Медия без
политическа реклама

Англичанинът, който подари "тики-така" на испанския футбол

Фред Пентланд прави революция в играта и прави "Атлетик" (Билбао) най-силния отбор на Пиренеите

01 Дек. 2018
архив
С близо половинметровата пура, неизменно стърчаща от устата му, Фред Пентланд е изглеждал странно на баските, но прави "Атлетик" хегемон в Испания.

Футболът пристига  Испания в края на XIX век заедно с английски работници, наети от компанията "Рио Тинто", която има мини в Андалусия. Тогава не е било възможно да се предположи каква популярност ще добие тази игра на Пиренеите и как испанските клубове ще влияят на развитието й. В първите години футболът там се е развивал по британски образец, опирайки се на сила и брутални изритвания напред, които да пратят топката до отсрещната врата възможно най-бързо.

Но след две десетилетия там отишъл човек, от когото започва истинското развитие на испанския футбол. Той пак е англичанин - Фред Пентланд, футболист и треньор с удивителна съдба, при когото "Атлетик" (Билбао) печели 6 трофея за 5 години, а това и досега е най-добрият период в историята на баския клуб.

Пентланд е роден на 29 юли 1883 г. в Уулвърхемптън. Започва работа в оръжейна фабрика, преди да дебютира в английското първенство като нападател на "Блекпул" през 1903-а. Кариерата му минава още през "Блекбърн", "Брентфорд", КПР, "Мидълзбро", "Халифакс" и "Сток Сити", а също през националния отбор, с който печели шампионата на Великобритания през 1909 г. Изиграва общо над 200 мача, вкарва повече от 50 гола. 

Заради травми Пентланд приключва с футболната си кариера през 1913 г. и без много колебания заминава за Германия, за да стане треньор на олимпийския й отбор. След няколко месеца започва Първата световна война и

 

32-годишният Фред се оказва сред хилядите военнопленници

 

в лагера Рулебен. Там открива няколко футболисти, с които организира приятелски мачове, включително и известния "11 англичани срещу 11 от останалия свят". В британския тим заедно с Фред играят Фред Спайкли и Самюъл Уостенхолм (английски национали), Джон Брирли (минал през "Тотнъм" и "Евертън"). А в световния тим са шотландският национал Джон Камерън и германецът Едвин Датон. Пентланд е в лагера до 1918 г., дори е избран за председател на футболната асоциация на Рулебен. След войната се завръща в Англия, където среща бъдещата си съпруга - Нанин Хайес, овдовяла медицинска сестра.

Но само след година Фред пак отива на континента, където за кратко води френския "Страсбург", а през 1920-а става треньор на олимпийския тим на Франция. След олимпиадата в Антверпен`20 Пентланд решава да остане в Европа и избира Испания. Първият му клуб е "Расинг" (Сантантер), който става нещо като полигон за тактическите му експерименти. 37-годишният вече треньор решава да се откаже от английския стил, съсредоточавайки се върху това да създаде навици у футболистите да задържат топката, да се движат всички напред с къси пасове. Тази схема била сравнявана с развита пружина, като изглеждало, че футболистите покриват цялото поле, буквално насмитайки противника към собствената му врата.

По това време английските, а след тях и испанските отбори играели по схема 2-3-5, разчитайки само на дълги подавания, без да се тревожат за контрола над играта. Пентланд наредил тима си в невижданата дотогава 2-5-3, изграждайки свой стил, при който футболистите блокират центъра на игрището, без да дават на противника и най-малката възможност за атака, а късите пасове между петте халфа позволявали да изведат някой от нападателите на ударна позиция бързо и неочаквано. 

Настроил играта на "Расинг", Пентланд отива в Билбао и поема "Атлетик", като подписва договор за 1000 песети месечно.

 

Заварва футболисти, които могат само да ритат топката напред

 

и да се втурват на тълпи след нея, докато в защита предимно ръгат и блъскат съперниците. Англичанинът отделя първите няколко тренировки за обяснения защо са необходими късите пасове и каква полза могат да донесат. Баските възприели Фред като ексцентричен чудак с пронизващ поглед, който им бил още по-странен с близо половинметровата пура, стърчаща неизменно от устата му. Пентланд скоро получил прозвището "Ел Бомбин" и се превърнал в един от чудаците на Билбао. Но англичанинът бил погълнат от целта си и не обръщал никакво внимание на общественото мнение. Той крещял на играчите си на развален испански, придружаван с цветисти английски псувни, като често изтичвал на игрището, за да покаже какво точно иска да се направи.

Пентланд бил един от първите треньори, които започнали да обръщат внимание на дребните детайли около играта. Счита се, че точно той е внесъл в испанския футбол професонализма, недостигащ на местните отбори. Учил ги как да си връзват обувките "по английски", въвел дрескод и наложил множество правила, без които днешният футбол е немислим. Казвал на играчите си: "Започнете да вършите правилно дребните неща, а по-сложните ще ги последват".

"Ел Мистер" (това било ласкавото обръщение на баските към него), както всеки новатор, имал много противници, но не им обръщал никакво внимание. Упоритостта му била пословична, а всеки футболист, независимо от заслугите си, който не можел (или не искал) да играе според неговите изисквания, се озовавал в резервния отбор. Такъв треньор Испания не била виждала - още през 1923 г. той печели с "Атлетик" титлата и Купата на краля, но след 2 години си тръгва заради вечните си спорове с ръководството.

Тези битки продължавали през всичките 15 години, които Пентланд прекарал в Испания. На Пиренеите гледали с неодобрение на новаторските му методи, считайки футбола му за неоправдано мек, недостатъчно агресивен и безперспективен. Но той печелел отличия. От 1925 до 1929 г. англичанинът тренира "Атлетико" и "Реал Овиедо", но най-голяма известност в този период му носи работата като консултант на националния отбор. През май 1929 г. Испания побеждава Англия с 4:3 пред 45 000 зрители на "Естадио Метрополитано" в Мадрид. Дотогава държавният тим е имал едва 32 мача и станал първият небритански отбор, победил англичаните.

 

Завръщането на Пентланд в Билбао през 1929 г. e истински триумф

 

"Атлетик" станал най-силният отбор в страната и направил първия в историята дубъл в Испания, печелейки титлата и Купата на краля през 1930-а. Футболът му пък бил не просто революционен - доближавал се максимално до съвременните разбирания за играта, като бил едновременно ефективен и зрелищен. Подобно нещо Европа не била виждала, а и в Англия единственият треньор, който можел да се мери по тези показатели с Пентланд, бил великият Хърбърт Чапмън. През следващия сезон "Атлетик" отново прави дубъл, като за купата бие "Балселона" с 12:1 като домакин (и до днес това е най-тежката загуба на "каталунците") и 6:4 като гост, а отстранява "Реал" с общ резултат 10:2. 

Следващите два сезона са белязани с още две Купи на краля. Този рекорд на "Атлетик" от 4 поредни купи бе подобрен от "Барселона" едва през 2018 г. Независимо от успехите си обаче Фред Пентланд напуска Билбао през 1933 г. заради глупав спор по условията на договора му. Връща се в "Атлетико" (М) и остава там до Гражданската война в Испания. След завръщането си в Англия води скромния "Бароу" и това си остава единственият британски клуб в треньорската му кариера. А Втората световна война го принуждава да излезе в пенсия на 57 г.

22 години по-късно "Ел Бомбин" е поканен на ст. "Сан Мамес" и дава символичния начален удар на мача с "Челси", получава почетен медал за заслужил треньор на "Атлетик", а феновете го възнаграждават с овации в продължение на 14 минути. Просълзеният Фред Пентланд се покланя към препълнените трибуни и прави почетна обиколка.

Англичанинът почива на 16 март 1962 г., а неговото наследство в испанския футбол бързо е засенчено от други треньори. Но всеки път, когато чуем за великите Кройф и Гуардиола, които измениха великата игра, си струва да си спомним за скромния родоначалник от Уулвърхемптън, който десетилетия преди тях заложи основите на тези промени и подари на Испания "тики-така".