Медия без
политическа реклама

Цезар води синеоки варвари

До оня ден драмите в управляващата коалиция бяха сълза и смях. След арестите в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) остана само смехът. Не е ли? Един от лидерите на коалицията бясно пъди друг, громи го на черен екран в телевизията си, но стоят във властта заедно с третия. После прокуратурата казва, че се вихри свирепа корупция в агенцията, която е подчинена на втория, но пък кадруването в нея се извършва от третия. Първият с голо тяло застава да брани всички: "Арестите са политически удар срещу патриотите". И даже надзърта от черния екран: "Няма основания да смятаме, че управлението е нестабилно". Чудно е

какво ли минава тия дни в главата

на четвъртия, баш лидера, който обединява обединените патриоти. Цезар води варвари  – такъв ли ще е паметникът на това управление?

Седмица след акцията на прокуратурата два въпроса витаят в публичното пространство. Първият е - кой й даде зелена светлина да влезе в ДАБЧ, вторият - предвестник ли е това на предсрочни избори. Отговорите на първото питане варират през: ГЕРБ и Бойко Борисов (удрят партньорите по някаква причина), ДПС (с водещи позиции в прокуратурата, при управленски трусове цената му нараства), неясно задкулисие, което стреля по военния министър Красимир Каракачанов в разгара на оръжейни сделки (ВМРО движи от години дейностите в ДАБЧ). За верния отговор ще се ориентираме след време съобразно процесите. По второто питане обаче отговорът е по-скоро отрицателен – не, избори не се мержелеят. Прокуратурата не дава вид да е прицелена в Министерския съвет, а и

гущерът успешно къса опашката си

(Каракачанов се разграничи от шефа на ДАБЧ Харалампиев, направи го и ресорният отговорник за агенцията Валери Симеонов; скандалът не стигна до Министерството на правосъдието).
В суматохата има други два безспорни факта - прокуратурата удари там, където мирише от години, а щом го прави, значи нещо важно се случва зад кадър сега; отнася го не ГЕРБ, а малък коалиционен партньор, тъй както се случи едно време с Реформаторския блок. В крайна сметка правителството прилича на дърво, което доста хора клатят, ама не за да падне, а заради самото клатене – явно е изгодно.

Много любопитно на този фон е поведението на премиера Борисов. Скандалите не секват, а предприетата от него тактика е една – на снишаване. Дума не обели за събитията в ДАБЧ, остави Цветанов да говори ("Ще бъдем безкомпромисни към…"). По-рано при драмата на Валери Симеонов с майките рече: "Искане на оставката на вицепремиера от моя страна би нарушило коалиционното споразумение с "Обединени патриоти". Надявам се колегите да решат взаимоотношенията си". Един от най-нахъсаните оратори в българската политика не само е пестелив словесно, но и прехвърля отговорностите в полето на партньорите. Поведението е разбираемо. Помни ли някой обаче какво виждане имаше Борисов по същите теми на старта на политическата си кариера? Управляваше тройна коалиция, ДПС вършеше безобразия в министерствата си, а премиерът Станишев отвръщаше на настръхналото общество: "Питайте ги тях, не се меся при партньорите". Борисов бясно хулеше Станишев, а сега е развял същия плакат:

"Не се меся при партньорите!"

Ясно е, страхува се "да не счупи коалицията". Но той два пъти чупи коалициите и го обясняваше с морални подбуди. Сега прокуратурата казва, че за издаване на удостоверение за български произход властовата корупция прибира между 5 и 8 хил. евро. Морална подбуда при премиера не се забелязва. Очевидно този път не смята да хвърля оставка. Това "оцеляване на всяка цена" е в пряка връзка с гореспоменатото клатене – щом няма да пада, дървото на воля може да бъде клатено.

И още нещо прави впечатление на езиковия фронт. Каракачанов плаши да се самоубие с пистолет - ако се окаже, че ВМРО взема пари от удостоверенията за гражданство. Преди два месеца Валери Симеонов "се втурна" да скача от мост заради отменения план за управление на Пирин. Имат си те учител, той е този, който сега мълчи. Помните ли колко пъти се кълна Борисов? Станеше ли някакъв горещ скандал през годините, появяваха ли се съмнения за нещо ужасно (корупция, партийни назначения, силови въздействия…), на мига сгъваше пръсти и се кръстеше – "Не е вярно", придружено с клетва в дядо, майка или друг свещен образ.

Курбан един вид –

"Ако лъжа, ще се случи лошо с мой близък". "Патриотите", нали са курназ момчета, са готови на себе си да посегнат.  Това е игра, в която на емоцията на публиката се въздейства чрез сакрални образи, а не с факти. Успешна ли е тактиката? Ами щом замесените излизат сухи, значи е такава.

Цезар и варварите управляват стабилно, готови са на саможертви, а ние не бива да си въобразяваме друго, понеже те имат честни сини очи – щом го казват, значи е истина. Такова е положението накратко. Даже има кой да го увековечи. Как кой? Вежди Рашидов. А честните сини очи може и да светят на паметника.