Толкова много патриоти се нароиха напоследък, че трябваше да идат на международен кастинг, за да се разбере кого в чужбина признават за български патриот. Наградата бе осиновяване в семейството на Движението за Европа на нациите и свободата. Спечели я партия “Воля“ на Веселин Марешки. За да представят на българската общественост новото си отроче, в София се изсипаха осиновители от пет държави начело с лидерката на френския Национален сбор Марина льо Пен.

Но защо точно Марешки, когато в България има тройна коалиция от патриоти, стигнали чак до властта под крилото на партия ГЕРБ? На въпроса, зададен от в. „Сега“ към г-жа Льо Пен дали въобще е запозната с тяхното съществуване, тя отговори: "Да, познавам ги, срещала съм се с членове на тези партии. Всички тук сме до г-н Марешки, защото направихме задълбочени проучвания как се държат едните и другите и смятаме, че именно "Воля" е движението, което споделя нашите ценности и с което имаме най-много общи цели."

В деня, когато лидерът на НФСБ Валери Симеонов подаде оставка заради лошо държане като вицепремиер, обяснението на френската националистка бе достатъчно. Нямаше защо да изрежда недостатъците на патриотичната коалиция. Но в други изявления по-рано тя винаги се е дистанцирала особено от партия „Атака“. Чуеше ли нейното име, не искаше да слуша повече за никакви партии, съюзяващи се с нея.

Откъде идва тази неприязън?

От години Марина льо Пен прави огромни усилия да промени образа на своята партия, създадена от баща й Жан-Мари льо Пен като крайнодясна, ксенофобска и с антисемитска наклонност. За целта тя дори изгони баща си от партията, а тази година промени името й от Национален фронт на Национален сбор. Усилията й се оправдаха, защото очовечи уродливия й образ и успя да привлече обществени слоеве, които са уморени от изхабените традиционни партии вляво и вдясно и търсят умерена алтернатива. Рейтингът й се качва и напоследък надминава с малко популярността на президента Емануел Макрон.

Но за да бъдеш национален лидер във Франция, трябва да получаваш и международно признание. Точно това много й липсва, защото отдавна се опитва да направи значителна политическа група в Европейския парламент, но едва през последния му мандат успя да сформира най-малката фракция, наречена Европа на нациите и свободата. Според правилника на Европарламента политическа група може да се сформира от поне 25 депутати от седем държави (1/4 от членовете на ЕС). За да съберат достатъчно сили, националистите обединиха две партийни семейства – Движението за Европа на нациите и свободата и Европейския алианс за свобода.Така се получи група от 36 евродепутати от общо 751 в Европейския парламент.

Задаващите се европейски избори през май 2019 г. вдъхват оптимизъм на националистите, че ще излязат по-силни благодарение на възхода на съмишлениците им в много държави на последните национални избори. Първата им сбирка в София показа високо самочувствие. Марешки, който все още няма нито един евродепутат, заяви високопарно: „Европа се променя пред очите ни. Мощната патриотична вълна се разраства. Преди месец бях в Австрия по покана на Партията на свободата. Австрийският модел на управление показва стабилност и след европейските избори ще бъде приложен на европейско ниво. Льо Пен идва в България след среща в Италия с лидера на „Лига“ Матео Салвини - вицепремиер и министър на вътрешните работи. Членството на партия „Воля“ в Движението за Европа на нациите и свободата даде шанс и на българските избиратели  да станат част от тази необратима тенденция, да бъдат на гребена на вълната на промените, да участват в спасяването на Европа.“

Кога стана европеец, кога понесе байрака?

„Воля“ членува в „Движението“ от 1 март 2018 г. Преди година Марешки се е свързал с представители на Австрийската партия на свободата, която участва в управляващата коалиция на консерваторите (подобна е и управляващата формула в България) и чрез нейното застъпничество е получил одобрение от Льо Пен. Неговата версия е, че не той е подал молба за членство, а него са го поканили: „Преди една година лидерите на движението се свързаха с мен и ни поканиха да се присъединим към тяхното семейство“. Игнорирането на другите български националисти показва, че имат лош международен образ, докато Марешки печели, защото още няма никакъв образ в чужбина. 

Марина льо Пен знае, че не може да разчита на Марешки за силно присъствие в Европарламента след изборите догодина, но тя се стреми да създаде впечатление, че отива на изборите като голям международен лидер. Затова е доволна дори само от присъствието на името на България в нейното движение, където са представени 9 държави. Такава

роля на фигуранти

имат и други партии, с които тя се представи в София - полската „Нова десница“, чешката „Свобода и пряка демокрация“ и гръцката „Нова зора“. Само три държави имат силно националистическо присъствие в изборни органи: Австрия, Италия и Франция.

По принцип международната солидарност между националисти е фикция, защото национализмът идентифицира себе си чрез отрицание на чуждото. За да придадат смисъл на понятието „националистически интернационал“, те отричат, че са националисти. Не харесват да ги наричат и „популисти“ и затова се самоопределят като „патриоти“. Крайнодесните партии преминават през чести метаморфози и променят имената си, за да разкрасяват негативния си образ. Почти всички партии в „Движението“ на Льо Пен са променяли името си през последните години, включително и нейната собствена партия. На пресконференцията в София тя бе запитана от журналист дали знае, че партията на Марешки по-рано се е определяла като „либерална“ (грозна дума за националистите), защото се е наричала Либерален алианс от 2007 г., преди да стане „Воля“ през 2016 г. „Смея се на това“, отвърна тя, а Марешки пламенно се защити: „Първото име на моята партия беше Национално движение за свобода и демокрация“ (2005 - 2006 г. – бел.- ред.).

За европейските избори общото между всички е, че искат да влязат в Европарламента с амбицията да променят ЕС отвътре. Те използват разпалена реторика

срещу „еврократите в Брюксел“,

които безотговорно харчат парите на европейските данъкоплатци, но силно се интересуват от еврофинансите за партиите, полагащи им се, ако сформират самостоятелна група в Европарламента. Основателното недоволство на европейските граждани от слабото лидерство на съюза е най-силният аргумент в тяхна полза. Сговорът между Европейската комисия и безпринципните правителства създава условия за цъфтеж на национализма. Той няма проблеми да се представя в различни форми, ако не постигне собствено единство.

Една от възможностите му е да се присламчи към консерваторите. И сега го прави, какъвто е примерът на Ангел Джамбазки от ВМРО. Той се представя за консерватор заедно с неопределено хибридния Николай Бареков. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров напоследък се вижда също като консерватор. Излизането на Великобритания от ЕС ще отвори в групата на консерваторите и реформистите в следващия Европарламент голяма празнина. Това ще я направи всеядна и нашите „патриоти“ ще имат точен отговор на байганьовския въпрос „Ти либерал ли си, или консерва?“