facebook
twitter

Наблюдател

Актьорството не е забавление, за което ти плащат

Екранът е особено огледало - каквото вложиш, ти се връща, разсъждава актрисата Йоана Буковска
804
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Йоана Буковска е родена през 1977 г. в Габрово. Завършва Френската гимназия в София и актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и Андрей Баташов. Играе в детско-юношеската театрална студия към Нов драматичен театър „Сълза и смях“, Театър 199, театър „Българска армия“. Познаваме я и от сериалите "Дунав мост", "Под прикритие", "Откраднат живот", филмите "Шивачки", "Пансион за кучета", "Моето мъничко нищо". Първият й моноспектакъл "Променяне" е на сцената на Нов театър - НДК, а от март и в Драматичен театър - Пловдив.

 

- Това е първият ви моноспектакъл, как се престрашихте да застанете сама срещу публиката?

- „Променяне“ е създаден в сътрудничество с много хора, на първо място Гергана Димитрова, за която това е вече четвърти моноспектакъл. Гергана като режисьор и продуцент върви по нелекия път на независимия театър в България вече над 10 години. Това е много трудно начинание в една страна, където културата и изкуството въобще не са сред приоритетите на властта. Стигнах до нея, защото има огромен опит с боравенето в драматизиране на книги и в работата с модерни, иновативни средства на театралната сцена. Тя е доста смел експериментатор, осмели се да ми повярва във всички мои въображенчески бури на ума и ми помогна да ги реализираме на сцена. За мен този спектакъл е едно човешко откровение. Лив Улман и нейната енергия доведоха в моя живот съвсем нови хора, професионални партньори, с които не съм работила досега.

- Защо избрахте Лив Улман?

- Защото се разпознах в нея. Просто има такива книги, подаръци от съдбата, които идват понякога в много труден за теб момент. Нейната книга ме успокои като актриса – защо решаваш да бъдеш актьор, какво трябва да даваш от себе си в професията, за свръхочакванията в тази професия.

Разпространеното мнение за актьорската работа е, че тя е една от най-сладките в света - ти се забавляваш и за това дори ти плащат. То това се отнася за всяка професия, свързана с театъра и киното, но актьорите обират най-много парсата, защото мнението е "ее, гледай сега, тя е красива, плащат й за това, пък тя играе себе си, кво толкова". А всъщност това е един доста шизофреничен,  мъчителен вътрешен процес - да изиграеш всеки път различни хора. И Улман наистина показва как се възпитаваш вътрешно да отглеждаш други хора у себе си, а в същото време да не губиш собствения си център, себе си като човешко същество, докато съвместяваш в едно и също тяло доста души, доста житейски пътища.

В пиесата става дума и за цената на известността, както и за мястото на жената в социума. Книгата на Лив Улман е писана в периода 1975-1977 г., но много неща са общовалидни и днес, 2019 г. Ние продължаваме да живеем в йерархичен социален ред, изграден изцяло от мъже.

- Другата „топла връзка“ на спектакъла е с Ингмар Бергман. „Променяне“ бележи един вид ваше творческо пълнолетие – точно преди 18 години изиграхте забележителната Хелена в „Есенна соната“.

- Спектакълът е посветен на 100-годишнината от рождението на Бергман, от появата на това явление. Хелена беше моят балансьор, защото беше излязъл "Дунав мост" и всички решиха, че това е Йоана Буковска. Но слава богу, кастингът на Младен Киселов се появи веднага след това. Това бе и първата ми роля като професионална актриса. Тъй като имам доста театрални изяви и преди ВИТИЗ, вече бях разбрала, че театърът има различни измерения всеки път в зависимост от това с кого работиш - след работата с Крикор Азарян, с Гриша Островски, с Бойко Богданов. За публиката вероятно изглежда еднакво - все представление, но не, пътят дотам е различен в зависимост от това кой те води. Научаваш много неща за нелицеприятната страна на професията, но и за чудесата, които ти се случват на сцената. 

Та покрай Бергман срещнах един друг режисьор, който те заставя да бъдеш много истински, за да присъстваш 100% в сюжетите, които е създал. Опитвам се всеки път, когато говорим за "Есенна соната" и Бергман, да си спомням за Младен – за неговата човечност, неговата светлина и неговата отвореност към всички, които обитават сградата на театъра. 

- Присъства ли у вас страх, опасение, че се съизмервате с най-големите?

- Естествено, че си се чудя на куража. Но изкуството не се дели на по-големи и по-малки. Истината е това, което ме вълнува на сцената – искам да бъда вярна на героините, които играя. По същата плоскост се движат и изследователите Бергман и Улман - да предложат на хората парче истина. Да, ти се чувстваш малък, чувстваш се в България, ти не си Бергман, не си Улман, но когато си в тяхната компания, преди всичко ти се чувстваш себе си - и това чувство трябва да го споделиш. Макар понякога по много жесток и мрачен начин, те говорят наистина на езика на душата. Когато си направил нещо общовалидно за хората като човеци, тогава няма значение националност, век, епоха, в която живееш. И ако някой след теб се разпознае в него, негов дълг е да го популяризира - за да може хората да се чувстват общност в доброто, в озаряването си, да търсят смисъла дори в големите катаклизми, дори в големите мракобесия, в които всеки от нас затъва. 

- От години играете на свободна практика. Как взехте това решение?

- Гледната ми точка много се промени, след като родих. Когато се появи дете, приоритетите се пренареждат. Ти искаш да си при детето си и нещата, които те откъсват от него, от които го лишаваш като майка, е добре да си струват. В това не влизаше вегетирането ми в една трупа, в която целта е да се пенсионираш, а не да се развиваш като актриса. Съжалявам, че ще заговоря за това, но когато заплатата ти е 500 лева, а ти трябва да плащаш 900 лева на месец за детегледачка на двете ти деца, и работиш седем дни от седмицата за тези пари, се оглеждаш и си казваш - е, това защо го правя? Аз нямам нуждата да съм в тази професия, ако това е цената и това е резултатът. По-добре на свободна практика и да рискувам да нямам работа. Да, България не е приспособена за този начин на функциониране на свободните актьори, режисьори, но когато имаш куража да го направиш, като затвориш една врата - но решително, в себе си, без да демонстрираш и да правиш фасони - наистина се отваря друга. Балансът между актриса, жена и майка също е нещо, за което говорим в представлението. 

- Вие сте и успешна тв актриса още от 90-те години до днес - с току-що приключилия сериал „Откраднат живот“.

- Четирите сезона на „Откраднат живот“ ми заеха две години – изтощителна, но и удовлетворяваща работа. Тя ми помогна да разбера, че не съм си сбъркала професията – благодарение на цялата обратна връзка и любов, който получих от публиката. Не правя разлика между качеството си на присъствие като актриса - независимо дали е телевизия, кино или театър, отговорността, поемайки една роля, е винаги една и съща. Много колеги казват - стига си се вживявала, това е телевизия. Не разбирам какво значи това. Че телевизията се води масмедия, това не значи по-ниско качество - значи, че достига до масовата публика, до много хора, но тези хора не бива да бъдат подценявани. Аз просто съм се родила във време, когато киното ни е много ощетено, така че сериалите са възможността ми да работя пред камера. Мисля, че хората са много благодарни, когато видят искреността, с която присъстваш в ролите си. Винаги си личи уважението и това, което влагаш. Екранът е много особено огледало - каквото вложиш, то се мултиплицира и ти се връща.

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Йоана Буковска изследва промяната по Лив Улман
Само Боби Михайлов ли? Всички да си ходят!
Кой къде успява да тегли чертата

Коментари

ОБАЧЕ
снимка на ОБАЧЕ

гуркото  к👯ве...

 

бездарно си остана...

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Прекрасна, прекрасна Йоана.

Какво рядко съвпадение между неземна външност и дух.                            👇      💫

Завиждам на хората, които общуват с нея. Да се пази и да не се щади 👉🌟👈

                                                                                                                                           👆

Влез или се регистрирай за да коментираш

×