facebook
twitter

Наблюдател

Защо ограничаването на надценката на хляба е безумна идея

Малките търговци ще пострадат повече, отколкото големите вериги
263
СНИМКА : ИЛИЯНА КИРИЛОВА
Предложението за налагане на ценови контрол върху хляба е икономическо безумие.

През последните седмица-две основна тема, която вълнува българската общественост е очакваното повишение на цените на хляба през зимния сезон, поради лошата реколта през годината и увеличението в цените на газа. Въпреки че това увеличение се дължи на напълно обективни икономически реалности, които в момента не могат да бъдат променени, и най-вероятно ще е само временно, то създаде благотворна почва за всякакъв род упражнения в популизъм от родните политици.

Първо министърът на земеделието Румен Порожанов каза, че води преговори с големите търговски вериги да продават хляб без надценка (съответно брутна печалба). След това пък министърът на отбраната и председател на ВМРО Красимир Каракачанов, сякаш в опит да го надцака, предложи директно налагането на ценови контрол върху хляба от страна на държавата. Според него държавата трябва да регламентира лимити на максималната и минималната надценка, които търговци и производители на хляб могат да събират. Безумността на подобни предложения зашеметява здравия икономически разум. Ето четири причини, поради които това е така.

1. Ценовите контроли никога не работят

Ценовите контроли, без значение дали ще са сравнително „по-леки“ ограничения, като минималната работна заплата до тотално централно планиране и определяне на цените на стоките, винаги вместо да решат проблемите, към които са насочени, или ги влошават, или създават нови, още по-сериозни. Икономическата теория по темата е ясна – налагането на „таван“ на цените, на която и да е стока или услуга, ще доведе до дефицити в нея. Защото изкуственото занижаване на цените под пазарните им нива стимулира потребяването на въпросната стока и ощетява предлагането (защото за потребителите е по-евтино, но пък за производителите има по-малко приходи от продажби). Това създава хроничен дисбаланс в търсенето и предлагането, при който количеството на търсенето за въпросната стока постоянно изпреварва количеството на предлагането.

Но дори отвъд теорията, историята, отново и отново, ни демонстрира какви са резултатите от прилагането на идеята, че държавата трябва да се намеси чрез контрол на цените, за да направи стоките и услугите „по-достъпни“. Социалистическото централно планиране в държави като тези от бившия Източен блок в Европа и в настоящите Северна Корея и Венецуела е крайната форма на идеята, че държавата следва да има роля в определянето на цените на стоките и услугите.

Винаги когато държавата изкуствено е занижавала цените под естествените пазарни нива, това е водело до масови дефицити на стоки и услуги от най-различен тип. И населението съответно обеднява, защото не може да си набави стоките, които желае. Подобен ефект можем да очакваме и от предложението да се контролира цената на хляба чрез ограничаване на „надценката“ на търговците на дребно. И така, парадоксално, мярка, която цели да направи дадена стока по-достъпна за населението, всъщност я прави по-оскъдна.

2. Ограничаването на печалбата ще навреди най-много на дребните търговци

Представете си огромен хипермаркет на някоя от най-големите търговски вериги в страната. Сега си представете малко квартално магазинче, собственици и работници в което са някое местно семейство. Каква е разликата между тях? Мащабът е разликата. Във всяко отношение. Големите магазини имат много повече и различни стоки, отколкото малките, които, бидейки значително по-ограничени в своите финансови възможности, се фокусират върху по-малък набор от стоки.

Хлябът е една от най-важните стоки за всеки малък квартален магазин. Защото това е една от хранителните стоки с най-постоянно и нееластично търсене (в сравнение с други видове стоки). Почти всички купуват хляб. Затова за малък и начинаещ бизнес на дребно хлябът е логична основна стока, която той предлага. И продажбите на хляб в дребни магазини формират много значителна част от всичките им продажби. Вероятно по-значителна, отколкото при големите търговски вериги.

Това означава, че ограничаването на надценката (т.е. брутната печалба) на единица хляб би ощетила приходите на малките търговци сравнително повече, отколкото приходите на големите вериги. И всъщност може би именно поради тази причина първоначално някои от големите вериги (уж) са се съгласили да ограничат своите надценки, поне по думите на министъра на земеделието и храните Румен Порожанов. Защото те са в детайли запознати с подобни специфики на своя сектор и може би смятат, че техните по-дребни конкуренти биха загубили много повече от подобно ограничаване на надценката на хляба при продажбите на дребно. Докато те самите, бидейки много по-големи вериги, които разполагат с много повече налични ресурси, с които да компенсират загубите, а и с много повече възможности за допълнително финансиране, по всяка вероятност ще оцелеят при подобна регулация. Техните малки конкуренти обаче? Едва ли.

3. Печалбата всъщност не е толкова голяма, колкото изглежда

Много е важно да се прави разлика между надценката, изразена в номинална парична стойност на бройка продукт (примерно 5 стотинки надценка на 1 хляб) и маржа на печалба, който се изразява в процент от цялостната продажна цена на продукта. Например, представете си, че производителят на хляб продава на дистрибутор всяка единица хляб за 20 стотинки, 5 от които са надценка за брутна печалба над себестойността на стоката. Това означава, че на единица хляб маржа на печалба за този производител е 25% (защото 5 е точно 25%, или 1/4 от 20).

След като бива предаден на дистрибура, хлябът пропътува сред няколко междинни етапа по линията на предлагането и стига до крайния търговец на дребно. Представете си, че този търговец на дребно продава тази единица хляб за 80 ст., 20 от които са надценка. Това е 4 пъти по-висока парична надценка от тази на производителя. Изглежда като много, нали? Да, но какъв е маржът на печалба на този търговец? Нека пресметнем. Колко са 20 стотинки от 80 в проценти? Точно толкова, колкото са и 5 от 20 – 25%. Тоест въпреки че паричната брутна надценка е 4 пъти по-висока, самият марж е идентичен между производител и търговец на дребно.

Това, разбира се, е хипотетичен пример. Това не са реалните надценки и маржове на хлебопроизводителите в България и търговците на дребно. Но тази илюстрация демонстрира защо е грешно да се обръща толкова внимание само на паричната надценка. Това, че тя е по-висока при търговците в сравнение с производителите, не означава задължително, че самият марж на печалба също е по-висок.

А проблемът е, че председателят на ВМРО Красимир Каракачанов в своето предложение за въвеждане на лимит на надценката говори само и единствено за това – паричната надценка. Без дори да се замисли или поинтересува от самия брутен марж на печалба. Това е груба грешка, която издава стряскащо финансово невежество. Каракачанов, разбира се, не е финансист и не можем да очакваме от него да е наясно с всичко това, но се предполага, че в неговата партия има финансови и икономически експерти. В противен случай е силно препоръчително да се въздържат от предложения за реформи в икономическата политика и регулаторна рамка, налагани от държавата.

4. Брутната печалба не е чиста печалба

Има огромна разлика между брутната печалба на един бизнес (която се изразява в т.нар. „надценка“) и нетната, тоест чистата печалба – тази след всички разходи. „Надценката“ е единствено разликата между т.нар. себестойност на стоката и цената, на която тя бива продадена. Тази „себейстойност“ представлява директните разходи, които са необходими за производството на въпросната стока. Разходи за материалите и труда, които директно се влагат в нейното производство. Това обаче далеч не са всички разходи на един бизнес.

Освен това има и административни разходи (за дейности като счетоводството и управлението на бизнеса), финансови разходи (за например плащане на лихви по заеми), всякакви разходи, свързани с продажбата на стоката (като например за реклама или дори за плащане на най-различни битови разходи като наем, сметки за ток, вода и други). Осчетоводяват се и разходи за амортизация на физическия капитал на бизнеса (машини и подобни) и разбира се, има и разходи за данъци.

Чак след всички тези други разходи стигаме до нетната (чиста) печалба. Не преди тях. Дори даден бизнес да има по-висок марж на брутна печалба, това не означава задължително, че има и по-висок марж на нетна печалба. Много често се случва точно обратното – съществуват много такива примери. Всъщност, бизнесите на дребно в България са точно такъв пример. Докато обществеността се фиксира върху техните на пръв поглед „огромни“ надценки, техният марж на нетна печалба всъщност е много тънък. Според данни на „Капитал“, през 2017 г. маржът на нетна печалба на повечето от 30-те най-големи вериги търговци на дребно не надвишава дори 5%.

Въпреки че, както видяхме, предложението за налагане на ценови контрол върху хляба е икономическо безумие (породено, надяваме се, от невежество), не трябва да се подценява неговата популярност. Още по-малко пък трябва да се подценява готовността на политици сериозно да предлагат и прилагат подобни мерки, ако смятат, че ще им спечелят някакви евтини дивиденти пред електората в краткосрочен план. Нека не забравяме, че догодина има не само европейски, но и местни избори. А с оглед на хроничната нестабилност на правителството парламентарни също са възможни.

Последното тримесечие на годината пък е бюджетен сезон. Затова именно сега трябва да сме особено внимателни с новите икономически политики, които политиците предлагат, и да не допускаме комбинацията от тяхното икономическо невежество и жажда за власт да доведе до осакатяването на икономиката на България.

Все още няма коментари

Още

Счупят ли оковите на един прокурор, ще трябва да освободят всички
Назрява бунт срещу "нереалистичните" цели на ЕС за климата
София не диша

Влез или се регистрирай за да коментираш

×