Върховният касационен съд върна на втора инстанция за частично ново разглеждане на делото за ремонта на НДК. Това се случи по жалба бившият председател на Съвета на директорите на НДК Валентин Кръстев, който беше признат за виновен Апелативния съд в София за заплаха и принуда и получава условното наказание от 3 години лишаване от свобода. По същото дело беше оправдан столичния зам.-кмет Мирослав Боршош.

С присъдата Валентин К. е признат за виновен в това, че на 05.10.2016 г. като председател на Съвета на директорите на НДК чрез заплашване с уволнение принудил Иван Б. и Даниела И. – членове на комисията за провеждане на обществена поръчка за адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на ЕС, противно на волята им да занижат оценката на „Главболгарстрой“ АД и да завишат тази на „Галчев Инженеринг“ ЕООД. 

Тричленният състав на ВКС сочи в мотивите си, че въз основа на доказателствата подсъдимият е заплашвал последните двама с уволнение, ако откажат да завишат оценката на „Галчев Инженеринг“ ЕООД и да понижат тази на „Главболгарстрой“ АД. Упражненото психическо въздействие довело и до обективния съставомерен резултат, а именно – изпълнението, противно на действителната им воля, на устното разпореждане, което според предходните инстанции кореспондира с механизма на престъплението

"Касационният състав в известна степен не споделя тези правни изводи, тъй като при принудата, осъществена чрез заплашване, деецът противозаконно въздейства върху психиката на пострадалия, като го мотивира да извърши нещо, противно на волята му. Под заплашване следва да се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на застрашения, без да е необходимо да бъде установено, че деецът има обективна възможност да осъществи заплашването. В обвинителния акт е посочено, че Валентин К. употребил заплаха, като с груб тон казал на тримата свидетели, че ако не намалят оценката на „Главболгарстрой“ АД, ще бъдат уволнени. В решението на ВКС се подчертава, че така конкретизираната заплаха като форма на въздействие не сочи да е реализирана по предвидения от НК начин", аргументира се ВКС.