Най-интересно е винаги там, където не се шуми. Коалиционните правителствени драми, европредседателството и размирното световно положение изместиха общественото внимание от едни много любопитни процеси, които текат от няколко месеца - в местната власт. Достатъчно е само да споменем Разград. Преди няколко дни местният общински съвет получи за трети път нов председател, след като малко актьори и беден сюжет произведоха наситена драма – първо ГЕРБ загуби поста, настани се човек на БСП, а след това ГЕРБ взе реванш, поставяйки стария председател (Надежда Радославова, музикален педагог); и в двата случая „Юдата” бе ДПС. Подобни кадрили текат навсякъде, където силите в общинските съвети са паритетни. Всички те имат обща причина. Целта е партии, коалиции и отделни хора да заемат най-добра стартова позиция за местния вот догодина. Обикновено през първите две години от общинския мандат се консумират тесни и широки мнозинства, договорени през вторите две.

Намираме се в последните 15 месеца от настоящия мандат, това е стартът на същинското „ръгане с лакти”. Политици, бизнесмени и чиновници от многокрилния гардероб на администрацията започват да живеят с мисъл за местния вот. Представяте ли си колко много са тези хора във всичките 265 общини?

И колко важни, не на шега, са за “стабилността” в България?

Тия дни те бяха поздравени за ,,добре дошли” от един човек. Изказването му не събуди кой знае какво медийно внимание, но бе чуто където трябва. Това, което той каза, бе само формално адресирано към БСП. „За голяма радост много от техните кметове, които имат много мандати, вече виждат, че БСП не е партията, за която са смятали, че трябва да ги представлява. От всичко, което ние правим, се вижда коя е партията, която наистина може да отговори на очакванията на хората и избирателите. Ние сме диалогични и ценим качествата на кадрите.” С тези думи Цветан Цветанов хвърли въдица в плитчините на БСП. Иска да ловува там. Но това не е само съобщение към БСП. Представяте ли си да сте бизнесмен от обръчите на N-ската община, да работите с кмет, който може да смени партията? Това е водовъртеж за всички дънни риби.

Дали уловът ще е едър, не се знае. Но е факт, че

“кражбата на булки”,

съответно овладяването на местните “ресурси”, е стар похват в родовите отношения на общинско ниво. Малко след създаването си ГЕРБ “прибира” сума ти кметове на СДС (от най-хубавите - многомандатните). После припозна тук-там на НДСВ, за да почне след 2010 г. на килограм  да “приобщава” от БСП и други живи формации (най-наситен този процес бе във Варненско – Девня, Ветрино, Дългопол и самата Варна с Кирил Йорданов). Понякога “сватбата” бе оповестявана непосредствено преди изборите, друг път – в последната година от мандата. В този смисъл поканата сега на Цветанов бе логична, резонна, най-вероятно ще бъде последвана от новини. И още нещо стори ГЕРБ в този тъй важен период за местната власт – атакува с корупционни данни червени кметове (Мездра, Сопот, Провадия…). Акцията, поверена на Антон Тодоров, бе в отговор на “Кум гейт”, но целеше не само да раздаде възмездие на БСП. Тя бе тояга, която, съчетана с последвалия морков на Цветанов, се превърна в цялостен политически продукт.

Казано накратко, ГЕРБ се готви трескаво за местния вот. Борисов може да не стои в България, да се чуди как да усмирява “патриотите” в коалицията, цялата държава да е концентрирана върху тези животрептящи въпроси… Но след европейското председателство се задава друго – за местните избори. То има отговорник, той не се помайва.

А какво прави БСП междувременно? Със сигурност нищо полезно за себе си. Партията е във вътрешен разпад, което е в пряка връзка с дългогодишното пребиване в опозиция. Аут ли си от централната власт, няма го онзи гардероб, онези бизнесмени са кът… Повечето играят с ГЕРБ, настават междуособици. Атаката на ГЕРБ към сопотския кмет бе в синхрон с вътрешнопартийна срещу него ( Дойнов бе изключен от областната структура, контролирана от Георги Гергов). В Суворово кметът, подкрепен от БСП, също е подложен на приятелски огън, така е и в други селища. В тази ситуация партията

задължително трябва да разчита на ДПС

за кметски постове и мнозинства, тоест на нищо ново  – положение, което задълбочава кризата. БСП може да получи шанс да разшири позициите си в местната власт само ако до местните избори някак успее да грабне централната. Но това е хипотеза, срещу която дори Корнелия Нинова не би заложила пари.

Най-спокойно е в най-големите градове. Тях ГЕРБ може да “изгуби” само ако кандидатира двама души, както стана в Пловдив през 2015 г. (кметът Тотев замалко да се провали срещу бившия и последващ сподвижник на ГЕРБ Златко Димитров, понастоящем областен управител). Нещо подобно се случи и в Добрич, където местните асове се скараха с Детелина Николова. Впрочем след вота Борисов и Цветанов няколко пъти приветстваха за “добре дошъл” в ГЕРБ добричкия кмет Йордан Йорданов. Той отвърна, че е останал при реформаторите, до днес не се знае кой какъв е.

Не се знае не само там. От една такава работа винаги печели силният - ГЕРБ. Гражданите какво печелят – най не се знае.