Медия без
политическа реклама

Съд решава спорове за деца и между родители, живеещи във фактическо съжителство

Снимка: Архив

Ако няма сключен брак между жена и мъж, а имат общи деца, и има спорове относно техни пътувания зад граница, за вадене на международен паспорт, как биха могли да се решат проблемите?
Г.И., София

Според чл.122 от Семейния кодекс (СК) носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Веднага след това законодателят разпорежда, че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. СК определя и че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

Веднага след това следва указанието, че упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. Решението на съд може да се обжалва по общия ред.

Възможността при спорове да се стига до съд често е единственият изход. Това е на практика възможността да се замести липсващо съгласие на един от родителите да разреши примерно пътуване или вадене на международен паспорт на общо тяхно  дете. В тези случаи възможностите са само две - или подписите и на двамата родители, или съдебно решение. Ако някой не е съгласен, остава само съдът.  

Според правилата за вадене на български лични документи, заявлението за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се подава от техните родители, настойници или попечители. Или иначе казано, това важи за децата чак до тяхната 18-годишнина. Определено е, че са необходими подписите и на двамата родители при издаване на паспорт на лица, ненавършили 18 години, и те се полагат в присъствие на длъжностно лице. Единственото изключение е, когато родителите отсъстват, подпис да полага упълномощено от тях лице, но само след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

Пак според българския закон МВР може да не разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители. Т.е. МВР няма да издаде със сигурност международен паспорт, ако няма съгласие и подпис на двамата родители или на упълномощени изрично от тях лица. И няма да пусне дете да напусне страната, ако няма нотариално заверена декларация за тяхното съгласие да отиде съответно с учител, треньор или водач. 

СК пък изрично определя, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Той може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.

Това означава, че съд може да замести съгласие на родител както за вадене на паспорт, така и за пътуване зад граница. И тук стигаме до това, че всичко гореописано важи както за хората, които са живели или живеят в условията на брак, така и за тези при фактическо съжителство без брак. Ако по това време се е родило дете и бащата го е признал официално, той също трябва да даде съгласие за издаване на паспорт и за пътуване зад граница. Ако не - следва молба до районния съд за разрешение.