facebook
twitter

Култура

Апокалипсис сега 

Новата версия на Маргарита Младенова очарова познавачите на Радичковото творчество
583
Снимки: Яна Лозева
"Нека остане поне един прост човек у тоя напредък", иронични са Радичковите калиманчани. 

"Луда трева": премиера в Театрална работилница "Сфумато"
Участват: Каталин Старейшинска, Иван Николов и други

С премиера на "Луда трева" стартира миналата седмица новият театрален сезон в "Сфумато". Постановката на Маргарита Младенова е част от Програма "Ноев ковчег", за която като консултанти са привлечени проф. Цочо Бояджиев и проф. Георги Каприев. Тя включва още спектакъла на Иван Добчев "Нова библия", чиято първа среща с публиката е планирана за края на ноември. 
Новият прочит на творчеството на Йордан Радичков, който Маргарита Младенова прави 25 години по-късно, се базира на текстове от три сборника на писателя - "Ноев ковчег", "Свирепо настроение" и "Хора и свраки". По нейните думи предишната й сценична версия, реализирана в Народен театър "Иван Вазов", определено е била по-романтична и екзалтираща. Докато сега зрителите ясно чуват взривовете и булдозерите, заравняващи родното на Радичков и несъществуващо вече село Калиманица, на чието място е построен язовир. За да се постигне "репортажна" актуалност и достоверност, този последен ден на калиманчани, преди да бъдат изселени, през цялото време се заснема с камера. Пред обектива й героите се борят за живота, с който толкова здраво са свързани, и бранят всичко онова, което според дълбоките им убеждения не бива да бъде изгубено. Негодуват например, че телевизията е иззела мястото на огнището; дивят се на свраката, която макар и животинка, знае си гнездото и си тъкми дома. 
В образите с психологическа правдоподобност, предавайки "екзотиката" на северозападния диалект, се превъплъщават Албена Георгиева, Антонио Димитриевски, Георги Богданов, Румен Драганов, номинираната за "Икар" и "Аскеер" Каталин Старейшинска и други. За зрителите, проследили предишните работи на Маргарита Младенова, не е изненада, че актьорите се оказват изправени пред по-нетрадиционни предизвикателства. Те ходят на кокили, свирят на музикални инструменти, наподобяват най-разнообразни птичи гласове и мелодии. Съумяват да пресъздадат способността на Радичковия човек да се удивлява от случващото се около него, а не просто да знае или не знае истините за живота. Ноевия ковчег публиката разпознава като метафора на паметта, пренасяща изконните ценности през потока на забравата. Същото, което е в известен смисъл и "лудата трева", дала названието на спектакъла и свързана според режисьорката с усещането на индивида за универсума и за смъртта.
Това представление е пропито с тревога в много по-голяма степен от онова отпреди 25 години. Тя е породена от равносметката, че съзидателният Радичков човек, който е толкова близо до Бог, се превръща в изчезващ вид. Че съвременните хора "сме тук да вземем, а не да дадем", както се изразява Маргарита Младенова. 

 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Продават револвера, с който се е самоубил Ван Гог

17.06.2019

697 13
Стефано Пода представя "Орфей и Евридика" на Opera Open

15.06.2019

304
Кристо отлага опаковането на Триумфалната арка заради птици

12.06.2019

1334 73

Коментари

SvSophia
снимка на SvSophia

Благодаря за статията!

И само да добавя: извън столичните, има и други театри. Добре би било да се обърне внимание на постановката на "Дебелянов и ангелите" на Пловдивския театър например. Има защо. 

Звън®
снимка на Звън®

Новият прочит на творчеството на Йордан Радичков, който Маргарита Младенова прави 25 години по-късно, е шантав и очарователно садистичен. Предишната й сценична версия, реализирана в Народен театър "Иван Вазов", определено бе романтична. Сега залата кънти от сърцераздирателните стонове на рушащите се къщи в родното Радичково и вече загинало село Калиманица, на чието място е построен язовир. За да се постигне "репортажна" актуалност и достоверност от събитието, специална арт инсталация сипе от тавана на залата прах и дребни отломки от рухващите къщи. Част от зрителите са актьори от спектакъла, предрешени като калиманци. В душите си те носят мъката от погубения дом, а в ръцете си своята покъшнина, заобиколени са от овце, крави, кокошки и уплашени кучета.

 

В образите с психологическа правдоподобност, предавайки "екзотиката" на северозападния диалект, се превъплъщават Албена Георгиева, Антонио Димитриевски, Георги Богданов, Румен Драганов, номинираната за "Икар" и "Аскеер" Каталин Старейшинска в ролята на кучето Калиман. За зрителите, проследили предишните работи на Маргарита Младенова, не е изненада, че актьорите се оказват изправени пред садистично балаганни предизвикателства. Сега те са покачени на кокили, свирят на бандонеон, ходят по опънато над зрителите въже, завират си царевични мамули в задника. Всичко това е една изключително сполучлива режисьорска метафора, показваща, че упражненията по другост може и да причиняват болка, но тя е нищо в сравнение със страданието от погубената домашна стряха.


Това представление е пропито с тревога в много по-голяма степен от онова отпреди 25 години. Тя е породена от равносметката, че съзидателният Радичков човек, живеещ в хармоничния свят, носен от "трите кита" - дом, земя и Бог - е изчезнал вид. Че съвременните хора "са тук да вземат, а не да дадат" и скоро, съвсем скоро ще бъдат покачени върху кокилите, символ на деликатното равновесие между живот и смърт. 

 

TheBahurKing

?

Влез или се регистрирай за да коментираш

×