Медия без
политическа реклама

Апокалипсис сега 

Новата версия на Маргарита Младенова очарова познавачите на Радичковото творчество

Снимки: Яна Лозева
"Нека остане поне един прост човек у тоя напредък", иронични са Радичковите калиманчани. 

"Луда трева": премиера в Театрална работилница "Сфумато"
Участват: Каталин Старейшинска, Иван Николов и други

С премиера на "Луда трева" стартира миналата седмица новият театрален сезон в "Сфумато". Постановката на Маргарита Младенова е част от Програма "Ноев ковчег", за която като консултанти са привлечени проф. Цочо Бояджиев и проф. Георги Каприев. Тя включва още спектакъла на Иван Добчев "Нова библия", чиято първа среща с публиката е планирана за края на ноември. 
Новият прочит на творчеството на Йордан Радичков, който Маргарита Младенова прави 25 години по-късно, се базира на текстове от три сборника на писателя - "Ноев ковчег", "Свирепо настроение" и "Хора и свраки". По нейните думи предишната й сценична версия, реализирана в Народен театър "Иван Вазов", определено е била по-романтична и екзалтираща. Докато сега зрителите ясно чуват взривовете и булдозерите, заравняващи родното на Радичков и несъществуващо вече село Калиманица, на чието място е построен язовир. За да се постигне "репортажна" актуалност и достоверност, този последен ден на калиманчани, преди да бъдат изселени, през цялото време се заснема с камера. Пред обектива й героите се борят за живота, с който толкова здраво са свързани, и бранят всичко онова, което според дълбоките им убеждения не бива да бъде изгубено. Негодуват например, че телевизията е иззела мястото на огнището; дивят се на свраката, която макар и животинка, знае си гнездото и си тъкми дома. 
В образите с психологическа правдоподобност, предавайки "екзотиката" на северозападния диалект, се превъплъщават Албена Георгиева, Антонио Димитриевски, Георги Богданов, Румен Драганов, номинираната за "Икар" и "Аскеер" Каталин Старейшинска и други. За зрителите, проследили предишните работи на Маргарита Младенова, не е изненада, че актьорите се оказват изправени пред по-нетрадиционни предизвикателства. Те ходят на кокили, свирят на музикални инструменти, наподобяват най-разнообразни птичи гласове и мелодии. Съумяват да пресъздадат способността на Радичковия човек да се удивлява от случващото се около него, а не просто да знае или не знае истините за живота. Ноевия ковчег публиката разпознава като метафора на паметта, пренасяща изконните ценности през потока на забравата. Същото, което е в известен смисъл и "лудата трева", дала названието на спектакъла и свързана според режисьорката с усещането на индивида за универсума и за смъртта.
Това представление е пропито с тревога в много по-голяма степен от онова отпреди 25 години. Тя е породена от равносметката, че съзидателният Радичков човек, който е толкова близо до Бог, се превръща в изчезващ вид. Че съвременните хора "сме тук да вземем, а не да дадем", както се изразява Маргарита Младенова.