facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Това "зло" - парите

2300

Да се разпореждаш със суми, зад които стои труд, но чужд и общ - не твой, е основната радост на склонната към поквара власт. Стремежът към увеличаването на тези суми е меракът на всяка държавна власт. Съответно контролът върху тоя стремеж и обуздаването му са наша обща задача. Парите сами по себе си не са виновни за нищо.  
Наскоро чух едного мислителя така да се съкрушава публично: от една страна е добре, че дойдоха свободата и демокрацията, но от друга - хората много заламтяха за пари, по някакъв нездрав начин заламтяха... Пък преди парите не бяха важни изобщо (разбирай, при тоталитаризма - бел. авт.) Тоест при тоталитаризма, излиза, ламтежът към парите бил здрав, а при новото време станал нездрав. Всеки от нас, аз също, е чувал много добри хора да описват парите като зло... Да стоварват върху тях вината за обществените и хорските беди. То дори Вапцаров, борейки се за по-добър свят, ги туря в номенклатурата на дяволската съблазън:

Тя, случката станала в село Могила.
Бащата бил скътал пари.
Синът ги подушил, вземал ги насила,
а после баща си затрил. 

Нека поразсъждаваме: хората добри, главите им светли, пък парите - зло. Ако човек повярва на това и стовари върху парите недоволството си от този свят, в който според сонет 66 на Шекспир царят несправедливост и поквара, то би трябвало да настъпи хармония, нали? Ние пробвахме този експеримент. Но хармония не настъпи, освен в пропагандните четива. 
Впрочем в превод на Валери Петров Шекспир звучи така: 

Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит, 
и честността - удавена във тиня...

Все актуални неща - и преди пет века, и сега, нали? А е имало периоди в историята, през които парите наистина не са били важни. Нямам предвид неандерталците и кроманьонците, а по-нови времена. Спомням си от разказите на Светлана Алилуева за баща й - Йосиф Сталин, как се учудило момичето веднъж, когато поискало от татко си пари за нова рокля. Големият вожд по принцип нямал време за такива глупости, бил строг, девойката рядко го виждала. Но ето, веднъж Светлана била в кабинета на Бащата на народите, по съвместителство и неин собствен баща, и: "Какво ти трябва?" - попитал я той. 
- Ами рокля - рекла му тя, - има едни хубави сега по магазините, искам и аз да си купя.
Той се понамръщил, но бръкнал в един шкаф, извадил пачка, дал й я и попитал:
- Ще стигнат ли?"
Били толкова много пари, разказва Светлана, че тя разбрала - той представа си няма кое колко струва.
Това не му е било важно на Сталин. Притежавал е такава власт, че парите са му били само хартишки. Можел е да поиска и вземе живота на всеки в огромната държава или която си поще къща, рокля, град. За какво са му някакви банкови знаци?
Някому това ще се стори екзотично, дори хубаво. 

На мен ми се струва зло. 

Ще ви кажа защо. Парите стават много важни само там, където има законност. Която повече или по-малко се спазва. Парите стават обективен измерител на ценности, където законът наистина охранява собствеността, здравето и живота на гражданина. Те са също така и власт, разбира се, но опосредствана власт, власт в някакви рамки, например от 9 до 6 вечерта, или изораване на площ от там до там. И толкоз. Там, където властта от човеци над човеци е над закона, парите губят значение. Тоест някой си има пари, да речем, но другият има мускули или пистолет и ограбва първия. Или някой си има пари, но друг има НКВД и армия и му се подчиняват. Тогава парите стават нищо. Или нещо, което може да донесе беля на притежателя им. 
Фактът, че парите днес са важни, означава - те наистина служат за размяна срещу ценности. Зад тях стои труд. При тоталитарното производство, страдащо от постоянни дефицити, парите често губеха значение. По-важно беше познанството с началството - то може да ти осигури лада без чакане на ред примерно. Или важни бяха връзките - с началник-склада, да речем. Ще ти осигури цимент или винкели, или чам.
Парите не са зло или добро, злото и доброто са човешки категории. Парите са катализатор - в ръцете на добрия стават умножено добро; в ръцете на лошия - умножено зло. Парите, съчетани със законност, са гарант срещу неопосредстваната власт на хора върху хора. Власт, при която човеци могат да се разпореждат с човеци като със собственост, затворници или роби. Всъщност не съм срещал друг такъв защитник на ролята и важността на парите, каквато е петербургската еврейка Алиса Розенбаум, по-известна като Айн Ранд. Тя е дъщеря на аптекар, емигрирала в САЩ след болшевишката революция в Русия. Видяла е и властта на вождовете, и властта на парите. Някои нейни романтични панегирици към капитала днес изглеждат наивни, но към дидактичния опус по-долу нямам забележки. Нещо повече - смятам го за много важно предупреждение, актуално винаги, всеки миг, във всяка ситуация, колкото и привидно непоклатима да ни се вижда. 
Ето как пише тя в "Атлас изправи рамене":  
"Наблюдавайте парите...
Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда;
Когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо;
Когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние;
Когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас;
Когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено."

Ключови думи:

Парите, Айн Ранд
9

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Голямата и малката правда на Живков и Борисов
Какво се обърка в Прехода
Най-богатата община плаща мизерно на медсестрите в яслите

Коментари

Meto_ot_Interneto

Два цитата:

 

1) Оригиналният Шекспир:

Tired with all these, for restful death I cry:
As to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimmed in jollity,
And purest faith unhappily forsworn

 

2)Анджело Валенти:

If someone says "It's not the money, it's the principle", it's the money

 

Думи думи

 „Спомням си от разказите на Светлана Алилуева за баща й - Йосиф Сталин, как се учудило момичето веднъж, когато поискало от татко си пари за нова рокля.  ..   

... Притежавал е такава власт, че парите са му били само хартишки. Можел е да поиска и вземе живота на всеки в огромната държава или която си поще къща, рокля, град. За какво са му някакви банкови знаци?„

 

Същото разказваше и Даяна за Уиндзорите, когато тръгна да се развежда с тях, но тях, и другите от същата гилдия не ги обсъждаме дали по рождение знаят значението на хартишките или не.. А те и до сега управляват, и вземат решения за съдбите на простосмъртните.

Нерде Светлана, нерде Даяна, а целта и смисълът - един и същ.

 

"Наблюдавайте парите...
Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда;
Когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо;
Когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние;
Когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас;
Когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено."

 

Не разбрах.

На чия страна трябва да сме?

На страната на търговците, или на страната на лихварите?

А авторът?

ablepsia

"Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит, 
и честността - удавена във тиня..."

 

Що бе, Бойче, цитираш тез нескопосни припевки на Маршак от типа "До гърлото съм сит"?

Най-сетне си имаме хубав превод на 66-ия сонет:

 

Да бях умрял! До гуша ми дойде

с достойнство да се перчи лицемерът,

богатият от бедни да краде,

нищожества с почтени да се мерят,

да е в бардак девическата чест

и, унизен, почтеният да проси,

и ситият под маска на злочест,

и много често болен здрав да носи,

и доблестният в хорските крака,

и правият да си криви душата,

и словото с намордник все така,

и правдата – слугиня на лъжата.

Изчезнал бих, но как така в калта

сама да изоставя любовта?

 

ИлияНиколов

Хубаво, обаче...

 

Едно е да откраднеш пари от нужда(глад), съвсем друго е да откраднеш, за да си купиш примерно шарени парцалки.

Michael_P

Наблюдавайте кой управлява печатарските машини! Ще река, без да претендирам за оригиналност. Останалото е само бизнес, нищо лично, както обичаше да казва дон Корлеоне.

Гларyс

Печатали са едно време, сега едни банки раздават едни кредити и генерират едни виртуални пари от въздуха...

blue_fish

От Бог е любовта, от дявола - парите.

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh

Парите не са зло или добро, злото и доброто са човешки категории.

Ама разбира се, парите са само оръжие за търговците на всичко -  на чест,  здраве, плът, съвест, време, деца, влияние, власт, живот, любов, бъдеще ...
С какво трябва да се въоръжи, този който иска да ги победи? С търпение ли, с що ли ...

Шукри Амедов Готски

Naivety, thy name is XXI c. man. Няма нужда да се подкрепят робовладелски тези, както би писал Ганий. Там, където има правова държава и закони, и съдебна система, и пари, и хора, които имат много, много, повече пари от други, това много често е за сметка на тези от страни, където има размирици,  глад, мизерия, унищожена природа (но и петрол, злато, суровини, евтина работна ръка). В края на краищата, тези с многото пари ще си осигурят бункери в Уайоминг и ще бъдат предпазени от климатичния или ядрения колапс. Да му мислят ония с гайдите....

Влез или се регистрирай за да коментираш

×