“Нямаш никакъв шанс, използвай го.”
Лозунг на движението “Битка за 15$” *)

Федералният закон на САЩ задължава работодателите да плащат на заетите минимум 7.25 долара на работен час. В повече от половината щати минималната заплата е по-висока, а през ноември 2018 г. интернет гигантът "Амазон" прие да плаща минимум 15 долара на час на всички, наети в САЩ. С тази стъпка бизнесът фактически прие искането на протестното движение “Битка за 15$”, след "Амазон" повечето големи работодатели решиха да плащат същата заплата. Започнало пред 2012 г. като стихийно недоволство на почасово заетите във веригите за бързо хранене, “Битката” постави като национален проблем не само въпроса как се определя и колко висока трябва да е минималната работна заплата в САЩ, но и съпътстващите още по-тежки социални питания по темата

какъв е моят жизнен план,

ако съм част от онези над 75% от населението на САЩ в основата на социалната пирамида – оставащите под широко определената “средна класа”. Какво жилище, образование, медицинско обслужване, социални и пенсионни осигуровки могат да очакват получаващите минимална заплата и още по-отчаяните от тях, които изобщо не работят. След седем години стачки, шествия и протести “Битката за 15$” изглежда спечелена – въпреки предупрежденията на стотици колеги икономисти, че ако под натиск на улицата насилствено се удвои минималната работна заплата, икономиката на САЩ ще колабира, ще затвори милиони работни места и така, вместо да повиши, ще срине жизнения стандарт в страната... Знаете всички аргументи, повтаряме ги винаги, когато в България за пореден път заговорим за ръст на минималната заплата. Факт е, че сега, след като 15 долара на час вече се считат за общоприет национален стандарт за САЩ,

катастрофичните прогнози не се сбъдват,

напротив, САЩ отчитат рекордно висока заетост, стабилен ръст на икономиката, не закриват работни места, даже се чувства остър дефицит на работна ръка, както в повечето индустриални и развиващи се “нови икономики” като нашата собствена. На практика са опровергани фундаменталните принципи на икономическата теория на заетостта, а с това днешната икономическа наука капитулира и не е в състояние да даде логично обяснение и използваем модел на връзката между финансов и реален сектор, следователно не е в състояние да предложи и смислени методи за прогнозиране и регулиране. Това е тежък провал за нашата професия, а последствията предстоят. По-актуално е да видим, че не са решени главните проблеми, поставени от движението “Битка за 15$”, макар номиналната му цел да е постигната. 15 долара на час – добре. И какво от това? Щом общият въпрос – какъв жизнен план предлага обществото на огромна част от населението - остава без отговор. И този въпрос ще се поставя все по-остро – тъкмо защото успешната “Битка за 15$” показа, че със средствата на социалния протест резултати могат да се постигат. Макар да нямат нито ясна програма, а взаимноизключващите се искания да са пълна каша, същият основен въпрос поставят и движенията “Окупирай …” (Уолстрийт, Франкфурт и пр.) и актуалните в момента “Жълти жилетки”. Ако въпросът беше (само) икономически, възможни варианти за решение биха могли да се изчисляват и търсят. Но той е много по-дълбок: Паството иска да знае

накъде ни водят пастирите,

какъв живот ни обещават, къде минава пътят, по който ги следваме в единствения живот на всеки от нас. И когато пастирите мълчат, паството надига глас. Негодува. Още по-страшно е, когато то забелязва, че пастирите му са слепи. Личи си, защото се лутат без посока, не знаят и не сочат пътя, а реагират на опасностите, които им се струват най-близки, бягат от най-близкото куче и слушат, което лае най-силно. Опитват да запушат дупките и нямат срам да рушат безогледно дори дълбоките основи на общия дом, градени с десетилетия. Например т.нар. Пакет “Мобилност”, който по Оруеловски съдържа само непродуктивни ограничения на мобилността, налага нови забрани върху международния транспорт, огражда националните пазари с изкуствени препятствия. Рушат основите и градят на тяхно място стени от кал и плява. Толкова са тъпи, че не виждат как всичко това ще се срине още преди да успеят да го закрепят.

А други пастири не се виждат, призивите за смяна не сочат нищо по-добро. Властта ерозира, когато не може да даде на обществото увереност, че знае какво прави, има ясни правила как ще го постигне и гарантира на всеки член на обществото неговото собствено жизнено пространство. Не е случайно, че днес отново се надига вълна от откровен, стихиен анархизъм. Казвам “стихиен”, защото съм сигурен, че онези с жълтите жилетки, окупаторите на "Уолстрийт" и ултрасите – “алтернативни” германци, италианските вафанкули и пр. едва ли са запознати с теориите на Прудон, Макс Щирнер, Бакунин, Спунър или Кропоткин, Ландауер и десетки, даже стотици други “приятели на народа” и врагове на “изедниците”. Ако днешният “естаблишмънт” в САЩ и Европа не намери много бързо смислени лидери с ясни и логични идеи, разумни решения, утре улицата ще стигне и до идеите на Луиджи Галеани, т.е. ще хукне да бие “тираните” и “враговете на народа”. Добрата новина е, че всъщност

безпътицата е шанс,

с което започнахме. Глупостта, вайкането и лутането на слепите пастири, на негодните лидери на “великите държави” дава шанс да се чуят разумни гласове от периферията, които при безпроблемно и безоблачно развитие лесно се заглушават. Като тези на Виктор Орбан, Андрей Бабиш, Милош Земан, Матео Салвини (каквото и да мислите за всекиго от тях). България също има своя шанс да бъде чута – стига да можем да предложим смислени идеи - точно сега, когато разумът е в тежък дефицит.

- - -

* Няма данни откъде американските протести са взели този лозунг на съвременния прекариат. Всъщност е мисъл на теоретика на анархизма княз Пьотр Кропоткин (1842-1921).