнщайн да обедини силите на природата в една-единствена теория са започнали много по-рано, а не както се смяташе - през последните 30 години от живота му. Допреди няколко години получените като наследство от великия учен 80 000 писма, дневници и записки бяха поместени в специален сайт, така че да могат да бъдат достъпни за всеки. Сега с помощта на фондация в Чикаго 110 писма, картички и записки, написани на немски, са откупени от частни колекции и вече са във фонда на университета. Повечето от документите са различни математически изследвания, написани между 1944 и 1948 г. Учените се опитват да разберат с кое от научните открития на Айнщайн е свързана всяка от записките. Сред личните писма от колекцията най-интересни са писмо до сина на учения Ханс Алберт две години след идването на Хитлер на власт, в което пише: „Прочетох с известно безпокойство, че в Швейцария има движение, подстрекавано от германските бандити. Да се надяваме, че първо няма да имаме война в Европа… ако останалата част от Европа започне най-накрая да приема нещата сериозно, особено британците, ще е по-добре и по-лесно". Със своя приятел от детството инж. Микеле Бесо, който се покръства, Айнщайн се шегува: "със сигурност няма да отидеш в ада, защото вече не си длъжен да научиш езика на нашите деди, докато аз като „еврейски светец“ трябва да се срамувам от факта, че почти не знам нито дума на него“. След смъртта на своя приятел Айнщайн е написал: “...няма значение доколко хора като него вярват във физиката… важно е да се знае, че разделението между минало, настояще и бъдеще не е нещо повече от упорита илюзия“. Това е написано три месеца преди кончината на самия Алберт Айнщайн. В писмо от 12 декември 1951 г.  Айнщайн се изповядва: "След 50 години размисли и експерименти не съм по-близко до това какво представляват светлинните частици. Сега всеки глупак си мисли, че знае отговора, обаче се заблуждава“. С показване на новополучените ръкописи Еврейският университет отбелязва 140 г. от рождението на един от съоснователите си - Алберт Айнщайн.